Едуар Филип с реални шансове срещу Льо Пен

Така водачката на крайнодесния Национален сбор за четвърти път ще влезе в президентската надпревара. Срещу нея ще застанат лидерът на радикалната левица Жан-Люк Меланшон и умереният консерватор Едуар Филип.

Към момента Филип има реални шансове да пребори Льо Пен, прогнозира в предаването "Събота 150" Матийо Гаяр от социологическата компания "IPSOS France".

 

Предстои да видим тепърва какви ще бъдат изборните резултати, но е ясно, че вече не сме в ситуацията отпреди 2017 г., когато във Франция имаше класически двуполюсен сблъсък между партиите от център-ляво и център-дясно и те се редуваха във властта. От 2017 г. насам навлязохме в политическа реалност, която често се определя като "триполяризация" - има три големи политически блока. Единият е левият, все по-силно доминиран от радикалната левица начело с Жан-Люк Меланшон. На второ място е много силният крайнодесен блок. И накрая - блок, който можем да наречем десноцентристки или деснолиберален, обединяващ както бившите макронисти, така и класическата републиканска десница. Почти сигурно е, че крайната десница ще стигне до втория тур, така че големият въпрос на тези избори ще бъде кой от другите два блока, левият или десноцентристкият, ще се изправи срещу нея на балотажа.

 

 

На този етап може да се предположи, че шансовете са малко по-големи за кандидат от десноцентристкия сектор, и по-специално за бившия премиер Едуар Филип. Когато гледаме проучванията обаче, това съвсем не е предрешено. До изборите през април догодина остават 9 месеца, предстои кампания, ще има различна динамика във всеки от отделните обществени сегменти. Така че е напълно възможно, ако се появи вълна на полезен вот вляво - било то в полза на Жан-Люк Меланшон, какъвто беше случаят през 2017 и 2022 г., или в полза на по-левоцентристки кандидат - на втория тур срещу Марин льо Пен да се окаже именно кандидат на левицата. Така че не бих правил категорични прогнози на този етап. Единственото, което можем да кажем днес, е, че проучванията дават леко предимство на кандидата от център-дясно Едуар Филип пред представителите на левицата. Но всичко това може да се промени.

 

 

Едуар Филип отдавна е в политическия живот, но стана известен на национално ниво преди десетина години, откакто Еманюел Макрон го назначи за министър-председател през 2017 г. И днес той е, според проучванията, той е най-добре позициониран да се изправи срещу Марин льо Пен на втория тур и има най-големи шансове да я победи на балотажа. В момента той изостава съвсем леко зад Марин льо Пен, но е в напълно реална позиция да я победи.

 

Неговият образ вдъхва доверие на една част от французите, защото беше премиер дълго време, включително по време на пандемията от КОВИД, когато дейността му беше приета по-скоро одобрително от обществеността. Освен това има стабилни десни корени, но в същото време не се възприема като твърде краен от много представители на левоцентристкия спектър. Именно поради това той би могъл да обедини широк кръг избиратели срещу Марин льо Пен на втория тур.

 

 

Това, което виждаме, е, че през 2017 г. тя стигна до втория тур. Класира се за балотажа, но тогава беше абсолютно ясно, че няма никакъв шанс. През 2022 г. тя отново успя да се класира за втория тур. Тогава имаше съвсем крехки шансове, но изглеждаше изключително невероятно да бъде избрана и това не се случи. Тази година Льо Пен може би не е фаворит - искрено казано, твърде далеч сме от изборите, за да го кажем с категоричност - но това, което е абсолютно сигурно, е, че за разлика отпреди пет или десет години, сценарият тя да бъде избрана през 2027 г. е напълно реален.

 

 

Причината е, че от една страна "Националният сбор" изглежда изключително убедителен по редица въпроси, по-специално миграцията и сигурността, които са важни за голяма част от французите. От друга страна, Марин льо Пен успя - особено по време на президентската кампания през 2022 г. - да позиционира себе си и партията си по по-социални теми, като покупателната способност и обществените услуги, които са още по-значими за гражданите. И всичко това ѝ придава образ на близък до хората човек, на жена, която е способна да разбере ежедневните трудности на французите, което невинаги се усеща при останалите кандидати. Това прави нейното избиране напълно възможно. Разбира се, то в никакъв случай не е сигурно.

 

 

Виждаме как санитарният кордон срещу крайната десница през последните години отслабна. Това се дължи на факта, че редица лидери, и по-специално от традиционната десница, от "Републиканците", все по-често започнаха да смятат, че в крайна сметка "Националният сбор" е същото като крайната левица - "Непокорна Франция" на Жан-Люк Меланшон, а напоследък дори че "Непокорна Франция" е по-лоша от "Националния сбор", и съответно на балотаж биха предпочели да гласуват за крайната десница. Но в същото време през 2024 г., по време на предсрочните парламентарни избори, видяхме, че избирателите го възстановиха. Дали Марин Льо Пен ще бъде достатъчно убедителна, за да не се активира отново санитарният кордон? Или пък всички тези опасения спрямо "Националния сбор" - като партия, възприемана едновременно като расистка и авторитарна, а за много десни избиратели и като недостатъчно компетентна да управлява страната - ще останат сравнително силни.

 

 

В известен смисъл Едуар Филип заема донякъде тази позиция. Габриел Атал също. Това е друг бивш министър-председател на президента Еманюел Макрон, който също се опитва да олицетворява неговото наследство, но с различни действия. Да кажем, че през 2017 г., когато Еманюел Макрон дойде на власт, идеологията, която той представляваше, имаше наистина много нов облик във френския политически живот. Трудността сега е, че тези кандидати идват след десет години управление на Макрон, които силно разочароваха французите.

И все пак не е изключено някой от тях да бъде избран. Както казах, напълно възможно е Едуар Филип да стане президент на републиката, но той не олицетворява нещо толкова иновативно и вдъхновяващо за част от французите, каквото бе Макрон през 2017 г. При всички положения това ще бъдат много по-различни избори и ако Едуар Филип бъде избран през 2027 г. е сигурно, че изборът му ще бъде продиктуван преди всичко и в голямата си част от отхвърлянето на "Националния сбор", а не от ентусиазма, породен от неговата кандидатура, личност или идеи.

 

 

Не, това е абсолютно невероятно, защото макар Жордан Бардела действително да има малко по-различна политическа линия от тази на Марин льо Пен - малко по-либерална по икономическите въпроси и малко по-консервативна по обществените и културните теми - Марин льо Пен държи изцяло партията "Национален сбор". Тя разполага с почти пълен контрол върху финансите, както и върху логистиката. Огромното мнозинство от депутатите са й изключително предани. За Жордан Бардела би било много трудно да изгради друга партия. Най-вероятно е той да води кампания за Марин льо Пен с мисълта, че ако тя бъде избрана, той ще бъде министър-председател, а ако тя бъде победена, той ще бъде кандидатът на партията за президент през 2032 г. Това ще му позволи да натрупа допълнителен опит, тъй като днес за по-голямата част от французите той все още е твърде млад и няма достатъчно опит, за да бъде президент на републиката.