Съветът на ЕС започна процедурата за свръхдефицит към България

Съветът на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) в Брюксел започна процедура за свръхдефицит към  България. Той прие също така препоръка към страната ни, в която се очертават траекторията на нетните разходи и графика, които трябва да бъдат спазени, за да се премахне този дефицит до 2029 г.

Новината бе съобщена от министъра на финансите на Ирландия Саймън Харис и еврокомисаря по икономиката Валдис Домбровскис.

Решението на Съвета се дължи на прогнозирания за 2026 г. дефицит на България от 4,1% от БВП, който се очаква да продължи да надвишава 3% от БВП и през 2027 г. Използването от страна на България на националната изключваща клауза за разходите за отбрана, според Пакта за стабилност и растеж, не обяснява напълно превишението над прага от 3 на сто.

В тази връзка към нашата страна се отправят следните препоръки:

България трябва да се придържа към определен таван на кумулативния номинален растеж на нетните разходи. Според препоръките, той не трябва да надвишава 4,2% през 2026 г.; 7,7% през 2027 г.; 11,4% през 2028 г. и 15% през 2029 г. В същото време, страната трябва да използва предоставената европейска гъвкавост за увеличаване на разходите за отбрана, но без това да застрашава устойчивостта на публичните финанси.

Брюксел препоръчва още да бъдат ограничени стимулите за укриване на доходи и да се предприемат мерки срещу сивата икономика. България трябва да въведе по-справедлива данъчна система. Това включва и премахване на плоския данък. Властите ни трябва да увеличат събираемостта на данъците, включително чрез по-ефективно събиране на просрочени задължения и разширяване на данъчната основа. Помощите заради високите цени на енергията трябва да останат временни и насочени само към уязвимите домакинства и енергоемките предприятия.

Втората препоръка е свързана с ускоряване на изпълнението на реформите и инвестициите по Плана за възстановяване и устойчивост, както и на проектите по кохезионната политика. Специално внимание се обръща на източните гранични райони, където ЕС препоръчва инвестиции и в инфраструктура с двойно предназначение - гражданско и отбранително.

Третият пакет препоръки засяга институционалните реформи. България трябва да подобри работата на държавната администрация, особено на местно ниво, чрез повече цифровизация, по-малко административни тежести и повишаване квалификацията на служителите. Наред с това Брюксел настоява за по-ефективна борба с корупцията, особено по делата срещу високопоставени лица, укрепване независимостта на Висшия съдебен съвет, подобряване на обществените поръчки и по-независими регулатори.

Четвъртата препоръка е насочена към енергетиката и транспорта. Съветът на ЕС препоръчва ускорено развитие на вятърната енергия, модернизиране на електроразпределителната мрежа, постепенно премахване на субсидиите за изкопаеми горива при топлофикациите, мерки срещу енергийната бедност, декарбонизация на индустрията и повече инвестиции в железопътен и обществен транспорт, особено в Северна България.

Петата препоръка засяга човешкия капитал. България трябва да подобри качеството на образованието, обучението на учителите, връзката между образованието и пазара на труда, обучението през целия живот и включването на по-слабо представените групи на пазара на труда. Съветът настоява и за по-добър достъп до социални услуги и здравеопазване, включително чрез пренасочване на ресурси от болничната към извънболничната помощ и намаляване на доплащането от пациентите.