Замърсяването на въздуха взема хиляди жертви на Балканите

Сараево е сред най-замърсените градове в света. Периодично босненските власти издават предупреждение за опасно замърсяване, тъй като концентрациите на фини прахови частици надвишават в пъти стандартите. А какво го причинява - в града с почти 400 000 жители често се образуват термични инверсии, когато слой топъл въздух се задържа над студен, като капак, който задържа смогa и мъглата в долината. Основните замърсители са индивидуалните отоплителни уреди на дърва и въглища, стари замърсяващи автомобили и топографията на града, заобиколен от планини.

"Гледаме на цената на енергията само като на цената на горивото. Това обяснява защо използваме въглища, защо горим отпадъци. Несъмнено е по-евтино, когато гледате само какво плащате за тези горива. Но скритата цена, а именно цената на последиците за здравето, е много по-висока."

- казва местният жител Самир Лемеш.

Властите в Сараево приеха преди три години стратегия за борба със замърсяването на въздуха на стойност 187 милиона евро, която е финансирана на 45% от властите, а останалите 55% идват от домакинствата. 18 000 домакинства трябва да заменят отоплителните си системи на дърва или въглища с газ или пелети. Предвижда се също поставяне на топлоизолация в някои жилища и инвестиции в обществения транспорт, включително поръчки на нови трамваи и тролейбуси.

Босна и Херцеговина има един от най-високите проценти в Европа на преждевременни смъртни случаи, свързани с фини прахови частици - 199 починали на 100 000 души по данни на Европейската агенция по околна среда за 2023 г.

Д-р Белма Паралия, ръководител на Клиниката по белодробни заболявания в Сараево:

"Има разлика при краткотрайно и дълготрайно излагане на замърсен въздух. Продължителното излагане, особено на частици, които достигат директно до белодробните алвеоли и могат да навлязат и в кръвния поток, крие висок риск от развитие на хронични респираторни заболявания, като хронична обструктивна белодробна болест и рак на белия дроб. Наблюдаваме леко увеличение в броя на новите случаи на рак на белия дроб в сравнение с предходните години."

В Турция, която се готви да бъде домакин на ежегодната климатична конференция на ООН през ноември, също се увеличава замърсяването на въздуха. Според еколози Афшин-Елбистан в югоизточната част на страната е една от най-замърсяващите електроцентрали в страната, но правителството планира да я разшири. Близкото село Афшин, където някога са живели 10 000 жители, сега почти е опустяло заради замърсяването, разказват местни жители:

"Къщите тук са целите покрити с пепел. Когато вали сняг, той е черен като катран. Децата на зет ми починаха, зет ми също почина - трима от тях от рак. Дъщеря ми също има рак в главата, претърпя операция е на легло."

Активистът Мехмет Далканат:

"Докато възможностите на човечеството за възобновяема енергия се увеличават, изграждането на нов блок тук означава, че този район е отписан и изтласкан отвъд възможността за нормален живот."

Активисти свързват комплекса и неговите емисии на фини прахови частици и серен диоксид с около 16 500 преждевременни смъртни случая. Добавянето на още два блока би могло да доведе до допълнителни над 2200 смъртни случая и да се наложат разходи за здраве в размер на над два и половина милиарда долара, дори при подобрени филтрационни системи, предупреждават те. Лютфи Тийекли, председател на лекарската асоциация в областта:

"В района Афшин-Елбистан заболяванията на дихателната система са много висок процент. Честотата на хроничната обструктивна белодробна болест и астма е много висока. Остри обостряния и внезапни пристъпи се наблюдават много често. Броят на посещенията в спешното отделение се увеличава значително."

Турция цели да постигне въглеродна неутралност до 2053 г., но въглищата все още представляват над една трета от ресурсите за производство на електроенергия, показват официалните данни.

След 2000 г. югоизточната ни съседка рязко увеличи броя на разрешителните за сондажи и добив, особено за злато и въглища. Миналата година те са достигнали 410 000, след като процедурите бяха облекчени. Адвокатът Халук Тюркмен:

„През последните 15-20 години в закона за минното дело бяха направени около 22 изменения. Всички те са в полза на компаниите. Последната промяна въведе сериозни улеснения с цел премахване на бюрократичните пречки пред минната дейност, особено на етапа на проучванията и последващия добив. Черноморският регион постепенно се превръща изцяло в лицензирана минна зона. Забравете за 60, 70 или 80 процента. Ако дори една трета от тези площи бъдат отворени за добив, в тези екосистеми и градове няма да останат обитаеми места.“

Правителственият Център за борба с дезинформацията отхвърля твърденията, че голяма част от земите се използват активно за минна дейност и осъди опитите за „очерняне на минния сектор“. Според институцията общата площ на тези територии представлява само 0,18 процента от територията на Турция.

На платото Айбастъ в турския черноморски регион Орду, известен с производството на лешници, местни жители протестираха срещу плановете за добив на полезни изкопаеми в район, който използват за земеделие.

„Пътуваме из страната и виждаме мини навсякъде. Дори цели села биват разселвани заради кариери, рудници и варовикови находища. Знаем какво се случва в провинциите Сивас и Ерзинджан. Не искаме това да стане и тук.“

„Заведохме дела за отмяна на 666 лиценза. Всички 666 разрешителни бяха издадени наведнъж. Това е истинско бедствие.“

„Това, което е над земята, е по-ценно от онова под нея. Истинското злато са лешниците, които тази страна произвежда. Истинското злато е зеленото злато на тази страна.“