Каузата на фестивала Open Buzludza остава реставрация и използване на "Чинията"

Наближава шестото издание на фестивала Open Buzludza. Тази година от 14 до 16 август на връх Хаджи Димитър в Стара планина, (на над 1400 м надморска височина) музиката, светлинното шоу и културните преживявания ще бъдат подчинени на мотото "Усети бъдещето".

И този път събитието е с познатата кауза – опазването на паметника (разговорно наричан Чинията заради приликата с летяща чиния), съхраняването и възстановяването му като архитектурен и символен обект.

В студиото на БНР-Радио София гостува и разказа подробности арх. Дора Иванова, основател на Фондация "Проект Бузлуджа", която работи за каузата отпреди създаването на фестивала. Тя подчерта, че възстановяването на паметника няма политико-идеологически характер, а целта е неговата консервация и преизползване като място за култура и изкуство.

По думите ѝ, огромният туристически интерес към мястото и обекта е безспорен:

50 000 човека посещават Бузлуджа всяка година, сега през летните дни е пълно с хора, през уикендите има над 1000 души. Тези хора искат да влязат, да научат повече, да разгледат и с това също така да допринесат и за местната икономика. Това са туристите. Голяма част от тях пътуват специално до България, специално до центъра на страната, за да се докоснат до това място, да го разгледат. В днешното развитие на културния туризъм изключително ценно е да имаш такъв уникален обект и да го използваш.
Но смятаме, че това, което виждаме пред лятото, може да бъде целогодишно.

И програмата да развива региона. Същевременно смятам, че е важно да знаем историята, да помним и поуките от нея, да я разказваме без да се притесняваме. Наистина това е място, което е част от историята на България, дори и да не ни харесва. Поколението, което е тук и сега, имаме отговорност да намерим и преосмислим начини как да преизползваме със смисъл и с позитивен заряд мястото – за туризма, за икономиката, за културата.

Всъщност Бузлуджа не е изолиран случай. Противоречиви обекти на културното наследство има във всяка държава. Ние работим с експерти, организации и много служби в цяла Европа и за това как се опазва културното наследство от противоречивото минало на XX век – на войни, на разделение, на тоталитарни режими.

Дора Иванова напомни, че през изминалите 10 години със съмишленици и експерти са стабилизирани всички мозайки, извършено е почистване и обезопасяване на сградата. Тя още не е достъпна за посещения, но е създаден дигитален двойник на обекта.

В момента най-критично за сградата е липсата на покрив. Медната ламарина от него е била разграбена още през 90-те години на ХХ век и към момента е останала само металната конструкция.

Проектът е 3-годишен и е подпомогнат и от немалка европейска инвестиция.

Повече за музикалната програма с поп изпълнители като Прея, Мона, Роби и Тригайда, за събитията за деца и срещите с експерти от чужбина чуйте разговора на Гергана Пейкова.