Война и неравенства: Кой печели?

През седмицата цената на петрола от сорта "Брент" отново надхвърли 100 долара за барел заради ескалиращата размяна на удари между САЩ и Иран и подновената двойна блокада на Ормузкия проток. Това означава нови трудности за обикновения човек навсякъде по света и огромни печалби за малка група хора - това изтъкват следващите ни събеседници. Разговорът с тях е за цялостния ефект на войните в глобализирания свят - растящите неравенства и обществени разделения.

Преди около месец разговарях с полския социолог Ян Сова за един проблем, наглед несвързан с неравенствата и бедността, но свързан с войната. Варшава е един от най-важните съюзници на Украйна, но двете държави се скараха по исторически причини. Конкретно заради Волинското клане, извършено от украински националисти през Втората световна война, което се определя и като геноцид над тогавашното полско население на днешна Западна Украйна.

До момента полско-украинският спор остава предимно символен, но със сигурност най-големият печеливш от него не е нито Полша, нито Украйна, а предполагаемият им най-голям враг - Русия - за която разправиите в отсрещния лагер са добре дошли.

Разсъждавайки защо обединението в лицето на руската заплаха не успява да заличи старите рани, стигнахме до въпроса дали национализмът е единственото, което може да мобилизира обществата?

"Като цяло вярвам, че когато хората изпитват тревожност, те търсят утеха и подкрепа. Националистическата идеология, заедно с религията и семейството, са трите най-важни и всъщност единствените все още оцелели форми на колективна идентификация и вид общо благо. В трудни времена хората винаги търсят опора в общността, а икономическият неолиберализъм разруши по-прогресивните форми на общностно разбиране и колективност - неща като синдикалните организации и класовото съзнание. Хората използват това, което имат под ръка - този вид шовинистични идентичности и политически изрази. Това не е въпрос само на война, а на икономическа нестабилност, на несигурна заетост, на конкуренция на пазара на труда. Проблемът с имиграцията е тясно свързан с икономиката и с факта, че големи слоеве от обществото трябва да се конкурират по все по-безмилостен начин. Това е проблем в целия Глобален север, т.нар. развити страни. Тази конкуренция ражда възмущение, гняв и страх, и това, което в социологията се нарича "тревожност за статуса" (status anxiety). Тоест: ще успея ли да запазя статуса си?", казва социологът Ян Сова.

В нашето време и достатъчно близо до нас много хора вече са притеснени не за общественото си положение, а за самото си физическо оцеляване. В Европа отново има голяма война, а въпреки обещанията да не прави именно това, сегашният американски президент започна нов мащабен конфликт в Близкия изток. 

Зад войните винаги стои голям разказ, който да оправдае причиняването на безброй лични трагедии, като опасността от това Иран да има ядрено оръжие или етническата принадлежност на Източна Украйна. Независимо кой и доколо вярва на големия разказ, зад него текат икономически процеси, които засягат целия свят и всички нас, както нарастващите цени на петрола.

Тези процеси произвеждат и големите победители, за които поговорих с Макс Лоусън от правозащитната организация "Оксфам":.

"Няма съмнение, че войната в Иран води до огромни скокове в богатството на някои от най-богатите хора в света, особено на милиардери, които са инвестирали сериозно в петрол, газ, в енергийни продукти и в изкуствени торове. Изчислихме, че откакто започна войната, състоянието на енергийните милиардери в страните от Г-7 се увеличава с около 300 милиона долара на ден. Печалбата на най-големите петролни компании като Total и Exxon се очаква да се увеличи с 80% в сравнение с прогнозите преди войната. Виждаме и голям скок във военните разходи в цялата НАТО, в Европа и по-специално в САЩ, а това ще вдигне акциите и стойността на традиционните военни индустрии в полза на големите инвеститори в тях. Много е важно, че това оскъпява и технологичните компании и разработчиците на изкуствен интелект, които имат военни договори, особено с Пентагона, но и с други страни. Това са компании като Palantir и Anthropic, а SpaceX на Илон Мъск също прави огромни пари от договорите си с военното министерство. "

От "Оксфам" в момента събират информация за нарастващата капитализация на военнопромишления комплекс в Америка и другаде.

Що се отнася до неравенствата във воюващите страни - в близка Украйна измервателният коефициент "Gini" е повишил стойността си двойно за времето на войната. В Русия най-заможните 10 процента от обществото притежават близо 48 процента от общите ресурси. В Иран е рано да измерваме ефекта на настоящия конфликт, но преди него около 1 процент от населението притежава една трета от благата. 

Как войните променят структурата на обществата ни изобщо?

