Л. Фикс: Тревожно е, че европейските планове за въоръжаване са прекалено мудни

Европейските членове на НАТО трябва да възстановят въоръжените си сили, за да са в състояние да възпрат Русия, която за Алианса остава риск за сигурността. Това е известно отдавна. Сравнително ново обаче е убеждението, което си проправя път сред европейските съюзници след срещата на върха на НАТО, че вероятно ще трябва да възстановяват армиите си без американска подкрепа.

Американският президент Доналд Тръмп и неговият военен министър Пийт Хегсет недолюбват европейските съюзници - това също не е нещо ново. В техните очи ние все още сме паразити, които са се възползвали от американските гаранции за сигурност, докато са раздавали пари за социална политика. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте занесе специални таблици в Белия дом, за да покаже на стопанина му, че европейците работят по въпроса. Но това не донесе особено успокоение, защото в Анкара Тръмп не скри разочарованието си от европейците, които не го подкрепиха в авантюрата срещу Иран. А това е основна тема за консервативните кръгове в Америка, казва Лиана Фикс от Европейския съвет за външна политика във Вашингтон.

"От американска гледна точка - дори не само за консервативните среди - поведението на европейските съюзници е неоправдано. Особено на Испания и Италия, които не позволиха използването на военните бази. За европейците НАТО е гарант за сигурността на Стария континент, а за Съединените щати - инструмент на световна сила. Когато европейски съюзници не подкрепят американците, те възприемат това като проблем в отношенията между съюзниците.

Затова не съм особено оптимистично настроена след тази среща на върха. Пентагонът ще продължи да използва това разочарование като аргумент за оттеглянето на американските военни от Европа и за намаляването на способностите, които въоръжените сили на САЩ биха предоставили на Европа в случай на криза. Президентът възприе тази логика и въпреки че нарече срещата в Анкара успешна, това няма да промени плановете на Пентагона", казва Лиана Фикс.

За д-р Улрих Кюн, който ръководи изследователския екип за контрол над въоръженията в университета в Хамбург, обяснението за американското оттегляне от Европа е фокусът на Съединените щати върху Китай.

Затова във Вашингтон бяха изненадани от европейската реакция. Белият дом не очакваше, че Европа може да си позволи да откаже подкрепа в името на собствените си интереси. Вкарването на темата Иран в заключителния документ от Анкара е огромен жест към Тръмп, защото за повечето европейски съюзници войната срещу Иран нарушава международното право".

"Точно тази дискусия е типично европейска и в Америка не я разбират", подчертава Лиана Фикс от Вашингтон.

"Това е най-малкото, което може да се очаква от лидерите на Алианса. Чл. 5 е най-силното "оръжие" на НАТО, но то работи само когато има възпиращо действие. Големият въпрос е дали Владимир Путин вярва, че Съединените щати ще се притекат на помощ на европейските съюзници. Дали сме записали чл. 5 в заключителната декларация или не няма особено значение.

Доналд Тръмп ще се притече на помощ, ако Русия влезе в Балтика - в това съм сигурна. Но дали ще е така, ако Русия пусне дронове над Полша или Германия? Това веднъж вече се случи и във Вашингтон тогава се питаха дали пък украинците не са виновни за дроновете? В бъдеще, в подобни случаи Европа ще трябва сама да се погрижи за себе си. Така че рискът за мен остава в преценката на Белия дом по отношение на чл. 5, чиято възпираща сила е силно компрометирана от Доналд Тръмп", смята Лиана Фикс от Европейския съвет за външна политика във Вашингтон. В Хамбург д-р Улрих Кюн задава друг въпрос:

"Европа започна да инвестира в своята отбрана и това е важно, но срещата в Анкара за мен остава по-тревожна в сравнение с предишната в Хага. Миналата година европейците и американците излъчваха надежда, че работят заедно по общ план.

Европа се намира в труден период и в тази фаза имаме много повече нужда от Украйна, отколкото тя от нас. Украйна е буферът, който поема удара от Русия, но колко време още може да удържи? Европейските планове за въоръжаване са прекалено мудни и това е тревожно", твърди Лиана Фикс. А д-р Улрих Кюн посочва друг проблем:

"За мен, като представител на научните среди, боравенето със срокове във въоръжаването е проблематично, защото не се базират на доказателства. Непрекъснато се говори за 2029 година, когато Русия щяла да е готова да ни нападне. Няма никакви доказателства за това твърдение, но правителствата работят с този срок като се позовават на данни от разузнаването. Няма никакво съмнение, че Европа трябва да навакса пропуските в отбранителните способности, натрупани през последните трийсетина години. Но всяването на паника с назоваване на дати никак не ни помага.

За политиците е изключително важно да имат подкрепата на обществото - така функционира демокрацията. Но те не полагат достатъчно усилия и по този начин отварят възможност за прокремълска пропаганда. Не само в Германия има парламентарно представена проруска партия. В други държави приятелите на Москва дори управляват. Така че пропуските в Европа са не само в областта на военните способности, а и в представянето на визия за бъдещето", подчертава д-р Улрих Кюн от университета в Хамбург.