Турнето на суперпроекта BEAT минава през София

А сега да станем! Шапки долу преди да влезем в двореца на Негово Пурпурно височество.

"В периода от 1981 до 1984 година "Кинг Кримсън" създаде музика, която е напълно уникална, вечна, красива, комплексна и дива. Нашата цел е да я съживим отново за феновете, които са я преживели тогава и да я представим на онези, които не са имали тази възможност", казва Ейдриън Белю, бившият вокалист и китарист на легендарната прогресив група за настоящото турне на суперпроекта BEAT, който събира на една сцена четирима влиятелни изпълнители. В него се включват великолепните Тони Левин, Стив Вай и Дани Кери.

Българската публика ще ги чуе на живо за първи път на концерта в зала 1 на НДК на 9 юли. Участието им у нас King Crimson Celebrating Show е част от лятната обиколка в Европа. С него формацията "празнува" едни от най-емблематичните албуми на знаменитата банда – Discipline (1981), Beat (1982) и Three Of A Perfect Pair (1984).

Това са записите, които бележат периода, в който групата разширява границите на прогресив рока, а песните в тях се превръщат в класика. "Шизоидните хора на 21-ви век", които попаднаха във времето, предсказано от тях преди повече от 50 години. "Кинг Кримсън" са може би единственото все още живо и активно действащо име-икона на прогресив и арт рока от 70-те (ако не броим соловата дейност на Питър Хамил, лидерът на "Ван Дер Грааф Дженерейтър", които останаха прекалено ъндърграунд и затова – достояние само за "избрани"). Даже и стилът да буди към днешна дата най-вече одосадени подигравки като нещо помпозно, изкуствено, претруфено и "отдавна изпяло своята песен", към "Кримсън" трябва да подхождаме с огромен респект. Дори и само заради това, че още в края на 60-те те създадоха мрачния пре-индъстриъл химн 21st Century Schizoid Man, чийто текст е потресаващо актуален именно в този момент, днес, сега. С идеите на това парче китаристът-лидер Робърт Фрип (иначе – професор по музика) и обкръжението му (доста по-различно от днешното) скочиха около 50 години напред и си резервираха правото по-нататък да експериментират както си пожелаят. Или, обратното, просто да циклят прог-рок опусите си, ако им се прище.

Идеята за проекта BEAT е на Ейдриън Белю, който от 1981 г. става фронтмен на "Кинг Кримсън". BEAT се появява още преди пандемията, като желанието му е да съживи енергията на групата от 80-те години. Първоначално споделя намерението си с Робърт Фрип. Поради многото вече поети ангажименти тогава, той отказва да участва, но дава благословията си проектът да се развие. Дори избира името BEAT като знак на приемственост и уважение към оригиналния дух на музиката.

"За мен мрачно означава меланхолично –  подчертава Белю – Меланхоличните пиеси ми въздействат най-силно. Те са музиката, към която се обръщаме в тежки периоди. В крайна сметка така споделяме човешките си преживявания. Странно е, че радостта е специфична в различните култури, а тъгата е почти универсална. Музиката за мен е екзорцизъм на негативни чувства, начин да създадеш нещо красиво и вдъхновяващо. Щастливата музика е доста... депресарска, ха-ха! Гневът и тъгата са основата на великото изкуство с душа и дълбочина."

Ейдриън Белю се обръща към друг изпълнител от световна класа – виртуозния китарист Стив Вай. "Трябваше да намерим заместник на Робърт. Единственият човек, за когото се сетих, беше Стив Вай и то защото преди години четох едно негово интервю, в което казваше, че обожава работата на Робърт и че обича онези три албума", разказва в интервю пред Sweetwater Белю. Така към него и Тони Левин, бившия басист на митичната група, се присъединява и Вай. Самият той признава, че музиката на "Кинг Кримсън" го грабва още като е на 21 г. Малко по-късно към тях се включва и Дани Кери, когото много хора обожават и уважават като барабанист на "Туул". Така родните почитатели на американските прогресари пък ще имат възможността да го чуят и видят на живо за първи път у нас. Свиренето на Дани Кери е много нетипично, базирано е на принципите на геометрията, науката и метафизиката и е вдъхновено от джаза. За тази ритъм машина определението "извънземен" не е преувеличено. Същинска перкусионна експлозия.

"Здравейте на всички, BEAT идват в Европа. Много се вълнуваме и нямаме търпение да свирим за вас. Знаем, че отдавна го очаквате, затова ще се видим през лятот", споделят Ейдриън Белю, Стив Вай, Тони Левин и Дани Кери в специален поздрав към българската публика. И четиримата имат пребогата музикална биография. Освен с "Кинг Кримсън" Белю е работил с легендарни групи и артисти, сред които "Токинг Хедс", "Найн Инч Нейлс", Дейвид Боуи и самия Франк Запа. Именно Запа открива Ейдриън, докато свири с тогавашната си група "Суийтхарт", като го кани да бъде част от предстоящото му турне. Година след това, Дейвид Боуи предлага на Белю да бъде водещ китарист и беквокал на предстоящата му международна обиколка. През 80-те г. Ейдриън периодично участва на концертите на ню уейв бандата "Токинг Хедс" като гост-изпълнител. Известен с новаторското си и нестандартно свирене, Белю умело имитира с китарата си животни, птици, насекоми, машини и др.Тони Левин е другото разпознаваемо име от "Кинг Кримсън". Като басист, участва в създаването именно на три от най-влиятелните албуми – Discipline, Beat и Three Of A Perfect Pair. През годините той си партнира на сцената с Питър Гейбриъл, "Йес" и "Ликуид Теншън Икспиримънт". Левин е и сред повелителите на т. нар. чапманов стик –  електрически музикален инструмент, който благодарение на него, става важна част от прогресив рока. Жив пример как една музика може да е много интелектуална и в същото време адски грууви.

"Да се върна към част от любимата ми музика е само по себе си удоволствие, но в компанията на този звезден състав очаквам направо да ми "скрият шапката"! Страхотно е също така, че няма просто да направим няколко концерта, а ще имаме възможност да се потопим максимално в магията", казва Левин за турнето си със супeргрупата. Българската публика отново ще има възможност да чуе на живо неповторимите рифове На Стив Вай. По-миналата година трикратният носител на "Грами" изнесе голямо шоу заедно с Джо Сатриани. И Стив, подобно на Тони Левин, още в ранните си години попада под обсега на Франк Запа, като в началото прави транскрипции за него, а след това става постоянен член на групата му. Освен соловите си албуми, маестро Вай свири с монументалните "Алкатраз", Дейвид Лий Рот и "Уайтснейк".