ТЕЛК между социалната подкрепа и (де)мотивацията за заетост

Системата на ТЕЛК у нас далеч не е само медицинска оценка за трайно намалена работоспособност. Тя е ключ към инвалидни пенсии, социални помощи, лична помощ, данъчни облекчения и редица други права, а решенията ѝ засягат около 10% от населението на България.

Според нов анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) през 2024 година над половин милион души получават инвалидни пенсии, а разходите за тях са нараснали със 165% за пет години – от 0,9 до 2,3 милиарда евро.

В същото време все повече хора в работоспособна възраст са обхванати от системата, което поставя въпроси както за ефективността на социалната подкрепа, така и за стимулите за участие на пазара на труда.

Всяка година се издават около 270 хил. експертни решения, като значителна част от тях са свързани с хронични заболявания – най-вече сърдечно-съдови, усложнения на диабета и други дългосрочни здравни състояния. Качеството на медицинската експертиза има пряко значение не само за социалната защита на хората с увреждания, но и за публичните финанси, стимулите за участие на пазара на труда и начина, по който държавата насочва значителен публичен ресурс, смятат експертите от ИПИ.

Резултатите от изследването пред Катя Василева и БНР- Радио София коментира икономистът Адриан Николов от ИПИ.

Анализът извежда няколко ключови предложения за реформа:

• Необходим е по-силен контрол и повече прозрачност в медицинската експертиза – единна електронна система, обмен на данни между НЗИС, НОИ, АСП и Агенцията по заетостта, ясни методически стандарти и участие на НОИ в процеса.
• Социалната подкрепа трябва да бъде по-добре координирана. Пенсии, помощи, услуги и програми за заетост не бива да работят като отделни канали без обща оценка на потребностите.
• Активните политики трябва да се пренасочат към обучение, преквалификация, гъвкава и дистанционна работа, стимули за частния сектор и по-добра връзка между субсидираната и устойчивата заетост.
• Механизмът за лична помощ трябва да бъде съпътстван от по-добър мониторинг на регионалните различия и развитие на алтернативни социални услуги.
• Дългосрочното намаляване на натиска върху ТЕЛК минава през превенция – ранна диагностика, контрол на хроничните заболявания и по-добър достъп до лечение.