Carmina Burana – за празника на живота

Емблематична творба на музикалния авангардизъм, “Carmina Burana“ на Карл Орф е сред най-въздействащите музикално-сценични произвадения на ХХ век. Създадена почти преди век, и днес тя продължава да звучи с изненадващата мощ на дръзко новаторство, първична сила и завладяваща енергия. Тази кросжанрова сценична кантата е сред онези произведения, които не принадлежат на определена епоха. Те надживяват своето време и сякаш са образци за изначалната същност на изкуството, защото говорят на дълбинния емоционално-идеен език на непосредстеното съществуване –за любовта и страстта, за страха и надеждата, за крехкостта на щастието и неумолимостта на съдбата, с усмихнато и с трагично лице.

Като втора вечер от летния фестивал “Opera Open“ 2026 на сцената на Античния театър, трупата на Пловдивската опера събира внушителен творчески екип, който превръща знаменитото произведение в многоаспектен театрален спектакъл. В него музика, танц, слово, хор, мултимедия и сценична пластика се сливат в единен художествен организъм. Под диригентството на Якопо Сипари ди Пескасероли, с хореография на Боряна Сечанова, сценография и мултимедия на Петко Танчев и костюми на Цветанка Петкова-Стойнова, спектакълът предлага съвременен прочит. Вечерта е посветена на паметта на двамата емблематични български сценични художници Борис Стойнови Цветанка Петкова-Стойнова, които преплетат творческия си път с всички големи български оперни театри.

Създадена през 1934–1936 г. и представена за първи път във Франкфурт през 1937 г., “Carmina Burana“ е вдъхновена от прочутия средновековен ръкопис Codex Buranus, открит през XIX век в баварския манастир Бенедиктбойерн. В него са събрани повече от двеста стихотворения и песни на голиардите – странстващи поети, студенти и духовници, които възпяват любовта, природата, пролетта, удоволствията на живота, виното, свободата и непостоянството на човешката съдба.

Карл Орф не се стреми да възстанови исторически Средновековието. Напротив, открива в поетичните текстове на вагантите универсалните човешки теми и ги превръща в основа на съвременен сценичен ритуал. Неслучайно самият композитор признава: “Образите и думите нахлуха в съзнанието ми… веднага ми хрумна ново произведение – сценично произведение с певчески и танцуващи хорове.“ При това самия Орф възприема  средновековните стихове не като следа от миналото, а като жива духовна материя, в която времето изчезва и остават единствено вечните човешки преживявания – взаимоотношението между човек и космос, близост и самота, копнеж и пролетно обновление, наслада, отчаяние и скръб от бързопреходността...

Спонтанност, непринуденост и естествената простота определят хореографските търсения на сценичното решение на Боряна Сечанова – един от най-ярките съвременни български хореографи. Авторският й почерк съчетава философска дълбочина с изразителен пластически език, в който смесва класическата техника,съвременният танц, елементи – игриво вплетени цитатни кинеми от средновековни танци (салтарело, естампи, карола, дуктия и други) в обща промислена театралната експресия.   В нейната интерпретация “Carmina Burana“ се превръща в универсална притча за човека, изправен пред вечния кръговрат на съдбата.

В звуковия файл чуйте цялата рецензия.

Следващият спектакъл предстои на 9 септември на сцената на Античния театър в Пловдив.