Отстраняването на Федоров – още една политическа грешка на Зеленски

Най-новият в дългата поредица от обрати в руско-украинската война наблюдавахме тази седмица.

В неделя президентът на Украйна Володимир Зеленски обяви, че ще се раздели с премиера Юлия Свириденко преди още да е изпълнила и година от мандата си. Броени дни по-късно бе утвърдено новото правителство начело със Серхий Корецки, който ще трябва да подготви страната да издържи още една зима на руски атаки.

Правителствената смяна щеше да мине едва забележимо, ако не бе съпътствана от смяната в министерството на отбраната, което контролира разпределението на половината от бюджетните средства.

Михайло Федоров бе начело на това ведомство едва шест месеца, но, едва ли случайно, времето му като министър съвпадна с украинския подем на бойното поле. Украинските безпилотни системи - рязко усилени в количествено и качествено отношение благодарение на внедряването на новите технологии и подобрените поръчки - накараха десетки милиони руснаци да усетят за първи път осезаемо тежестта на войната заради все по-скъпото и по-оскъдно гориво. Окупираният Крим се оказа във фактическа блокада, а руският търговски флот в Азовско и Черно море попадна под невиждани досега масирани удари.

Точно в този момент на подем битката с Русия се оказа недостатъчна за украинците и те се сбиха помежду си. Федоров подаде оставка, но не мълчаливо, а с остри нападки срещу висшето командване на въоръжените сили в лицето на генерал Олександър Сирски - че саботирало опитите за реформа в набора на войници и в начина на воюване. В подкрепа на сваления министър излязоха други генерали и - за пръв път от година - хиляди обикновени граждани в Киев и други градове.

Президентът бе принуден да обяснява публично, че при липсата на всякакво сътрудничество между правителство и армия е изключено и министърът, и главнокомандващият да запазят постовете си. Зеленски избра Сирски пред Федоров. Времето и по-нататъшният развой на войната ще покажат дали е бил прав. Но лъсналият разкол сред украинските военни със сигурност ще мотивира Москва да продължи офанзивата си.

Епизодът с Федоров ще отслаби трайно и политическото ръководство на Украйна. Путин може да се възползва от тази слабост дори ако склони на прекратяване на огъня, като подстрекава поляризацията в украинското общество, смята Антон Грушецки, изпълнителен директор на Киевския международен институт по социология.

 

 

Армията при всички положения остава институцията с най-голямо обществено доверие в Украйна. При всички положения. Но това е само в най-общ план. От друга страна, хората разграничават ясно висшите офицери от по-старото поколение и по-младите офицери, с по-нисък ранг. Доста разпространено е виждането, че е време старите да отстъпят място за младите. В конкретния случай с уволнението на ФЕдоров президентът допусна две грешки. На първо място е липсата на комуникация - Зеленски не обясни защо отстранява министъра от поста му. Това доведе до всякакви слухове и версии. Второ, съобщено бе, че ФЕдоров ще бъде заменен с бившия министър на вътрешните работи, който не е с най-добрата репутация.

 

Ако говорим конкретно за Федоров следва да отбележим, че през май месец, когато от Киевския международен институт по социология попитахме дали имат доверие в министъра на отбраната, 22 процента от хората отговориха, че не знаят кой е той. Тоест, все още голяма част от хората не го познават добре. Така че реакцията срещу уволняването му бе обусловена по-скоро от липсата на комуникация. Но общественото мнение е доста гъвкаво - не е като всички украинци да се доверяват на Федоров и да настояват той да остане в министерството. От това уволнение няма да произлезе някаква революция. Същото се отнася и за Сирски. В нашето майско проучване 52 процента от хората заявиха, че вярват на генерала. 36 процента не му се доверяваха.

 

Проблемът е, че Федоров е цивилен. Той никога не е служил в армията. Същото се отнася и за доста хора, които сега критикуват Сирски. Те си представят една хубава армия, командвана от хипита, мобилизацията да върви някъде далеч от тях и всичко да е безоблачно и ясно. Но това няма как да стане. Армията е авторитарна структура и много украинци разбират добре това. Така че, макар и да се говори доста за уволнението на Федоров, по-малко са дискусиите за махане на Сирски.

 

 

Доста експерти у нас питат същото след като премина първата вълна от емоции. Напълно сте прав, че армията трябва да бъде предпазена от политически битки. Такова е мнението и на мнозинството тук. Но, за съжаление, това няма как да се случи в ерата на дигиталните технологии. Много военни командири, например, имат собствени канали в Телеграм, профили и последователи във Фейсбук и т.н. Сега ежедневно гледаме на тези канали видеоклипове с атаки на безпилотни апарати по руски позиции и руски кораби. С този пиар се печели подкрепа за военните.

