Мнения

Интервю

Андреас Умланд: Зеленски сгреши с преценката си за обществената реакция

Володимир Зеленски

Володимир Зеленски

СНИМКА: АП/БТА

Размер на шрифта

"Извън фронта, в Украйна има само три държавни поста, от които зависи изходът от войната - президентът, министърът на отбраната и командващият въоръжените сили." Това са думи на отстранения украински министър на отбраната Михайло Федоров, който засега отказва предложените му от президента други държавни постове, но и не уточнява дали възнамерява да поеме по пътя на политическата кариера.

Неговото уволнение изкара хиляди украинци на протест в Киев и други градове, защото смятат, че преобразяването на украинската армия е дело на 35-годишния бивш дигитален министър Федоров. На него отдават модернизирането на въоръжените сили и успешните удари по руската петролопреработвателна индустрия дълбоко в територията на руската федерация.

Под натиска на улицата тази седмица президентът Володимир Зеленски смени и командващия въоръжените сили Олександър Сирски, след като стана ясно, че най-висшият военен и министърът на отбраната са били в меко казано лоши отношения. Дали с това обаче напрежението в Украйна ще стихне?

Ето какво казва Андреас Умланд от Европейския политически институт в Киев:

"По време на война конфликти като този между Федоров и Сирски не са нещо необичайно. Не мисля, че рокадите бяха изненадващи. Украинската държава, в това число и армията, са устроени да функционират хоризонтално. Така че при смяна по върховете работата продължава без особени сътресения. Още повече, че беше време за смяна на поколенията във въоръжените сили."

Едно от обясненията за уволнението на Федоров е напрежението с Генералния щаб. Активисти за борба с корупцията твърдят, че части от военния елит са се съпротивлявали на реформите, които започна Федоров, защото те са заплашвали утвърдени интереси.

- Споделяте ли това мнение?

- Има основания за такива съмнения, най-малкото защото реформата на Федоров засегна интересите на военно-промишления комплекс. Може би не бих говорил директно за корупция, но така или иначе Федоров искаше да промени разпределението на парите и финансовите потоци в армията, което без съмнение е засегнало нечии интереси. Реформата в армията обаче със сигурност трябва да промени отговорностите и отчетността. Това вероятно също не се харесва на всички, които са свикнали с определен ред досега. Предполагам, че "старите кучета" в армията са се уплашили и са поискали смяната на министър Федоров. Е, смениха го, но смениха и главнокомандващия.

- "Да дадем ясна визия за мобилизационния процес" поиска Зеленски от новия командващ армията Драпатий. Мобилизацията е съществена част от реформата на армията, която започна Федоров. Ще бъде ли довършена тази специална програма за доброволно набиране на младежи на срочни договори и при добро заплащане?

- Тази програма се отнася до онази възрастова група млади мъже, които имат право да пътуват извън Украйна. Разликата е, че сега те могат да изберат да служат, но при много по-атрактивни условия - финансови и времеви. Основната цел на промяната всъщност е отмяната на принудителната мобилизация, която предизвиква сериозно недоволство в Украйна.

- Кризата около смяната на Федоров отслаби Украйна политически. За Зеленски това е третата политическа криза за една година. Къде бърка президентът?

- Зеленски излиза с отслабени позиции от тази криза. А тя дойде след като миналата година се опита да ограничи правомощията на антикорупционните служби. Тогава президентът също загуби доверието на много украинци, въпреки че се отказа от прехвърлянето на двете служби за борба с корупцията към подчинената му прокуратура. Тогава, преди година, Зеленски сгреши с преценката си за обществената реакция. Сега отново сбърка. Зеленски понесе репутационни щети и от корупционния скандал около бившия шеф на кабинета му Андрий Ермак, който вече е подсъдим. Но за разлика от сега, за така наречената "афера Ермак" президентът нямаше пряка вина. Поне доколкото към момента е известно, корупционните схеми са били организирани без негово знание. Вината на Зеленски е, че се е доверил на грешните хора. Опитът на президента да подчини антикорупционните служби обаче беше негова лична грешка, защото не си даваше сметка, че това е недопустимо в една правова държава. Освен това Зеленски подцени будното гражданско общество в Украйна. С уволнението на министъра на отбраната Федоров президентът отново грешно прецени гражданската реакция. Въпреки това, рокадите в правителството имат своята логика - премиер стана енергиен експерт, защото Украйна очаква поредна трудна зима с прекъсвания на електрозахранването и топлоподаването вследствие на руски удари. Уволнението на министъра на отбраната се оказа резултат от тази смяна. Но като цяло, Зеленски очевидно няма добри съветници около себе си.

