Хората, които берат кайсии, стават все по-малко, повечето са на възраст 60+

В разгара на лятото в Добруджа започва една от най-познатите сезонни кампании – прибирането на кайсиите. За едни това е допълнителен доход, за други – основен поминък, а за трети – място, където през годините са намерили приятели и дори любов.

Днес обаче хората, които застават под кайсиевите дръвчета, стават все по-малко. Повечето са на възраст над 60 години, но продължават да работят с ритъм и издръжливост, натрупани през десетилетия. 

Усилията, труда, надеждите и историите зад една кайсиева кампания видя в кайсиевите градини край село Професор Иширково кореспондентът на БНР ни в Силистра.

Рано сутрин в кайсиевата градина край село Професор Иширково вече кипи работа. Между редовете се движат хора, пълнят касетки и пресмятат не само набраното количество, а и заработеното за деня. На пръв поглед изглежда лесно. Но само след няколко часа под жаркото слънце разбираш, че това е физически труд, който изисква издръжливост, бързина и постоянство.

През последните два дни и кореспондентът БНР бе част от тази сезонна кампания.

"Застанах редом до хората, които всяко лято идват в градините – с ръце, които се движат бързо, с поглед към касетката и с мисъл колко ще успеят да наберат до края на деня.Тогава разбираш, че това не е просто бране на плодове. Това е работа, от която зависи доходът на много хора. Работа, която за някои е допълнение към пенсията, а за други – единственият сигурен приход", споделя журналистката.

Повечето от хората в градината са на възраст 60 плюс.

Някога сезонните кампании са събирали много повече работници, включително и млади хора. Днес те са рядкост! За Снежана това е позната среда повече от 20 години. Тя е учител по музика и пиано, но всяко лято идва в градините:

„От повече от 20 години участвам в такива кампании. Като плодородие много повече плод имаше. Но като миналата година – такава безплодна година, не е имало. Нямаше нито една кайсия, нито една черешка в масива.“

За много от хората сезонната работа не е просто традиция, а необходимост. Стефан Флоров вече 18 години идва да бере кайсии край Иширково:

"Защо берем кайсии? Да изкараме някой лев, пенсията е малка. Няма лесно – който дава някъде евро, трябва да работиш, за да го изкараш. Доволен съм, плащат нормално, дават и купони за храна.“

Сред хората тук има и истории, които звучат като от филм.  

Ася идва вече 12 години. Именно в кайсиевите градини среща своя партньор Росен. Днес хората в Професор Иширково ги познават с усмивка като „Ромео и Жулиета“:

„Нямах работа, съкратиха ни от "Хром". Дойдох да бера кайсии и череши. После ми стана хубаво, защото си намерих този приятел. Цялото село ни познава и казват за нас – Ромео и Жулиета.“

Но зад усмивките и историите стои и трудната страна на тази кампания.

Тази година кайсии има – за разлика от миналата, когато почти нямаше плод. Но очакванията за добра реколта са били намалени след пораженията от природата. А Велика Славова от кооперацията в Професор Иширково разказва, че първо сланите, а след това и силната градушка през май са нанесли сериозни щети:

„Към днешна дата специално в трайните насаждения щетите са изключително сериозни. На 11 май премина една много силна градушка, която мина през цялото землище и като че ли избра точно овощната градина. Голяма част от плода – може би над 50% – заедно с листата, падна на земята.“

А стопанството ще прибере значително по-малко от очакваните количества:

"Вместо едно производство от порядъка на пет-шест тона, ще имаме може би с оптимистични очаквания около 200 тона.“

Проблемът обаче не е само в количеството. Дори там, където плодът е запазен, пазарът остава труден, защото това е продукция, която не е първо качество.

"Няма количества, няма качества, няма пазари. Основно плодът заминава за ракия", споделят от стопанството. Разходът за труд е много висок, добавя Велика Славова.

И докато стопаните пресмятат загубите, берачите продължават. Те знаят, че от тях зависи колко ще изкарат – повече набрани касетки означават повече доход. Работата уморява. След часове под слънцето се обаждат гърбът и ставите. Но хората тук са свикнали.

"Изморяваме се, вече не сме млади. Гърбът, ставите болят, но няма накъде. Какво да правим? Чакаме на седмицата това, което сме направили. И животът си продължава", признават берачите на кайсии.

Кайсиевата кампания е повече от сезонна работа.

Сред кайсиевите дръвчета е място, където се срещат хора, съдби и поколения. Място, където някой идва за допълнителен доход, друг заради нуждата, а трети – защото тук е намерил приятелство и близост.

След два дни под кайсиевите дръвчета остава умората в ръцете и гърба, но остава и уважението към хората, които въпреки възрастта, жегата и трудностите продължават. Защото зад всяка касетка кайсии стои човешки труд и житейски опит.

 Подробности от репортажа на Незабравка Кирова чуйте от звуковия файл.