Соня Иванофф събира над 50 истории на потомци на българи в Комодоро Ривадавия

Юристка и преподавател по история в Националния университет "Сан Хуан Боско" в Патагония (област на юг в Аржентина), специалист по социални политики и доктор в областта на хуманитарните науки – така накратко можем да опишем богатата академична дейност на д-р Соня Лилиана Иванофф. Родена е в Аржентина, в града, където живее най-голямата общност от потомци на български емигранти в Южна Америка. Те се заселват там през първата половина на XXв.  И точно на специалист и учен от този ранг приляга да се съсредоточи върху изследване на историята на емиграция в най-южната част на света, докъдето са достигнали в миналото наши сънародници.

Самата д-р Соня Иванофф има дядо по бащина линия – българин, който заминава в Аржентина редом с още десетки преселници, за да работят в петролодобивната индустрия. И въпреки че времето заличава спомените, д-р Соня Иванофф не иска да изгуби връзката с България и се връща у нас вече и като изследовател и автор на научни публикации, посветени на българската общност в този край на света. Нейна книга по темата излиза в Аржентина още през 1993г. под заглавие – "Българите в Комодоро Ривадавия". От тогава до сега тя е идвала в България едва три пъти, но винаги с цел и в търсене на роднини и близки на емигриралите българи. 

В момента д-р Соня Иванофф отново е в прародината. Като стипендиантка по Националната научна програма (ННП) "Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина" към Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките (ИЕФЕМ – БАН), тя беше поканена да изнесе лекция в София на тема: "Памет от разстояние: българската емиграция към Комодоро Ривадавия (Аржентина) в семейните разкази, пощенски картички и фотографии".

За да очертае измеренията на този миграционен процес, развил се най - бързо между 1906 г. и 1958 г., Соня Иванофф използва устни разкази на наследници и роднини на българи, заминали в Аржентина. Тя черпи информация от пощенски картички и фотографски материали, събирани както от родните места, така и от земите, където има потомци на българи в Аржентина. Така тя сглобява частица по частица картината на българската емиграция в Южна Америка. "Пътуването на българи и българки към петролните компании на Комодоро Ривадавия (Аржентина) формира отделна част от социалната, културната и икономическата история, както на някои села и градове в България, така и на южна Аржентина. Този поток, без да представлява случайно движение на хора, създава една своеобразна верижна миграция, в която общото е, че се състои от хора, заминали, за да намерят по-добър начин за препитание и впоследствие се заселват трайно в Аржентина“ – обобщава своите наблюдения ученият от университет в Патагония.

Д-р Соня Иванофф отбеляза, че снимките, картичките и фотографиите от Аржентина имат важно място в семейната памет. По тях роднините в България са добивали представа за условията на труд и живота на заминалите родственици.  Например тя попада на такава картичка, върху която българинът Дошо Димитров разказва, че на 17 години решил да замине за Аржентина, след като негов чичо, живеещ в Росарио, се завърнал временно в България. А друг наш сънародник, на име Борис Христов описва пристигането си в Буенос Айрес през 1926 г., по следния начин: "Навърших 18 години в Буенос Айрес. Работих в хладилни камери. Събрахме се 10 българи, имахме намерение да отидем на юг и да работим за изграждането на влаковата линия. Тази група постепенно се разпадна. Пристигнах на една гара, без да знам къде се намирам и без да знам как да си купя билет. Срещнах няколко сънародници. Но не успях да сляза на гарата с тях и слязох на следващата. Тръгнах обратно, за да ги търся. Върнах се в Буенос Айрес. Така заминах за Комодоро Ривадавия".

По думите на д-р Соня Иванофф, град Комодоро Ривадавия е основан през 1901 г., а през 1907 г. там е открит петрол. Първите българи пристигат в района именно след откриването на петролните находища. Тогава градът все още се е строял и не е имало пристанище. Пътуването от Европа до Аржентина е продължавало повече от 25 дни. До средата на XXв. стотици българи от Попово и околните села, сред които Садина и Паламарца (Североизточна България), са заминали за Комодоро Ривадавия в Аржентина. Д-р Соня Иванофф представи пред своите колеги в Етнографския институт в София резултатите от 50 проведени интервюта с потомци и роднини на тези хора в България. Любопитен факт е, че те никога до сега не са посещавали своите близки, или техните наследници в Аржентина.