- Буря в чаша вода ли ще се окаже уволнението на харесвания министър Федоров или в Украйна текат по-дълбоки процеси?

- Украйна преживява дълбоки обществени промени. Държавата се реформира, а това не е краткосрочен процес и както знаем от досегашния опит в Източна Европа често е придружен от скандали. Според мен обаче този процес е положителен и пречистващ, защото Украйна трябва да се освободи от старите зависимости, от старите структури от съветско време. Скандалите, протестите и непрежението може би в момента изглеждат ненужни, но ако погледнем по-голямата картина, те са част от трансформацията на Украйна.

- Спечели ли си Зеленски в лицето на Федоров още един противник на президентските избори, които един ден трябва да се състоят в Украйна?

- Ако Федоров трайно влезе в политиката, или дори основе собствена партия, със сигурност ще бъде много сериозен претендент за президентския пост. Зеленски отдавна не е най-популярният политик в Украйна. Още сега го изпреварват Валерий Залужни, бившият главнокомандващ на въоръжените сили, който сега е посланик във Великобритания, и самият Михайло Федоров.

- Зеленски беше много активен през последните седмици в организирането и разширяването на западната подкрепа. А тя е от съществено значение за Украйна, независимо от последните успешни удари дълбоко в руска територия. През последната седмица станахме свидетели на нова инициатива за противовъздушна отбрана в Европа, разширено сътрудничество в областта на отбраната, а преди това Тръмп обяви бъдещо производство на системи "Пейтриът" в Украйна. Стабилизира ли се западната подкрепа и може ли Украйна да разчита на нея?

- До края на тази и следващата година подкрепата за Украйна остава стабилна - както финансова и военна от ЕС, така и от страна на НАТО и на Коалицията на желаещите. Големият въпрос е какво ще се случи след това. Надеждата на украинците е, че ще се стигне до примирие и че Киев няма да има нужда от доставка на оръжие. Както ЕС, така и НАТО дадоха ясно да се разбере, че остават на страната на Украйна. Но в същото време западните съюзници имат нужда от украинските способности. Тук военните технологии се развиват изключително бързо, въоръжените сили се модернизират пред очите ни. Освен това ЕС и НАТО осъзнаха, че Украйна е част от европейската система за сигурност, независимо дали един ден тя ще бъде пълноправен член на НАТО или не.

- Точно това на всяка цена иска да избегне Русия, а тя продължава да разчита на путинисти в Европа. Отново имаше срещи от така наречената Baku connection - бивши влиятелни германски политици се появиха край Каспийско море за разговори с високопоставени представители на Кремъл, уж за да допринесат за мира в Украйна. Колко сериозно трябва да гледаме на такива опити за сдобряване с Русия?

- Не много сериозно. Тези хора са изключително наивни, представяйки си, че войната продължава само защото никой не се опитва да разговаря с Путин. Това просто не отговаря на истината - имаше много такива опити. Миналата година премина под знака на дипломатическите совалки на двамата американски пратеници. След това дори Тръмп покани Путин лично в Аляска, но тези дипломатически усилия останаха напразни. Конкретно за разговорите в Баку - единственият ефект от тези срещи е фалшивото чувство в Москва, че поддържа някакъв диалог с Германия. В този смисъл това може би дори не е лошо. А чувството е фалшиво, защото нито един от участниците в разговорите в Баку не е действащ политик и не представлява дори партията, в която членува. Така че "Baku connection" не е нищо повече от театър.

Цялото интервю с Андреас Умланд чуйте от звуковия файл.

По публикацията работи: Александра Никова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!