Мнения

Новина

Къде е потенциалът за напояване в българското земеделие

петък, 10 юли 2026, 15:15

Доц. Петър Филков

Доц. Петър Филков

СНИМКА: УАСГ

Размер на шрифта

България разполага с достатъчен воден ресурс за задоволяване на нарастващите нужди от напояване, но остарялата инфраструктура и неефективното управление пречат този ресурс да достигне до земеделците.

За последните над 30 години използването на вода за напояване е намаляло с 36%.

Това отчита доц. д-р инж. Петър Филков, декан на Хидротехническия факултет на УАСГ.

"По време на прехода земеделието силно пострада, по най-различни причини - земеразделяне, загуба на пазари, промяна в икономическите условия, намаление на работната ръка... А когато няма потребители да дадена услуга, няма и желаещи да я предлагат. Когато на консуматори на вода услугата се струва много скъпа или некачествена, те се отказват", коментира пред БНР-Радио София доц. Филков.
По думите му, от страна с развито поливно земеделие България се превръща в производител на култури, които рядко се напояват, а голяма част от напоителните системи излиза от употреба.
Близо 90% от водата в държавните напоителни системи се насочва към оризопроизводството, което ограничава достъпа на други земеделски производители до напояване. 

От друга страна, язовирите у нас разполагат с неизползван ресурс, който може да осигури повече вода за напояване без значително увеличаване на водовземането.

Подземните води се смятат за невъзобновяем източник. Те са стратегически резерв и не бива да стават основен източник за напояване, а все повече земеделци разчитат на собствени сондажи.

Според експертът промяна е наложителна, но предупреди, че дори да се започнат действия за комплексни мерки в тази посока, ефектът няма да се усети (само) след година или пет.

Още по темата в звуковия файл чуйте разговора на Мария Илиева.

.

СНИМКА: Петър Филков

По публикацията работи: Георги Нейков

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!