 

От една страна е добре за хората да виждат какво правят тези герои. Но тези видеоклипове не се използват винаги с такъв мотив. И това ще си остане проблем, докато нямаме избори. Хората имат нужда от герои и затова винаги ще гледат към военните. Но дори самите военни да нямат политически амбиции, все ще се намерят активисти и политици - я от опозицията, я от управляващите - които ще се мъчат да ги използват за своите аспирации. Така че да се предпази армията от политиката е почти невъзможна задача.

 

Всъщност, някои от военните у нас дойдоха в армията от политиката. Например Андрий Билецки. Дълги години той бе активист от националистическите среди. Днес командва един от най-успешните корпуси на фронта в Донбас.

 

 

По съвпадение, точно в четвъртък (когато започнаха протестите) започнахме нашия пореден сондаж на общественото мнение. Интересното е, че рейтингът на Зеленски продължава да бъде много висок - над 60 процента, въпреки всички проблеми и медийния шум. Може би заради успешните атаки по руската логистика в Крим и другите окупирани територии. Сега има известно понижение на рейтинга, но все пак доста хора продължават да вярват в президента. Но трябва да подчертая - вярват му като на военновременен лидер.

 

Всъщност, Евген Хмара, който бе предложен да оглави министерството на отбраната, а преди това бе ръководител на СБУ, е много добър като личност и добре квалифициран военен командир. Така че назначаването му решава, до известна степен, сегашната ситуация.

 

Последиците за Зеленски, както аз ги виждам, са в две направления. На първо време едва ли ще видим съществен спад в доверието, защото сме все още във война. Сега виждам допитванията от вчера - 15 процента от хората все още не познават Федоров. Емоциите в социалните мрежи не винаги отразяват правилно настроението на мнозинството. Твърде много хора са заети главно със защитата на страната и не искат да участват в тези политически игрички. Но когато стане дума за по-дългосрочните последици - в тази перспектива вече днешният проблем е като още една тухла в стената.

 

Репутацията на Зеленски се свлича. Не знам дали мисли за бъдещите избори, но сам съсипва перспективите си. Решенията му, хората от екипа му, са странни. И все повече украинци са на мнение, че някой друг трябва да стане президент след войната.

 

Но искам да отбележа, че миналия декември - веднага след аферата Миндич (с източването на милиони долари от държавната компания Енергоатом) - 22 процента от участниците в нашата анкета отговориха, че не са чували нищо за този скандал. Малко над 40 процента знаеха по нещо, но не и детайли. Така че някои горещи дискусии в социалните мрежи и дори уличните протести не винаги означават мнението на обикновените хора.

 

 

Федоров е много млад - само на 35. Има добър вид, добре образован е и е много прогресивен. Познат е с множество влиятелни хора, като Илон Мъск например. Той има и това качество да вдъхва надежда и вяра в бъдещето. Когато чуят от такъв реформатор и борец с корупцията тези сладки думи как можем да победим Русия асиметрично, много хора си мислят "да, няма нужда да влизам в армията, технологиите са достатъчни". И тези хора сега се чувстват така, все едно някой им краде бъдещето.

 

Имате право - ако ФЕдоров реши да гради политическа кариера, определено ще има шансове. Всъщност Зеленски сбърка като го отстрани, защото заедно с Федоров щеше да има доста по-големи шансове да спечели изборите или поне да има по-значима фракция в следващия парламент. Да губиш хора като Федоров определено е грешка от политическа гледна точка.

 

 

 Руснаците вече влагат много усилия в експлоатирането на всякакви проблеми - било то мобилизацията, било то напрежението между цивилни и военни, или между украинците в Украйна и тези в чужбина. Така че със сигурност ще хвърлят още много усилия в тази насока, но не защото в Украйна могат да изникнат някакви проруски сили, а защото поляризацията и фрагментацията ще отслабят украинското общество.

 

Шансовете за някакви открито проруски партии да получат значима подкрепа на следващите избори в Украйна са буквално нулеви. Може да изникнат разни формации с лозунги за мир и възстановяване. Сегашният кмет на Харков - Терехов, може да оглави такава партия. Той е противник на Русия, но се фокусира върху решаването на икономическите проблеми, добър управник е и има високо ниво на подкрепа. Но руснаците могат да създадат разцепление и поляризация и с това да отслабят парламента, защото на политиците ни ще се наложи да сформират някакси коалиция.

 

Това всъщност е един от проблемите пред Зеленски. Ако реши да остане в политиката, той определено няма да разполага със собствено мнозинство в новата Върховна рада и ще трябва да намери начин да образува коалиция. Но когато си в лоши отношения буквално с всички политици от опозицията, това трудно ще ти се получи. Вие в България сега имате стабилно мнозинство, но доскоро имахте същия проблем и то доста време, така че ще ме разберете.