От Книжовно дружество към Академия на науките

Българската академия на науките е правоприемник на Българското книжовно дружество, учредено на 12 октомври 1869 г. в румънския град Браила. Това е едно от върховите събития през Българското възраждане наред със създаването на първото българско читалище в Свищов и учредяването на Българската екзархия. Неговата цел, залегнала в първия му устав от 1869 г., е да разпространява просвещението сред българите, да усъвършенства българския език и да изучава българската история и бит, да бъде научен център и да установява контакти с подобните научни центрове в чужбина. БАН като институция, създаваща българската наука и утвърждаваща името на България по света. За новите насоки в научната дейност на БАН и успешните дейности в интерес на обществото и бизнеса в България разговаряхме в "Следобед за любопитните" с председателя на БАН чл. кор. проф. Евелина Славчева, проф. Емануел Мутафов, зам.-председател, проф. Нели Косева - главен научен секретар на БАН.

Чл. кор. Проф. Евелина Славчева – председател на БАН: Имаме самочувствието, че сме нужни на обществото, но се нуждаем от подкрепа.

"Година и половина измина неусетно измина от избирането ми на този пост. Като след моите първи приоритети бе работата с младите и това е напълно оправдано. Макар средната възраст на учените в академията да е между 45-50 години, трябват и млади хора. Какво направихме. Не започнахме много добре, тъй като младите ни учени, които живееха в студентски общежития бяха отстранени. Първоначално идеята бе да бъдат върнати, но след това се реши тези общежития да се използват само за нуждите на студентите. Имахме много труден период, благодаря на колегите от техническия и софийския университети, със съдействието на които решихме проблема. Но проблемът е много съществен, защото освен заплащането и интереса към науката, разбира се, че трябва младите да имат и нормални условия за живот, особено тези, които са родом извън София. В момента сме в кампания да построим собствено общежитие за наши млади хора, това ще е мой приоритет до края на мандата и надявам се да успеем да стартираме този процес като изготвим проект и изберем изпълнител. За сега и за това разчитаме само на себе си, но се надявам че в следващите няколко бюджета на държавата, такива средства да се предвидят. Твърдо ще настояват за това. Научната апаратура на БАН в момента е на доста добро ниво вече. Обновяването там се извърши с изграждането на центровете за върхови постижения и центровете за компетентност. Не всички центрове участват в такива центрове. Благодарение на европейски проекти подновяваме своята апаратурна база, а дори имаме два големи инфраструктурни проекти с изграждане на нови помещения, които стартират. Бавно обновяването на научната апаратура се случва. Не същото може да се каже с капиталовите ремонти на самите сгради. По плана за възстановяване и устойчивост за 12 наши сгради, които са сгради с архитектурна стойност  проектите са в процес. Надявам се да ги завършим максимално бързо, но това не са единствените ни сгради. Не сме усетили грижата на държавата към нас. Преди две седмици представихме нашия отчет в парламентарната комисия по образование и наука. От всички мои такива присъствие до момента, за първи път бяхме обект на изключително силен интерес. В рамките на два часа имаше засилен интерес към работата ни и много въпроси. Повечето от депутатите бяха възхитени от работата ни и се появи реална дискусия по същество. С голямо удовлетворение говоря за проектите по плана за възстановяване и устойчивост, където част от средствата бяха за наука и то наука с високи нива на технологична готовност. Хората амбицирано работиха и с желание. В БАН работим много за развитието на водородните технологии. Транспортът в Европа, особено тежкотоварния транспорт трябва да премине на водородно гориво и в региона ние сме най- добри в това. Имаме самочувствието, че сме нужни на обществото. Нуждаем се от подкрепа, разбиране и финансиране. Във всичките тези три направления ще полагаме усилия да се доказваме и ще упражняваме натиск, до толкова до колкото можем със средствата с които разполагаме, заяви в ефира на предаването "Следобед за любопитните" чл. кор. Евелина Славчева.

Член кореспондент Евелина Славчева е избрана за председател на Българската академия на науките за периода 2024-2028 г. на заседание на Общото събрание на БАН през декември 2024 година и е първата жена- председател на БАН. Областите на научен интерес на чл.-кор. Славчева са електрохимично материалознание, корозия и защита от корозия, електрохимична сензорика и  електрохимично функционално стимулиране. Чл.-кор. Евелина Славчева е била два мандата председател на Общото събрание на БАН. Била е директор на Института по електрохимия и енергийни системи на БАН (ИЕЕС). Основател и ръководител на секция "Водородни системи с полимерен електролит" в ИEЕС и ръководител на 23 научно-изследователски проекта.

