Георги Стефанов: След пожар не трябва да мерим ФПЧ, а токсини във въздуха

Какви са реалните рискове за качеството на въздуха и здравето на хората след пожара в депото за отпадъци край Банкя на 1 юли?

Официалните измервания показаха, че нивата на фини прахови частици (ФПЧ) и азотен диоксид са останали в норма, но беше отчетено временно повишение на концентрациите на бензен, а гражданите бяха призовани да ограничат престоя си навън заради гъстия дим.

Достатъчни ли са тези измервания, за да се направи извод, че няма риск за здравето? Какви опасни вещества могат да се образуват при пожари на отпадъци и защо част от тях не могат да бъдат установени с рутинния мониторинг на въздуха?

Извършени ли са необходимите лабораторни анализи, за да се оцени реалното въздействие върху хората и околната среда?

Отговор на тези и други въпроси Катя Василева потърси от Георги Стефанов, водещ експерт по климат, енергия, зелени политики, основател на "Коалиция за климата".

Пред БНР-Радио София той коментира:

При такъв индустриален инцидент – пожар, какъвто видяхме с черни пушеци в Софийското поле, това, което стандартно мерим като атмосферни замърсители –  фини прахови частици и микрофини прахови частици, не е основният проблем.

Вече повече от две десетилетия т.нар. Стокхолмска конвенция регламентира устойчивите органични замърсители. Първоначално това бяха 12 силно токсични, силно мутагенни вещества, които се отделят при процесите на горене, а сега в групата са 36 вещества.

Още от 2004 г. Министерството на здравеопазването и МОСВ заедно разработиха План за действие за превенция на устойчиви органични замърсители.

Обаче големият проблем на българската държава, както и при други случаи, е, че и към днешна дата отказваме да инвестираме скромна сума пари, за да може да се закупи необходимата лабораторна техника, с която тези диоксини, фурани и останалите в групата вещества да бъдат измервани.

От централните и местните власти не видяхме да има референция именно към този проблем. Трябваше да се вземе прах от почва, от вода, от растения и животни и да се установи веществото, отделено при индустриалния пожар, както и количествата. Има частни лаборатории. Една подобна проба струва 300 и 800 евро.

Силно съм притеснен, че МОСВ през 2022 година беше заложило 10 милиона лева за закупуване на такива лабораторни апарати, но по-късно тези средства бързо бяха отрязани. И до ден днешен тези средства не са заделени за тази цел. За това пред обществото са виновни почти всички министри в МЗ и МОСВ през последните 20 години. Трябва да работим повече в тази насока, за да намалим болните от рак у нас.
Проверките за замърсяванията трябва да разпоредят МОСВ, МЗ и БАБХ (Агенцията по храните).

Чуйте целия разговор на Катя Василева.