Виолета Воева:"Крилете" са вътрешното разпознаване

Ще ви срещнем с една поетеса, за която думите са живи същества със свой цвят, звук и дъх. В най-новата си стихосбирка "Криле за разпознаване", тя ни повежда през светлината и мрака, любовта и свободата, през тишината, която говори, и думите, които понякога избират да замълчат.

Това е петата ѝ поетична книга след „Зимно море“, „Свободни като въздуха“, „Отворен финал“ и „Суфльорът на сънища“.  

Виолета Воева е родена в Бургас, а отдавна живее и твори в София.

Завършила е история и българска филология, работила е като преподавател, археолог, журналист и редактор. Още като студентка публикува свои стихове в „Студентска трибуна“, а по-късно и в литературния периодичен печат, списания и антологии.

Наред с поезията, фотографията и рисуването също заемат важно място в нейния творчески свят. Може би именно те ѝ помагат да открива в думите онези едва доловими нюанси на цвета, детайла и светлината, които често остават невидими, но превръщат всяко стихотворение в картина, а всяка картина в размисъл.  

Разговор за онези "криле за разпознаване", които ни помагат да откриваме красотата и смисъла в различните им проявления.

Всеки човек носи в себе си малко светлина и повече мрак, каза в "Нощен Хоризонт" поетесата Виолета Воева и така описа вътрешния свят, който вдъхновява новата ѝ стихосбирка "Криле за разпознаване".

Воева сподели още за символиката на изгрева, за стремежа към светлината и за онези хора, които разпознаваме "по дух".

По думите ѝ връзката между изгрева и вътрешната светлина е съвсем естествена.

"Моето стремление е към пукването на зората, към изгрева, който по някакъв начин усещам почти физически. Следя всеки лъч, всеки негов оттенък."

Именно това усещане за преход между нощта и деня преминава през цялата книга.

"Крилете" са вътрешното разпознаване

Според Воева заглавието не говори за истински крила, а за способността да разпознаваме близките до нас хора.

"Тези криле за разпознаване са всъщност местата на определени хора, които срещаш през годините. Разпознаваш ги по дух. Това е вътрешно разпознаване."

Тя споделя, че именно духовната близост е онова, което свързва хората най-силно.

Светлината и мракът са състояния на душата

Поетесата вижда нощта и деня не като природни явления, а като вътрешни човешки състояния.

"Аз знам, че нося в себе си и нощта, и деня. Нощта, която всеки един от нас носи, при някого е къса, при друг е много дълга."

Стремежът ѝ е именно към момента, в който „нощта пуква“ и започва да се ражда светлината.

"Тъгата е обратната страна на любовта"

Една от най-силните идеи в книгата е мисълта, че любовта неизменно носи и страдание.

"Любовта трябва да радва човека, но заедно с радостта другата ѝ страна е страданието. То е неизбежно, когато участва сърцето."

Природата е герой, а не фон

В стиховете дърветата, птиците, снегът и вятърът присъстват като равноправни герои.

"Те са абсолютни герои. Те са част от моята биография. Не е просто едно дърво или една птица. Това е дом."

За Воева връзката с природата е начин човек да остане свързан със себе си и със света.

Поглед към звездите

Дори градът не успява да скрие усещането за безкрайност.

"Излизам нощем на балкона и гледам звездите. Виждам как животът продължава нататък. Не знаем къде продължава - с други хора, с други същества, които също обичат, страдат и гледат звездите."

Със стихосбирката "Криле за разпознаване" Виолета Воева кани читателя на едно тихо, съзерцателно пътуване към онези вътрешни светове, в които светлината и мракът не се противопоставят, а взаимно се осмислят.


Още в интервюто на Станислава Пирчева и Виолета Воева в "Нощен Хоризонт".