Проф. Антоанета Христова – директор на Института за изследване на населението и човека в БАН: В Института работят върху цялостен анализ на шестте региона в България.

"Преди около 10-11 години, когато имахме сериозна криза в отношенията тогава между БАН и управляващи страната ни тогава, но през годините стабилизирахме позициите си. Ако тогава се чувствахме несигурни, или поне аз, като работещ в академията, то в момента имам с една идея по-висока степен на сигурност. В този смисъл си мисля, че в по-голяма степен нещата зависят от нас, но разбира се има още два много важни фактора. Това казвам, като директор на института, занимаващ се с изключително важни явления като психологията и демографията, болни теми у нас. Обществото ни има нужда от помощ и подкрепа в ситуациите на кризи, в които попадаме, а от друга страна, знаете, че демографията винаги се посочва като проблем номер едно в държавата от години. Та за това освен това, което правим съобразно приоритетите ни, то другите два фактора са присъствието ни в медиите и обществото. Важното за нас, работещите в института е и това да сме чути. Може да си направил всичко, което зависи от теб като учен, но този резултат трябва да бъде чут, приет, идентифициран като част от задачите на политика, който управлява и съответно да бъде приложен, за да има смисъл от този труд. Това особено важи за обществените науки, но не само за тях. Всички науки имат нужда от разбиране на продукта, който дават и към неговото внедряване Нашият институт се състои от два департамента – психология и демография. Ориентацията ни към обществено значими теми е политика на института. В департамент- демография в момента работим по проект, който ни е възложен от Министерството на труда и социалната политика. Целта е да направим пълен анализ на шестте района на планиране, по всички секторни политики, което реално характеризира развитието на един регион. Смисълът на базата на това проучване и анализ да се разработи план за развитие на всеки регион. Това трябва да стигне до парламента и след това по региони, за да се изготви и адекватната политика за всеки регион, не само демографска такава", разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" проф. Антоанета Христова.

Проф. Антоанета Христова е политически психолог с фокус на интересите върху формиране на политически имидж, политическо говорене, управление на кризи, процеси на взимане на решение, политическо лидерство. Завършила е СУ "Св. Климент Охридски” специалност психология и е получила докторска степен в Института по психология при БАН. Специализирала е в Лозана, Швейцария и политическа психология в Университета в Охайо, САЩ към ISPP. Главен редактор на сп. Психологични изследвания, директор на Институт за изследване на населението и човека към БАН.

Проф. Емануел Мутафов, зам.-председател на БАН: БАН се стреми да затвори възрожденския кръг от читалищата през академията до СУ.

"БАН за мен е кауза. Може да се каже, че аз съм роден в БАН. Покойният ми баща бе професор тук, но в съвсем друга област и институт. Той отдавна се беше пенсионирал, когато аз получих покана да се присъединява към института за изследване на изкуствата, започвайки работата си като проучвател. В моята битност на един от заместник председателите на академията, се убеждавам, че колегите в чужбина изключително много ни уважават, заради нашата история, нашите приноси и заради това, което успяхме да спасим от БАН след 1989 година. Една от основните ни цели е да възпитаваме уважение към името на академията и да подпомагаме младите си колеги да работят за утвърждаване името на българската наука. Академията има и ученически институт, който дава възможност на младите хора у нас да се докоснат до науката, повечето от нас преподават в различни висши училища, а и пишем статии и книги, които са не само четени, но и цитирани по целия свят. Ние непрекъснато се обновяваме и модернизираме в крак с новото време. Някои от списанията, издавани от институти на БАН, вече са индексирани в системата WoS, но посредством установеното партньорство между Clarivate и АИ "Проф. Марин Дринов" наблюдението и оценяването на изданията на Академичното издателство ще се индексират по-успешно и по-бързо чрез разпознаваемия си на международно ниво издател. Ние активно присъстваме и в културния живот на страната. Повече от година, почти всеки понеделник се организират безплатни концерти на нашите партньори от Националната музикална академия. Те изнасят своя нов репертоар в зала "Марин Дринов" и това се превърна в една приятна традиция. Във фоайето на централната сграда на БАН почти постоянно се откриват изложби, които също са достъпни. Днес ръководството на БАН сключи договор за сътрудничество със Съюза на народните читалища. Ние искаме да затворим този възрожденски кръг от читалището през БАН и най- стария ни университет, защото трябва да съзнаваме ролята си на крепители на духовността и българщината. Целта ни е читалищата, които са 3 000 в страната безплатно да получават нашите издания и на регионално ниво да си сътрудничим. Стремим се през последните години да комуникираме науката на разбираем език", разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" проф. Емануел Мутафов.

