Панета от ЕЦБ вижда нестабилни перспективи с рискове за инфлацията и растежа

Европейската централна банка се справя с несигурна икономическа ситуация, въпреки че САЩ и Иран се приближават към трайно мирно споразумение, според члена на Управителния съвет на ЕЦБ Фабио Панета, предаде Блумбърг.

Въпреки че преговорите между двете страни могат да доведат до по-ниски цени на енергията, отколкото ЕЦБ предположи в своите юнски прогнози, "перспективите остават нестабилни", каза Панета по време на конференция в Рим.

"Рискове за инфлацията продължават да съществуват едновременно с рискове за растежа. Това изисква постоянно наблюдение на геополитическите развития, енергийните пазари, веригите на доставки, заплатите и инфлационните очаквания. Също така изисква паричната политика да избягва обвързването с предварително определен път на лихвите", каза Панета, който е и шеф на Италианската централна банка.

ЕЦБ повиши лихвените проценти през юни с 25 базисни пункта, което Панета определи като "прекалибриране", след като нарастващите цени на петролните пазари увеличиха инфлацията и повишиха рисковете ценовите очаквания да излязат извън контрол. Повечето икономисти и финансови пазари очакват още едно повишение тази година, въпреки че някои служители предполагат, че се съмняват дали е необходимо подобно решение.

Панета заяви, че настоящият конфликт е един от поредица от по-значими шокове в предлагането, които могат да променят начина, по който политиците реагират в бъдеще, за да гарантират, че инфлацията ще достигне целта от 2% в средносрочен план.

"Те стават все по-чести, по-постоянни и по-тясно свързани със структурните трансформации на световната икономика. В тази динамична среда централните банки трябва да продължат да подобряват начина, по който интерпретират шоковете, оценяват предаването и вземат решения в условия на несигурност", посочи той.

Панета каза, че паричната политика трябва да се адаптира към променящия се свят, определен от геополитическа фрагментация, изкуствен интелект, застаряване на населението и изменение на климата.

"Централните банки не са основните участници в справянето с тези напрежения. Но те трябва да разбират как структурните сили влияят върху икономиката и трансмисията на паричната политика", каза той.

В настоящата ситуация Панета твърди, че учебникарският подход за разглеждане на временен шок в доставките подценява "мащаба и възможната продължителност" на кризата.

"Ударът върху световните енергийни доставки е голям и щетите върху производствената и транспортната инфраструктура биха могли да повлияят на цените, дори ако конфликтът отшуми", каза още той, добавяйки, че управлението на Ормузкия проток остава несигурно.

Панета обаче твърди, че настоящата ситуация не е повторение на 2022 г., когато скок в цените на енергията изпрати инфлацията над 10% и принуди ЕЦБ да затегне агресивно паричната политика. Търсенето е по-слабо, реалните лихвени проценти са по-високи и шокът е засегнал петрола повече, отколкото природния газ, каза той.