Може би е дошъл моментът за промени в правителството на Германия

Германският канцлер Фридрих Мерц изненада с тази реплика в неделя, по време на заключителното си телевизионно интервю преди лятната политическа ваканция в Берлин. Конкретният повод е оставката на председателя на парламентарната група на управляващия ХДС в Бундеснага - за разлика от България ключов политически пост.

Но стабилността на правителството Мерц година и половина след предсрочните избори е всичко друго, но не и гарантирана. Социологическите данни от месеци са безмилостни към коалицията на консерватори и социалдемократи. Доверието в ХДС/ХСС се е стопило до 21 процента, в социалдемократите - до 12 на сто. А първа политическа сила седмици наред е крайнодясната "Алтернатива за Германия", за която би гласувал всеки трети германец.

Още по-категорично е лидерството на десните популисти в Източна Германия, а там тази есен предстоят регионални избори в Саксония-Анхалт и Мекленбург-Предна Померания. Въпреки че правителството на Фридрих Мерц най-накрая се обедини около крайно нужните реформи в пенсионната система и в здравеопазването - със заявката за радикални промени дойде на власт консерваторът - нито тези реформи, нито свиването на бюрокрацията обнадеждиха германците, че в края на тунела има светлина. Напротив - икономиката продължава да буксува, а цените да растат.

А това е вятър в платната на "Алтернатива за Германия" и на онези консервативни кръгове сред християндемократите, които открито призовават за събаряне на "санитарния кордон" около крайната десница и за влизане в колаборация дори на федерално ниво.

"Бъдещето на крайнодясната "Алтернатива за Германия" не зависи от "санитарния кордон", а от възможността на традиционните партии да решат проблемите на хората", казва журналистът от "Ди Цайт" Бернд Улрих:

"Според мен е важно християндемократите да правят разлика между партията "Алтернатива за Германия" и нейните избиратели, защото хората възприемат лично всяка обида и всеки удар под кръста, отправен от парламентарната трибуна към партията. Грубият тон спрямо крайната десница не е признак на политическа мощ. В същото време решението на управляващите партии и на опозиционните Зелени и на Левицата да не взаимодействат с "Алтернатива за Германия" е правилно и не подлежи на промяна. Навсякъде в Европа крайната десница е в подем. С изключение на левичарските формации те са единственото политическо течение, което носи надежда на избирателите си. Тези партии растат на гърба на традиционните партии, които губят връзката с хората и не успяват да решават техните проблеми."

- Означава ли обаче, че "санитарният кордон" трябва да падне, след като традиционните партии вече не изразяват интересите на хората и те все по-често слагат кръстчето си в квадратчето на крайнодесни популисти?

- Въпросът е какво разбираме под "падане" на санитарния кордон. В Германия това означава решение на партийното ръководство. Да си представим, че партията на Фридрих Мерц вземе това решение. В следващата секунда Християндемократическият съюз ще престане да съществува във вида, в който го познаваме. Поне половината от партийните членове и от членовете на ръководството ще го напуснат. А всички останали партии в Бундестага ще изградят санитарен кордон около Християндемократическия съюз. Не мисля, че някой в Берлин разсъждава сериозно в тази посока. За да се разбере ролята и мястото на Християндемократическия съюз в Германия трябва да се върна назад в историята на партията и на Германия, защото ХДС, както и посестримият баварски Християнсоциален съюз ХСС, са рожби на следвоенното устройство и модел на управление и съществуване на Федералната република. Консервативният блок ХДС/ХСС се идентифицира със следвоенна Германия. Но моделът на нейното съществуване - евтин природен газ от Русия, евтино производство в Китай и евтина сигурност от Америка, се срива пред очите ни. Този разрив, който е глобален, разклаща идеологическата основа на германските консерватори. ХДС/ХСС изпаднаха в ситуация, когато трябва да бъдат безкрайно искрени с германците и да им кажат: "Така, както живяхме досега, вече е невъзможно. Вие също трябва да се промените." За консервативни политици и избиратели няма по-голям кошмар от призива за промяна. Затова на канцлера му е толкова трудно да убеди избирателите в необходимостта от пенсионна реформа, реформа в здравеопазването и връщане на казармата. Или иначе казано - опитвайки се да прави реформи, Мерц сам отблъсква своите почитатели.

В своята дълга управленска история ХДС/ХСС никога не са провеждали радикални реформи. И тъй като консервативните избиратели не са свикнали на промени, сега се бунтуват и обръщат гръб на правителството на Мерц. Засега обаче те виждат вината в коалиционния партньор - социалдемократическата партия, която уж спирала прогреса.

- В същото време обаче както сред партийните членове, така и на високо ниво в ХДС открито се говори за раздяла със социалдемократите и продължаване на мандата с правителство на малцинството, което е възможно единствено с гласната или негласна подкрепа на "Алтернатива за Германия" в Бундестага. Фридрих Мерц се опита да обясни, защо той няма да допусне това да се случи:

 - Сред нас има не малко привърженици на идеята да работим заедно с "Алтернатива за Германия", защото сме имали сходни идеи и мнозинство в Бундестага. Нека го кажа направо: Това няма да стане! По една много проста причина: Тази партия иска да върне Германия в годините преди Аденауер."

