Акад. Карталов: За мен е важна публиката, която се слива с енергията от сцената

София вече живее в ритъма на своите превърнали се в традиция летни оперни празници. От българо-италианските продукции „Селска чест“ и „Палячи“, играни в сърцето на столицата , през духовната поема „Рилският пустинник“, до дългоочакваната грандиозна гала „Турандот“ със световни звезди под диригентството на Даниел Орен, както и през „Зорба гъркът“ и други балетни шедьоври на сцената на езерото в Панчарево.

За творческите предизвикателства на откритите пространства, за привличането на нова публика и за изкуството, което прекрачва границите на зрителната зала и излиза от нея, за да се влее във фестивалите "Опера на открито" и "Музи на водата", Георги Марков разговаря със създателя на тези мащабни проекти директорът на Софийската опера и балет - акад. Пламен Карталов:

Акад. Карталов, летните фестивали на Софийската опера и балет вече са една традиция, която се радва на зрителския интерес от години. Тази обаче предлагате на зрителите, според мен, една внушителна сценография, бих си позволил да я нарека дори мащабна. Сцената на площада пред храм-паметника „Свети Александър Невски“ е, по моему, с респектиращи размери. Нека да започнем нашия разговор с въпроса как се проектират спектакли за едно такова пространство, за да могат те да запазят магията на оперното изкуство и, от друга страна, да провокират интереса на публиката, която иска да гледа вашите спектакли на открито?

"Мисията на съвременния оперния театър е да съхранява магията и традицията на едно изкуство, което е на възраст близо 430 години. Но и да продължава с визия към по-далечни хоризонти с новаторски подходи. Главното обаче е не само в жизнеността на звученето на шедьоврите на класическия и съвременния репертоар, но и грижата за публиката – както днес, така и утре. Но мисля, че за да има прогрес в тези идеи на наша културна почва, отдадох повече от 40 години време и усилия – немалки – в посоката оперното изкуство да оживява по един нов начин на открити пространства и в една необичайна среда за неговото претворяване, извън рамката на удобствата на сцената и уюта на зрителната зала.

Водим с вас този разговор в разгара на фестивала „Опера на площада“, няма как да не ви попитам променят ли по някакъв начин публиката тези открити пространства? Помага ли този подход, избран от вас, към оперното изкуство да се привличат нови зрители? Говоря за точно тези зрители, които до този момент не са се докосвали до операта, било в зрителната зала, било на дадена сцена на открито.

"Въпросът е много интересен и отговорът веднага е какво е различното. Различното е в преживяването на публиката от спектаклите на открито. Зрителят-слушател се чувства свободен и без предразсъдъци за елитарност на операта. На открито публиката се чувства в естествения си достъп и окрилена от естествената среда на която и да е природна или архитектурна даденост – на необичайно място, подчертавам необичайно място, за контакт с музиката и играта на певците. Всичко сякаш специално е адресирано за зрителя за едно живо преживяване. Публиката е абсолютно спечелена, макар никога да не е влизала в оперната зала. И това е задачата ни – „Опера на площада“ да се превърне в опера за всички."

Тази година програмата на фестивала започна с българо-италианската продукция на „Селска чест“ и „Палячи“. Нека да кажем за нашите слушатели как стана възможно това партньорство?

"С удоволствие ще отговоря, че спектаклите на „Селска чест“ и „Палячи“ са създадени в партньорство на Софийската опера с оперния театър „Лучано Павароти – Мирела Френи“ в Модена и още два италиански театъра – от Пиаченца и Римини. Но на площада в София постановките са абсолютно различни в пропорциите и новата визия за въздействие пред истинска църква, каквато има в либретото и на двете опери. При нас на площада точно Патриаршеската катедрала участва на живо с въздействието си – и функционално, но главното – в диалог с драматургията на двете опери. Не само тройната по размери и обем огромна площадна сцена спрямо нормалната сцена, на която и да са създадени тези спектакли (в случая „Селска чест“ и „Палячи“ в Италия и по-късно на сцената на Софийската опера), но на площада те са създадени в съзвучие – и подчертавам единство на сценографията и режисурата – изключително въздействието върху публиката на фона на катедралата."

През август предстои още един от спектаклите на открито пред храм-паметника „Свети Александър Невски“, който мисля, че заслужава нашето внимание в разговора ни. Това е „Рилският пустинник“ по музика на отец Кирил Попов. Може ли да ни разкажете вие, като режисьор на този спектакъл, за това съзвучие на мястото, на което ще се изиграе този спектакъл, и духовната поема – посланията, които носи всъщност тя?

"Рилският пустинник" е сякаш написана за най-точното си място за претворяване подвига на преподобния Свети Йоан Рилски. Една истинска, жива прослава за покровителя на българския народ Свети Йоан Рилски. Играем за трети сезон „Рилският пустинник“ и спектакълът на площада точно пред Патриаршеската катедрала звучи с посланията си като общонародна молитва за духовно спасение. Нека да се обединим в ценностите на национална идентичност чрез този спектакъл – призив за покаяние, вяра и единство. И поканим, заедно с вашето предаване, всички на 1 август. Посвещаваме спектакъла на 1150 години от рождението на Свети Йоан Рилски и 1080 години от обявяването му за чудотворец.

Тазгодишното издание на „Опера на площада“ планирате да закриете с „Турандот“.

С „Турандот“ отбелязваме три юбилея на сцената на „Опера на площада“: 100 години от премиерата на „Турандот“ в Миланската Скала; 85 години от рождението на легендарната оперна актриса Гена Димитрова – „Турандот на века“; и 31 години от сътворяването специално за нея постановка на „Турандот“ в Софийската опера, създадена за нейния триумф. И с нея, и спектакъла на „Турандот“, Софийската опера направи първия си гастрол в Япония, който продължи 15 години – още 7 пъти."

На езерото на Панчарево се провежда един друг, традиционен за Софийската опера вече фестивал – „Музи на водата“. Но сега ще попитам режисьора Пламен Карталов, а може би и директора на операта Пламен Карталов: Как се продуцира едно такова съчетание на две различни сцени – водната на Панчарево и градската пред храм-паметника „Свети Александър Невски“?

"Ако програмирането е ясно, точно, целенасочено и така разпределено в силите на всички колективи, не е трудно. „Музи на водата“ е паралелна сцена с „Опера на площада“ и бих го нарекъл „Музи на водата“ сега фестивал на балета на Софийската опера. А то е любимо място и на други преживявания на публиката с нашите спектакли в традиционните ни, вече няколко години, летни сезони. Невероятен е интересът към спектаклите ни и затова винаги изразявам и благодарността ми за подкрепата на Столична община и патронажа на кмета, господин Васил Терзиев."

Маестро, ако трябва да опишете емоцията на тазгодишния летен фестивален сезон в София с няколко думи, кои ще са те?

"Не е тайна, че аз не гледам моите спектакли, а наблюдавам публиката. Опитвам се да се взирам във всяко едно лице – как преживява и как събира своето усещане с енергията от сцената, която артистите и постановките дават към публиката. Впечатлението ми е силно емоционално, възторжено. Обичам да разговарям с публиката, правим редовно и срещи на публиката със спектаклите с отзиви, които, естествено, даваме и в нашите подкаст дигитални мрежи. По този начин мога да кажа, че наистина си заслужава огромното усилие, което влагаме – даже и през летните почивни дни."

Още в интервюто на Георги Марков с акад. Пламен Карталов за "Закуска на тревата".