Мнения

Интервю

Деорбанизацията – път към либерална демокрация или към режим на ТИСА?

Ограничаването на правото да се кандидатираш за депутат поставя под въпрос основни граждански права в Унгария

Интервю с Даниел Хегедюш

събота, 18 юли 2026, 11:53

Министър-председателят на Унгария Петер Мадяр

Министър-председателят на Унгария Петер Мадяр

СНИМКА: БТА

Размер на шрифта

7 юли - миналия вторник - беше обявен от премиера на Унгария Петер Мадяр за "исторически ден".

Защо? Защото националната телевизия М1 вместо новини излъчи извинение към унгарците - на черен екран с бели букви. "Обществените медии не бива да лъжат! Съжаляваме, че го правихме толкова дълго време!", гласеше то. 

"Днес слагаме край на излъчването на пропаганда от обществените медии, които лъжеха ден и нощ и на всички вълни. Край!", написа Мадяр във фейсбук. И уточни, че спирането на М1, както и на новинарското обществено радио "Кошут", е временно - докато бъде избрано ново ръководство на двете медии, за да бъде възстановена редакционната им независимост след години слугуване на Виктор Орбан.

Същия исторически ден телевизията възстанови програмата си точно в 19,56 ч - 1956-а е годината на въстанието срещу марионетния на СССР режим в Будапеща. В символично избрания час започна забранената някога  за излъчване сатирична комедия "Свидетеля" - за живота в комунистическа Унгария през 50-ге години.

Това беше само малка част от Операция "Чистилище", предприета от премиера Мадяр и неговата партия ТИСА след изборите на 12 април, с цел връщане на демокрацията в страната. С парламентарното си мнозинство от повече от две трети ТИСА прие серия от конституционни поправки, включително за прекратяване на мандата на президента Тамаш Шуйок.

Някои радикални моменти в "деорбанизацията" обаче притесняват дори яростни противници на Орбан, става ясно от интервюто на Даниел Хегедюш, заместник-директор на Институт за европейска политика в Берлин, за предаването "Събота 150".

"Мисля, че резултатите от този процес са впечатляващи и донякъде дори удивителни," коментира Хегедюш. "Защото дори през февруари и март тази година - в самото навечерие на изборите - никой не смееше да си представи опозиционната тогава партия ТИСА да спечели две трети мнозинство в парламента, пък камо ли да предприеме конституционни реформи, и то с такава забележителна скорост. Като в същото време възстановява имиджа на Унгария като конструктивен партньор на международната сцена и получава шанс да осигури поне част от замразеното еврофинансиране.
 
Невероятно би било някой да предвиди колко бързо бившата управляваща партия ФИДЕС ще губи влиянието си и буквално ще се разлага на политическата сцена в Унгария. Така че - и мащабите, и скоростта на редемократизирането на страната са изключителни.
 
Това, разбира се, не значи, че всички законови и конституционни промени на новото правителство са перфектни и че не срещат критики. Докато общественото внимание е съсредоточено върху стъпките за прекратяване на мандата на президента Тамаш Шуйок, експертите са силно критични към ограничаването до два, или до 8 години, на мандатите на министър-председателите и на три, или до 12 години, на мандатите на депутатите. Както и към практическото отстраняване от поста на председателя на Конституционния съд заради новоприето възрастово ограничение. С основание юристите се питат дали тези мерки са в съответствие с европейския либерален конституционализъм и дали са необходими наистина. Дали не са само в политически интерес на настоящите управляващи."
 
В тази връзка, по-специално по случая с президента Шуйок, "Human Rights Watch" предупредиха премиера Мадяр, че действията му наподобяват на ерата ФИДЕС. Как ви се струва такава оценка?
 
"Бих се съгласил с нея, но не непременно в критичния й смисъл. Още преди ФИДЕС да загубят изборите смятах, че един ден след тяхното управление ще е необходимо конституционно инженерство, на каквото станахме свидетели през първите няколко години на управлението на Орбан. Но с коренно различна цел. Бих стигнал и по-далеч: промените, които приемат сегашните управляващи, са дори по-радикални, отколкото тези на ФИДЕС след 2010 година.
 
Съгласен съм също с това, че за да се започне на чисто, може би е необходимо в името на независимостта на институциите и разделението на властите да бъдат отстранени хора на висши постове, които ги държат в завладяното положение, в което те бяха при ФИДЕС.
 
