Търсят се дарители за създаването на документален филм за семейство Влайкови

Продължава дарителската кампания за заснемането на документален филм за историята на Мария и Тодор Влайкови - дарителите на сградата, в която и днес се развиват Кино "Влайкова" и Народно читалище "Антон Страшимиров - 1926".

"Идеята за този документален филм я нося в себе си от много дълго време, както между другото идеята и за много други филми, които някой се получиха, други така и нямат да станат явно.

Заслужено би било Мария и Тодор Влайкови да получат един филм, с който да останат в паметта на България, защото документалното кино е паметта на нацията. Защото надали те са предполагали, че 100 години по-късно Марийкиното здание, както го е наричал мъжа ѝ, ще е в много добра кондиция, мога да кажа, ще събират тук зрители на филмите с народовъзпитателния кинематограф, както тя го нарича.

На сцената има концерти, има театри, има балет, има всичко, което те са си мечтали да бъде. И това трябва да остане и хората да го знаят. Филмът ще се върне и векове назад, когато първите дарители в българската история са строили църкви и манастири. Ще минем и през миналия и по-миналия век, когато дарители са направили дарения за да се построи университетът, Априловската гимназия", казва Олег Ковачев - режисьор, сценарист, оператор и уредник на киносалона на Кино "Влайкова".

Той обясни, че идеята на документалната лента е да покаже, че има неща, с които можем да се гордеем. "Въпреки многото неща, с които не можем да се гордеем, все пак има черти на българина, които са много възвишени, и дарителството е една от тях.

Олег Ковачев разказа, че Тодор Влайков е далеч по-познат от съпругата си, защото е бил много деен човек. Той е е родом от Пирдоп. През годините е бил главен учител, политик, създал е първата земеделска кооперация в България.Също така издава вестник "Орало" и е един от основателите на Българския учителски съюз.

"Филмът ще бъде трогателен на някои места, защото е много трогателно, как една млада жена започва да учителства в Битоля, Одрин, как стига до идеята, че кинематографът може да бъде не само развлекателен, но и възпитателен. Как тя, знайки, че скоро ще си отиде от този свят, бърза да направи тази сграда, която на 3 октомври 1926 г. е открита. И на 31 декември тя си заминава от този свят.

И затова филмът ще е хем трогателен, хем ще бъде народовъзпитателен, както тя би искала да бъде кинематографът", посочва режисьорът.

В документалния филм ще бъде направена и историческа справка за това колко много хора са минали през читалището, какво се е случило с читалището и с киното след 9 септември до наши дни.

"Аз имам огромен дълг към читалището, библиотеката, киното и затова смятам, че съм дължен да направя този филм, с който да останат в историята дарителите му, дарителите на този дом.

Един от любопитните факти, свързани със съдбата на киното, е че сградата е пострадала сериозно при бомбардировките през 1944 г., но е възстановено по оригиналните си скици и е продължило да функционира като кино, докато сменената власт след 9 септември не го превръща във военно комендантство, но за кратко.

"Филмът трябва да покаже на хората, че добротата може да победи. И както във филмите доброто побеждава, понякога, за съжаление, рядко, но и в живота доброто побеждава. И една такава добрина, сторена преди 100 години, продължава да живее", допълва Олег Ковачев.

Чуйте целия разговор на Боян Бочев в звуковия файл.