- Конрад Аденауер е първият канцлер на Федерална република Германия и председател на Християндемократическия съюз. Достатъчно убедителен ли е Мерц, г-н Улрих?

- За съжаление никой не говори за политиката на тази партия и съвместимостта й с християндемократическите идеи. Рядко ще чуете аргумента, че "Алтернатива за Германия" иска да извади страната от ЕС, и че тази партия отрича историческата вина на Германия във Втората световна война. Завоалираният изказ на Мерц, че "Алтернатива за Германия" иска да ни върне в годините преди Аденауер носи наистина слаб политически заряд.

В глобалната политика настъпиха радикални промени и да управляваш никъде не е лесно. Изпитанията се множат с всеки изминал ден. Според мен би било безотговорно в управлението на Германия да бъде допусната партия, в основата на чието съществуване не е желанието да се гради, а да се руши. "Алтернатива за Германия" и подобните й формации в останалите европейски държави са реваншистки партии. Тяхното идване на власт би било пагубно.

- Политическият живот в Германия замира в кратка лятна ваканция, но тя ще е бурна, защото на 6-ти септември в източногерманската провинция Саксония-Анхалт предстоят регионални избори с предизвестен победител - "Алтернатива за Германия" води убедително в анкетите. Отворен е единствено въпросът дали ще й стигнат гласовете за абсолютното мнозинство в парламента в Магдебург. От гледна точка на Християндемократическия съюз на Мерц най-добрият възможен сценарий би бил да остане на власт с правителство на малцинството, но с подкрепата на Левицата. Проблемът е, че ХДС вдигна "санитарен кордон" не само отдясно, но и отляво.

- Категоричен съм, че "санитарният кордон" към "Алтернатива за Германия" трябва да бъде запазен, но не и към Левицата. Или поне не с досегашната аргументация. А тя е, че Левицата е произлязла от бившата компартия в бившата ГДР. Това е остарял аргумент - оттогава Левицата претърпя сериозни промени и не е политически далновидно да бъде сравнявана с крайнодесните.

Към този момент с Левицата на федерално ниво не може да има взаимодействие заради нейната позиция за войната в Украйна. Пацифистката традиция на тази партия е причината тя да се противопоставя на инвестициите в отбрана и на военната помощ за Киев, въпреки че Левицата не е проруска партия. Тези нагласи се споделят от много източногерманци и затова Левицата има силна подкрепа там.

Крайнодясната "Алтернатива за Германия" в момента потрива ръце, предвкусвайки изборната победа в Саксония-Анхалт, която ще й даде възможност да продължи с шоуто. А шоуто е основен политически инструмент за тази партия. Тя използва предизборната кампания за да гъделичка уж накърнените чувства на източногерманците, че са пренебрегвани от федералното правителство, че в Берлин не ги разбират.

- Докато традиционните партии се придържат към "санитарния кордон", "Алтернатива за Германия" има силен аргумент за своите симпатизанти: "Ето, ние протягаме ръка съм другите партии, но те ни изолират." Ако "санитарният кордон" падне, това няма ли да лиши партията от един силен коз в политическото противопоставяне? Пък и тогава нейните лидери ще трябва да покажат дали могат да намират компромиси и решения за всички онези проблеми, за които неспирно говорят.

-"Алтернатива за Германия" се различава от крайнодесните популисти в Европа заради нашата история. Затова всеки, който по някакъв начин е изразил симпатии за тази националистическа партия, веднага и безпрекословно е бил отритван от обществото. Това се променя, но бавно. Това обаче обяснява гнева на партийните кадри и на симпатизантите, които търсят реванш чрез тази партия. А реванш се търси най-добре в опозиция.

"Алтернатива за Германия" очаква с нетърпение медийния отзвук, който ще има тяхната изборна победа в Саксония-Анхалт. За първия министър-председател във федерална провинция от националистическа партия ще пише дори Ню Йорк Таймс! Това се знае и в централата на Християндемократическия съюз и в канцлерството. И там са в паника. Уви, там няма достатъчно авторитетен политик, който да изведе най-голямата германска партия от блатото.

Не мога да си представя, че след лятната политическа ваканция канцлерът Фридрих Мерц няма да се изправи пред въпроса дали да не подаде оставка. Това не означава автоматично предсрочни избори, а смяна на канцлера. През есента на правителството ще му се струпат много проблеми едновременно - реформите в пенсионната система и в здравеопазването не се одобряват от обществото, а изборите в Саксония-Анхалт ще завършат катастрофално за двете управляващи партии. Ако одобрението за ХДС/ХСС падне под 20 процента, ситуацията ще стане неудържима, дори взривоопасна.

Цялото интервю чуйте от звуковия файл.