"В икономически смисъл при всеки конфликт има както големи печеливши, така и губещи, а последиците се усещат в целия свят, особено в най-бедните страни. В страна като Кения за обикновените хора цената на торовете и на храната се покачва изключително бързо заради войната в Иран, след като същото се случи заради войната в Украйна, без цените да спаднат до предишните си нива. Всяка криза надгражда предишната. След 2020 първо имахме Covid-19 и икономическите последици от пандемията, после рязката инфлация заради войната в Украйна и един вид кредитен срив, ако щете, защото за развиващите се страни разходите по обслужване на заеми скочиха рязко.После дойде втората администрация на Тръмп, която съкрати международната помощ и предизвика нов шок чрез търговските мита. Войната в Иран дойде отгоре на всичко изброено и допълнително повишава разходите на обикновените хора. И това не важи само за най-бедните страни, а очевидно и за Европа. И тук за хората е по-трудно да вместят сметките и покупките си в наличния бюджет. В същото време всяка от тези кризи е била изгодна за някои много богати хора и богатството на милиардерите устойчиво нараства след 2020. Видяхме и първи трилионер в долари - Илон Мъск. Факт е, че най-богатите хора на Земята имат фантастично десетилетие, а за обикновените хора то е може би най-лошото след 90-те.", казва Макс Лоусън.

Тук се връщаме на полския социолог Ян Сова и споменатия от него страх за социалния статут, който съвсем ясно усещаме в Европа:

"Това не се отнася само за много бедните хора - тези, които биха останали бездомни или биха умрели от глад. Всеки има някакъв статус в обществото и иска поне да го запази, а може би и да напредне. Средната класа е в много несигурна позиция в Европа и в Съединените щати. Изследователският институт „Пю“ преди няколко години имаше страхотно проучване, показващо как тя се свива и поляризира. Някои хора напредват към горните слоеве, други се сриват. Времената са несигурни и остава тревожността за статуса, която е широко разпространена в западните общества. Това прави хората изобщо враждебни към различията, към имиграцията, подхранва крайната десница и прочие."

Войните в Украйна и в Иран бяха започнати от безспорни националисти - Владимир Путин, Доналд Тръмп и Бенямин Нетаняху. На разказа за заплашената нация винаги се са се уповавали и аятоласите в Техеран, а с което и започнахме - Володимир Зеленски кръщава полкове на фашистките отряди на Степан Бандера по искане на днешните украински войници.

Разбира се, всички тези лидери имат своите привърженици и хора, които одобряват техните действия. А войните все някога приключват, но самата среда на несигурност и поддържането на неравенствата помага на определен дял от политическия и икономически елит, според Макс Лоусън.

"Спокойно можем да твърдим, че повечето крайнодесни партии по света - можем да дадем пример с "Реформирай Обединеното кралство", с Хавиер Милей в Аржентина или пък с администрацията на Тръмп - са големи приятели на олигарсите и концентрацията на капитал. И на тези места много богатите дават огромна финансова подкрепа на въпросните политически сили и свързаните с тях медии. Причината да плащат за нови медии или да дават големи дарения на националистически партии е, че това им гарантира увеличаване на състоянието и на политическото влияние. Крайнодесните партии и олигарсите са си взаимно изгодни и налагат взаимен контрол върху медиите и обществения разговор. Така обикновеният човек е много по-притеснен от бежанците отколкото от това, че най-богатият 1 процент прибира почти всичко. Този вид политика на отвличане на вниманието не е запазена марка на САЩ. Виждаме го във Филипините, в Индия, в Аржентина, но също и в Европа", казва Лоусън.

И допълва, че нищо от това не бива да пренебрегва обясними притеснения в различните общества. В Латинска Америка, например, жестокият подход на популярни десни лидери като Наиб Букеле в Салвадор за спиране на също толкова жестоката и ширеща се престъпност щеше да е популярен и без никакво медийно отразяване.

По-традиционни десни партии, тези в центъра и в ляво, на много места по света не успяват да се справят със задачите на времето и освобождават терен.

Стигаме обаче до затворен кръг - войните подхранват бедността в глобален план, а самите неравенства пораждат несигурност. Несигурността подхранва обединяващото значение на националния разказ. Злоупотребата с националния разказ може да предизвика война, но и без това поддържа рационални и нетолкова рационални страхове.

Има ли изход от това положение - можем ли да сме обединени, но не от страх? Според Ян Сова, отговорът може да започне от борбата с неравенствата:

"Затова вярвам, че лекът би бил социални политики на държавата на благоденствието, преразпределение, за да се намалят икономическите тревоги. Тогава хората биха били по-малко мотивирани да са шовинисти и агресивно да отхвърлят различните от тях. Изразявам се опростено, но вие зададохте вероятно най-важният и най-сложният политически въпрос на нашето време в Глобалния север."

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.