Аржентина има различно лице за останалите в България родственици на емигрантите. В зависимост от преживяното, но най-често тя е свързана с отсъствието на близък човек, очакване за неговото завръщане, за икономически напредък, нерядко и с вест за кончината на роднина и много често и с опити за съхраняване на културното наследство зад граница – казва д-р Иванофф и добавя, че по този начин се осъществява "диалог" между различни видове памет. "Изхождайки от перспективата на българските семейства, които търсят отговори за миналото на "града на петрола", (както наричат Комодоро Ривадавия), свързано с напреженията от завръщането, така и несигурността за съдбата на онези, които са заминали, за да не се завърнат никога повече“ – пише тя в своя доклад.

• Поля Станчева разбулва с филм историята на българските преселници в Аржентина

До средата на 30-те години на ХХ век сред българските мигранти преобладавали мъжете, заминали да работят на петролните сонди. Мнозина са се завръщали в България след прекарани години там и с натрупани спестявания. А след 1930 г. част от тях отново заминавали за Аржентина, но този път заедно със своите съпруги и с децата си. Така се формирала българската общност в южноамериканската държава.

"И освен това, трудно е да се възстановят фамилните истории, тъй като ние губим фамилното име (с времето) – разказва днес Соня Иванофф, давайки пример с личната си история. – Дядо ми се е казвал Милан Иванов. Това е една от историите, в които той се връща без много спестявания, защото успява да продаде някаква крава и да пътува /за България/, а единственото ценно, което  успява да си купи от спестени пари е едно радио. Всъщност, дядо ми има и брат-близнак – казва се Миленко. Той обаче се връща обратно в България и отива да живее в Димитровград. И сега, при това мое трето гостуване в България, аз за първи път ще се запозная с неговата правнучка, която се казва Дарина и също живее в Димитровград. През 2000 година, когато се върнах, с баща ми и майка ми, успяхме да се запознаем с част от семейството. Сега българската общност в Аржентина се състои предимно от внуци и правнуци на българските емигранти, заминали в началото на миналия век. Всъщност, внуците сме тези, които се опитваме да реконструираме фамилната история по спомените, предавани в нашите семейства."

Още в началните години на емиграция в Аржентина българите създават своите общности и собствени организации, подобно на другите емигрантски общности.  Но това, което липсва при сънародниците ни в първите години, е създаването на собствени училища и здравни служби. "Много от тези, сами заминали в Аржентина мъже, сключили брак с жени, които не са били българки. И любопитното е,  че въпреки това, във всяка къща се е приготвяла българска баница" – продължава разказа си д-р Соня Иванофф.

Населението на Комодоро Ривадавия в момента е около 400 хиляди, а  българската общност е около 1200-1300 души, която включва всички тези внуци, правнуци на емигранти от България, разказва ни Соня Иванофф. "Има само една единствена "чиста" българка, която е част от общността – родена е през 1958г., пристигнала е там на 2-годишна възраст. Тя в момента е президент на българската общност "Кирил и Методий" в Комодоро" – пояснява тя и продължава:

"Характерно е, че това е най-южната общност от българи въобще в света. Първите българи идват през 1906 година и стават част от историята на съграждането на това място. Има данни че много от българите са се занимавали със земеделие, животновъдство, търсили са място за пристанище. И много от потомците продължават да работят в тази сфера сега, или в сферата на услугите. Има още работа по събиране на историята на тези българи, които не са били заето в петролната индустрия. Те са купили земи и са станали земеделци.  Българите и днес сме доста активна общност в града, най-вече сме постигнали успех в някаква професия и всеки от нас има видима роля в местното общество" – сподели още д-р Соня Иванофф.

Още по темата за българите в Аржентина:

• Райна Манджукова: Близо 30 деца в Аржентина вече учат български език
• България търси връзка с българите в Аржентина, Бразилия и Чили
• Аржентинката Ерика Пералес, в чиито вени тече българска кръв
• 70 години чества българското дружество "Иван Вазов" в Берисо
• Българската общност в Роке Саенс Пеня отваря нова страница в развитието си
• Българи от Чако представиха културата си на фестивал в Алта Грасия