Проф. д. н. Емануел С. Мутафов е роден в София през 1968 г. Доктор е по нова и най-нова обща история от 2002 г. (ИБЦТ-БАН). Хабилитира се в Института за изследване на изкуствата (ИИИзк) през 2009 г. в областта на средновековното и възрожденско изкуство; избран е за професор (2019 г.) и доктор на науките по теория и история на изкуството (2022 г.). Той е византолог, епиграф и историк на изкуството в ИИИзк-БАН, където работи на основен трудов договор от 1999 г. Бил е негов научен секретар (2013-2014) и директор (2014-2022). От 2009 г. е член на Общото събрание на Българската академия на науките, където е бил зам.-председател на VIII-то ОС на БАН. Има над 150 научни публикации, от които седем монографии. Негови текстове са публикувани от издателства като Cambridge University Press, Brill, Brepols и др. Ръководил е проекти, финансирани от фондациите "А. Онасис" (1) и "Джон Пол Гети" (1), от Европейската комисия (1), НФНИ (2) и др. От 2016 г. е делегат на БАН в Union Académique Internationale. От 2018 г. е координатор на научноизследователската и развойна дейност в Центъра за върхови постижения – Наследство БГ. От 2022 г. е член на комисията по византийска епиграфика към Международната асоциация на византолозите. През същата година е удостоен и с наградата Златен век – звезда на Министерството на културата за значим принос за развитието на българското изкуство и култура.

Общото събрание на БАН избра проф. Емануел Мутафов за заместник-председател на Българска академия на науките на 20.01.2025 г.

Проф. Нели Косева, главен научен секретар на БАН: БАН активно работи с бизнеса

"Едно голямо усилие направи академията, което ние отчитаме като изключително, тъй като ангажира голяма част от потенциала на академията, а това са иновационните дейности, които ние осъществихме в рамките на плана на възстановяване и устойчивост. По този план БАН има две инвестиции- едната от които е насочена към повишаване иновационния потенциал на академията. Целта на този компонент е да се създаде благоприятна среда за развитие на иновативните предприятия за създаване на нови продукти, процеси и услуги. Знаете отдавна се говори за проблем с технологичния трансфер т.е. обвързаността на  научно- изследователската и развойна дейност с нуждите на бизнеса. Първоначално извършихме допитване до бизнеса кои са за него интересните тематични области, свързани със зеления и цифров преход. Бяха идентифицирани 6 области в областта на зелените технологии и ресурсната ефективност, 4 в областта на цифровите технологии. Колегите от БАН изпълняват 39 проекта в тези две големи области. Като при изпълнението им те се постараха да намерят и индустриални партньори. Целта ни е да изградим една структурирана среда на екосистемата на научния сектор, в която да се създадат ключови условия за устойчивост с цел комуникация между науката, бизнеса и обществото", разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" проф. Нели Косева

Проф. Нели Косева завършва Софийски университет "Св. Климент Охридски" през 1987 г. като магистър със специалност органична и аналитична химия. През 1998 г. става доктор – Химически факултет, Химия на високомолекулните съединения. Тя започва работа в Института по полимери на БАН през 1997 г., от 2018 г. е професор по професионално направление Химически науки. През периода 2012-2020 г. е била директор на Института по полимери на БАН, в момента е ръководител на научно направление "Полимери за алтернативна енергия и защита на околната среда" в Института по полимери на БАН. Общото събрание на БАН избра проф. Косева за главен научен секретар на Българска академия на науките за втори мандат на 20.01.2025 г.

Проф. доктор Петя Копринкова-Христова – Институт по информационни и комуникационни технологии: Български учени разработват нервоморфен декодер.

