Катя Антонова: Любовта към Ванилия създава апетит към четенето

Не всяка детска книга успява да се превърне в свят, който продължава да расте заедно със своите читатели. Такъв е случаят с поредицата "Феята от захарницата", чиито истории отдавна са надхвърлили страниците на книгите и са се превърнали в общност – с театрални спектакли, аудиопоредица, срещи с читатели и хиляди деца, които познават Ванилия като свой приятел. На 1 август Катя Антонова ще се срещне с тях във Варна по време на Голямото лятно парти на "Феята от захарницата", а пред "Артефир" писателката говори за доверието на най-малките читатели, за силата на въображението и за това как се раждат историите.

"Тя за мен и за всички, които работят с мен, се превърна в една автономна личност, която всички много уважаваме и много обичаме. Все по-често ние я следваме и все по-малко аз я създавам. Все повече просто наблюдавам какво прави и записвам това, което виждам" - казва Катя Антонова.

Макар книгите за Ванилия да се нареждат сред най-четените съвременни български детски заглавия, авторката не определя успеха им като най-важното. Предпочита друга дума – общност.

Част от мен трудно вярва, че това е възможно – българска детска книга, роман, да постигне такъв ефект не само върху децата, а и върху деца и родители. Все още продължавам да съм удивена от това, което обичта към Ванилия постига.

Именно срещите с читателите са сред най-ценните моменти за нея. След стотици разговори с деца Катя Антонова признава, че вече трудно може да бъде изненадана от въпросите им. Но продължава да се впечатлява от отношението им към героинята.

Те са много ревниви към Ванилия. Искат всичко да е много коректно. Знаят точно на колко години е, знаят точно какъв е нейният речник, знаят точно как би постъпила. А понякога знаят за Ванилия повече, отколкото аз самата.

Според писателката точно затова децата така лесно приемат света на "Феята от захарницата" – защото зад фантастичния герой стоят съвсем истински човешки емоции.

Използвам фантастичен герой, за да говоря за света около нас. Няма нищо причудливо в емоциите, страховете и вътрешните преживявания на героите. Въпреки че става въпрос за фея, това е една личност… Тя за мен е един мечтан приятел. Мечтая си да имам някого като Ванилия в моето обкръжение.

Катя Антонова не крие, че никога не е следвала рецепти, когато пише. Разчита повече на интуицията и на истините, които открива в себе си и в собствените си деца.

Аз пиша за тази истина, която намирам в моите деца, в себе си. Намирам себе си за човек, който има желание да бъде добър. Вярвам, че когато един добър и не особено глупав човек споделя своите разсъждения, това е добра формула да се намери границата между поуката и забавлението.

Макар да съчетава ролите на писател и издател, признава, че между тях често има напрежение.

В изключително неприятен спор помежду си съм във всеки един момент, в който осъзнавам, че трябва да съчетавам ролята на писател и тази на издател. Писането е част от мен, откакто се помня. Да бъда издател, което вече е в полето на бизнеса, е много по-трудно и неестествено за мен.

На фона на честите тревоги, че децата четат все по-малко, нейният опит е различен.

Аз постоянно виждам настървено четящи деца. Когато излезе нова книга за Ванилия, зарязват екрани, зарязват устройства и сядат да я изчетат. Най-честата обратна връзка, която хората ми връщат, е, че Ванилия е създала апетит за четене при децата.

Последната книга, посветена на героинята, разказва нейната предистория – идея, която, както често се случва в творчеството на Катя Антонова, идва именно от децата. Те искали да разберат откъде се е появила Ванилия, а писателката просто решила да последва тяхното любопитство.

Предисторията на Ванилия беше провокирана от идеи на деца, които казваха: "Разкажете как се е родила, как се е появила, какво точно е станало." И понеже изпитвам огромно удоволствие да задоволявам тяхната потребност от общуване с този герой, реших да проверя какво точно се е случило и да отговоря на всичките тези въпроси в една цяла книга.

И когато разговорът стига до въпроса какво би пожелала на децата, които ще срещне във Варна, нейният отговор е неочакван.

Аз виждам децата като абсолютно съвършени. Те притежават всички качества, които са необходими, за да бъде един човек абсолютно прекрасен. Проблемът е, че растейки, губим от това съвършенство.

Затова и пожеланието ѝ към най-малките не е свързано с добродетели, а с нещо далеч по-просто – сладолед. А зад тази усмивка остава една сериозна мисъл – че може би най-важната задача на възрастните не е да учат децата как да бъдат по-добри, а да успеят да съхранят онова, което те вече носят в себе си.

Целия разговор на Таня Димова с Катя Антонова може да чуете в звуковия файл.