Но съм критичен към ограничаването на правото да се кандидатираш и да бъдеш избран за депутат. Това е безпрецедентна законова мярка, която повдига сериозни въпроси за готовността на ТИСА да накърни основни права на унгарските граждани."
 
Сигурно ли е вече, че Тамаш Шуйок си отива след като супермнозинството на ТИСА в парламента прекрати с конституционна поправка мандата му заради "сериозна загуба на доверие сред обществото"? Днес всъщност от него се очаква да подпише текста за обнародване, тоест политическия си край. В противен случай ще започне процедура за импийчмънт.
 
"Не мога да предвидя дали наистина ще подпише. Ситуацията му обаче никак не е благоприятна. Той се опита миналия месец да изпревари събитията и поиска от Конституционния съд да се произнесе по хипотетичен сценарий - дали поправки в основния закон може да бъдат използвани за прекратяване на мандати на държавни длъжности. Седем от 15-имата съдии си направиха отвод и не остана кворум от минимум 10 магистрати за разглеждане на петицията.
 
Така на практика Шуйок загуби подкрепата на доминираната от назначения на ФИДЕС институция, която иначе би го укрепила на поста. За разлика от Полша, където президентът има реална власт да пречи с вето на реформите на правителството на Доналд Туск, в Унгария реално играчът с такава възможност е Конституционният съд. И ако той няма волята да се противопостави на правителството, тогава мнозинството няма да срещне никакви пречки да наложи волята си."
 
"Хем позитивно, хем негативно." Така определихте пред "Файненшъл таймс" през седмицата това, че Мадяр е в много по-облагодетелствена ситуация от Туск...
 
"В Полша назначени от партията "Право и справедливост" фигури направиха невъзможни каквито и да било сериозни реформи. А в Унгария наистина практически няма никакви ограничения пред конституционното свръхмнозинство на ТИСА. При това положение само популярността на премиера и може би Европейският съюз са единствените ограничения пред властта на Петер Мадяр.
 
Проблемът с това е, че ако не станем свидетели на значителен самоконтрол и сдържаност от новите управляващи, тази политическа свръхсила много лесно ще залитне към пренаписване на правилата в тяхна полза, вместо към възстановяването на конституционния либерализъм и демокрацията в Унгария. Такова залитане може да се окаже ограничаването на мандатите на премиерите и депутатите - ТИСА може би просто унищожава политическите си конкуренти. И ако е така, и конституционните правила."
 
Мисията, с която се е заел Петер Мадяр заради - както казва - дадения му от избирателите мандат, звучи като мисията на Унгария след падането на комунизма - да не допуска той да се връща никога повече. Но, ето Виктор Орбан - една от най-видните опозиционни фигури преди 1989-а - се превърна в нещо подобно на комунистическия режим - авторитарен лидер, узурпиращ цялата власт. Възможно ли е да се предотврати такова нещо в бъдеще?
 
"Напълно съм съгласен, че случващото се сега в Унгария е смяна на режима и демократична революция, сравнима с тази от 1989-а и 1990 година. Тогава обаче Централна и Източна Европа се демократизираха до голяма степен благодарение на глобалните политически промени, а именно първо отслабването, а след това и срива на Съветския съюз и изчезването на сферата му на влияние. Идването на демокрацията се дължеше основно на външни фактори.
 
Сега това става изключително заради волята на унгарското общество. Процесът на редемократизация в Унгария се случва в различна глобална ситуация - докато в много страни се върви към авторитаризъм. Но пък също както след 89-а някои комунисти продължиха кариерите си в демократичните ни правителства, сега някои бивши протежета на ФИДЕС остават във високите ешелони на държавата.
 
А дали може да се предотврати ново загърбване на демокрацията? Според мен главната поука след 16 години автократизация в Унгария е, че дори най-стабилните демократични институции са слаби, ако обществото не е готово да брани демокрацията си, когато тя е застрашена. До 2010 година Конституционният съд на Унгария беше един от най-силните в Европейския съюз. Само за няколко години обаче Орбан му пречупи гръбнака и го завладя. Защото никой не му попречи. Обществата трябва да инвестират в демокрацията - гражданите трябва да са непрекъснато бдителни срещу каквато и да било злоупотреба с власт."

По публикацията работи: Добрин Йотов

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!