"Най- интересното по което работим в момента е проект с финансиране от Европейския иновационен фонд. Реално ние получаваме данни от мозъчен имплант. Тези данни ние трябва да декодираме и разработим невроморфен декодер, което означава декодер на сигналите, който да ни каже какво мисли човекът, какво е неговото желание с цел предприемане на някакво действие. Именно невроморфния декодер показва как човешкият мозък обработва информацията т.е. той използва невронни модели. В проекта работим с института във Франция, където има имплантирани пациенти, които са парализирани. Целта е да се подпомогне движението на тези хора. Реално този невроморфен декодер ще подпомага такива пациенти с облекчаване на тяхното движение. Този проект приключва в края на септември, но ние сме готови да развиваме невроморфни алгоритми на национално ниво. Тепърва се разработват такива чипове, които са лесно преносими и с нисък разход  на енергия и могат да се използват за различни цели – не само за инвалиди. Бъдещето на изкуствения интелект все повече ще се свързва с такъв тип устройства" – разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" проф. Петя Копринкова Христова

Петя Копринкова-Христова е професор към Института по информационни и комуникационни технологии (ИИКТ), БАН, от 2019 г. и до момента. Има придобита университетска степен магистър по биотехника в Технически университет, гр. София през 1989 г. Доктор е по Автоматизация на производството (Обучение и устойчивост на интелигентни системи за управление с приложение към биотехнологични процеси), Българска академия на науките, 2001 г. Научните интереси на проф. Копринкова са в областта на невронни мрежи, размити множества, интелигентно управление и оптимизации, теория на автоматичното управление, управление на нелинейни процеси (биотехнологични процеси). Тя е член на редакционните колегии на сп. "Автоматика и Информатика", официално издание на САИ, Frontiers in Computational Neuroscience, Cybernetics and Information Technologies. Член е на редица научни организации: European Neural Network Society (ENNS), изборен член на изпълнителния комитет за периода 2011-2019 г, IFAC CC 3 – Computers, Cognition and Communication, TC 3.2. Com­putational Intelligence in Control, Съюз на математиците в България, Съюз по автоматика и информатика.

Доц. Стойно Стойнев, зам.-председател на Институтът по молекулярна биология "Акад. Румен Цанев": Нов научно-изследователски център изграждат в Института по молекулярна биология.

"В момента работим по изграждане на научно- изследователски и технологичен център. Спечелихме по евро-програма ко-финансиране в размер на 30 милиона евро. В този център искаме да има пет нови научни групи, които ода изследват рака и редките заболявания. Ще има пет технологични групи, които ще направят всеки учен в България да използва новите технологии в нашата област. След 15 дни ще започнем да наемаме и новите групи лидери, което е ново за България, тъй като дава възможност на младите хора да работят в група с нови технологични възможности. Ще проведем международен консултативен съвет от международно известни учени, които ще проведат селекцията. Надявам се до края на годината тези млади хора да започнат работа. В момента изграждаме и нова сграда, която вероятно ще е готова през 2028-29 година." – разказа ни в предаването "Следобед за любопитните" доц. Стойно Стойнев.

Доктор Николай Балтов – Институт по философия и социология към БАН
"Избрах да работя в Бан, защото е  най- престижната научна организация в страната. Моят образователен път е минал през много организации, а стандартите тук наистина са изключително високи. Избрах БАН също така, защото БАН имаше и все още има политика за насърчаване на младите изследователи. Аз съм от младите, които успяха да се включат в една програма за постдокторанти по плана за възстановяване и устойчивост, като преди година и половина започна изпълнението на проектите, като нашият институт участваше с шест проекта. По-активно работим по популяризирането на зеления цифров преход, тема която е във фокуса на европейските учени и институции. Надявам се това да стане обект и на български публичен дискурс. Знанието, което се акумулира от учените е изключително прецизно и полезно, тъй като самия процес на преход е изключително мащабен. Явлението преход и декарбонизация е изключително комплексен, в който непрекъснато възникват нови и нови ситуации, като се появяват и непредвидени ефекти. Тук е и нашата роля като учени е да конкретизираме проблема и намерим решение. Аз работя по легитимацията и делегитимацията на зеления преход . Целта бе да проуча дали съществуват предпоставки и условия за делегитимацията на зеления преход. Установих, че има такива, защото преходите са процеси при които определени групи се противопоставят помежду си по различни причини" – разказа в предаването "Следобед за любопитните" доктор Николай Балтов.