PHILLGOOD пренаписа фестивалната история в България

След три дни, три сцени и 45 000 посетители първото издание на PHILLGOOD остави усещането, че България вече има фестивал, способен да говори на езика на големите европейски музикални събития.

Повече от една четвърт от билетите бяха купени извън България. По алеите на Гребната база се чуваха различни езици, а пред сцените стояха рамо до рамо хорапропътували стотици и хиляди километри специално за фестивала.

Откриването беше достойно за всяко голямо европейско събитие. Just Mustard постепенно потопиха публиката в характерния си шумен и хипнотичен свят, The Subways внесоха добре познатата британска рок енергия, а Wolf Alice затвърдиха репутацията си на една от най-значимите съвременни алтернативни групи. Концертът им се превърна в идеалната подготовка за големия финал на вечерта.

The Cure превърнаха първата вечер в урок по музикална история - над два часа, в които Robert Smith и компания доказаха защо продължават да бъдат една от най-влиятелните групи в света. Малко по-късно КЛАС се завърнаха на сцена след 13 години, отбелязвайки 40 години от създаването си с концерт, който събра няколко поколения български фенове.

Още преди най-очакваното име да се появи на сцената, вторият ден предложи впечатляваща музикална палитра.

Los Bitchos превърнаха следобеда в пъстра фиеста с характерната си смесица от сърф рок, психеделика и латино ритми. Sleaford Mods донесоха суровата енергия на британския пост-пънк, а Kneecap взривиха публиката със своята комбинация от хип-хоп, пънк и силни социални послания.

След това настъпи моментът, който мнозина чакаха с години.

Разпродадените месеци по-рано билети, близо 20 000 души пред главната сцена и почти двучасовият спектакъл с Damon Albarn и виртуалната вселена на 2D, Murdoc, Noodle и Russel Hobbs превърнаха дебюта на групата в България в един от концертните моменти на годината. Финалът с Clint Eastwood и Feel Good Inc. беше от онези редки мигове, в които цялата публика пее като един.

Son Lux създадоха кинематографична атмосфера със своята необичайна смесица от камерна музика, електроника и построк. След тях Einstürzende Neubauten демонстрираха защо повече от четири десетилетия остават едни от големите пионери на авангардната и индустриалната музика.

Малко преди финала Suede показаха защо и днес са сред най-харизматичните британски рок банди. Brett Anderson владееше сцената с характерната си енергия, а публиката посрещаше всеки хит като стар приятел.

Последната дума имаше Moby. Без излишен патос, но с неподправена човечност, той изгради финал, в който всяко "thank you" към публиката звучеше толкова искрено, колкото и песните, превърнали го в една от емблематичните фигури на електронната музика.

Докато главната сцена събираше десетки хиляди души, PHILLCOOL и PHILLRAVE доказаха, че големият фестивал се случва навсякъде. Thievery Corporation, Apashe & Brass Orchestra, Kelly Lee Owens, HAAi, KiNK, Kadebostany, Hayes & Y, Bulgarian Cartrader, Jin Monic, Hug or Handshake, Lunikk, ALI. и още десетки международни и български артисти показаха, че фестивалът е замислен като цялостно музикално преживяване, а не като поредица от концерти около няколко световни звезди.

Най-важното след края на първото издание не е статистиката, макар и тя да е впечатляваща – 45 000 посетители, повече от 35 изпълнители, три сцени и значителен международен интерес.

По-важното е усещането, което PHILLGOOD остави.

Фестивалът не се опита да копира Primavera Sound, Sziget или Glastonbury. Вместо това започна да изгражда собствен характер - място, където световни легенди, нови открития, международни гости и български артисти съществуват естествено в една обща програма.

След този дебют България вече изглежда като държава, която не просто приема големи концерти, а започва да създава собствена фестивална история.А това е най-силната заявка, която един нов фестивал може да направи.