Бюджет 2026 пред ресорната комисия на НС

БНБ и Фискалният съвет насърчиха правителството за по-нисък бюджетен дефицит и предупредиха за структурни проблеми в икономиката ни. Позициите им бяха представени по време на заседание на парламентарната Комисия по бюджет и финанси за обсъждане на първо четене на държавния бюджет за настоящата година.

Вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев представи приходни и разходни мерки в план-сметката до края на 2026-а, като подчерта, че много от представените числа представляват вече направени разходи.

По-рано Комисията одобри на първо четене бюджетите на Държавното обществено осигуряване и на Здравната каса. Максималният осигурителен доход се покачва до 2 300 евро месечно от 1 август, а от новите пенсии отпада ковид добавката.

Тази година новопоетият дълг може да бъде до 10,1 милиарда евро, обясни вицепремиерът Гълъб Донев при представянето на Бюджет 2026:

"Дефицит от 5,7% от брутния вътрешен продукт през 2026 година, 3,8% от брутния вътрешен продукт през 2027 година и 3% от брутния вътрешен продукт през 2028 година".

От БНБ припомниха, че страната ни вече е в процедура по свръх дефицит, а предупрежденията за необходимостта от консолидация на държавите финанси са от няколко години:

"Моделът на растеж, който се наложи, базиран основно на потреблението, е неустойчив. Бюджетът и най-вече дефицитът, когато се държи на ръба на трите процента, ще прекрачи този ръб и той го прекрачи 2025 година" каза под управителят на централната банка Петър Чобанов.

Тезата му доразви и Любомир Дацов от Фискалния съвет: "Би било подходящо – дотолкова, доколкото къща на плаващи пясъци не се прави, да се положат усилия в момента за стабилизация, макроикономическа стабилизация, на тези параметри. Което ще рече, че поне минималният фискален импулс, макар и отрицателен, трябва да бъде около 2% от брутния вътрешен продукт".

И още: 2026-27 година ще бъдат пикови за икономиката ни, което трябва да бъде използвано за структурни реформи, смята Дацов:

"Дори в тази обстановка, при която прегрява почти икономиката, или поне пазарът на труда, всъщност ние имаме относително нисък растеж – около 3% за целия този период. Тоест, от гледна точка на политика, е много важно какви мерки оттук нататък ще трябва да бъдат приложени, за да се ускори тази синергия между капитал, пазар на труда и по факторна производителност.

Въпреки че Сдружението на общините като цяло подкрепи бюджета, Донка Михайлова предупреди, че местната власт не може да планира дългосрочно проектите си:

"Може би от Бюджет 2027 да помислим за хоризонти, които да дават перспектива на българските общини за един по-дългосрочен период напред".

Резерви към проектобюджета изразиха представителите на синдикатите и на работодателските организации.