Помогнете ни сега, а не когато системата колабира!

"Защо лекарските асистенти настояват за спешни нормативни промени?" - темата днес в рубриката на БНР "Вдъхновяващи" с гости - Галина Захариева - фелшер и зам.-председател на УС на БСЛАФ, лекарски асистент Радослав Дудев - член на УС на БСЛАФ и Христо Иванов - завеждащ филиал на ЦСМП Пазарджик – ФСМП-Панагюрище.

"Липса на нормативна уредба, ниско заплащане и ограничени правомощия възпрепятстват работата на лекарските асистенти и фелдшерите у нас. Това заявиха за БНР заместник-председателят на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите Галина Захариева, членът на Управителния съвет на организацията Радослав Дудев и ръководителят на филиала на Центъра за спешна медицинска помощ в Панагюрище Христо Иванов.

По думите на Галина Захариева България е изправена пред сериозен недостиг на медицински кадри, а в същото време подготвените лекарски асистенти не могат да бъдат използвани пълноценно заради липсата на ясна нормативна регламентация.

"Българското здравеопазване е изправено пред траен недостиг на медицински кадри. В същото време се дипломират лекарски асистенти с висше образование, чийто професионален потенциал остава нормативно ограничен. Не мога да си обясня как в тази ситуация държавата допуска този човешки ресурс да не бъде използван ефективно", каза Захариева.

Тя припомни, че след прекъсване на обучението по специалността за близо 15 години, от 2014 г. подготовката на лекарски асистенти е възстановена. Въпреки това професията продължава да няма достатъчно ясно определени правомощия.

Правна несигурност въпреки реалната работа на терен

Според представителите на съсловната организация проблемът не е липсата на компетентност, а липсата на нормативно разписани алгоритми за работа.

"Нашите колеги ежедневно изпълняват дейности, които на практика осигуряват липсващата извънболнична помощ в много населени места. Но правомощията им не са ясно разписани, което ги поставя в правен риск", подчерта Захариева.

По думите ѝ лекарските асистенти често работят самостоятелно в екипите на спешната помощ, особено в райони, където няма достатъчно лекари.

Натоварени дежурства и огромна отговорност

Лекарският асистент Радослав Дудев, който работи в Спешното отделение на УМБАЛ „Медика“ - Русе, разказа, че всяко дежурство е различно и изисква вземане на решения в рамките на секунди.

"Започваме с леки травми и стигаме до животозастрашаващи състояния. Решенията се вземат за секунди, а колаборацията между лекар и лекарски асистент е изключително важна."

По думите му лечебните заведения обслужват пациенти не само от Русенска област, но и от съседните области Разград, Шумен, Търговище и Силистра.

Заплащането остава демотивиращо

Една от основните теми в разговора беше възнаграждението на работещите в системата на спешната помощ.

"Обещаваното увеличение на заплатите се чака повече от 30 години. Доплащането за нощен труд е около едно евро и няколко цента. Това е унизително", каза Дудев.

Според Галина Захариева проблемът засяга всички медицински специалисти.

"Трябва да има гарантирано минимално възнаграждение, върху което да се надгражда според квалификацията, отговорността и заеманата длъжност. Това ще даде предвидимост и сигурност на хората в системата."

Лекарските асистенти искат отделно място в системата

Христо Иванов обърна внимание, че в момента лекарските асистенти са поставени в една и съща категория с останалите специалисти по здравни грижи, въпреки че изпълняват самостоятелна лечебно-диагностична дейност.

"След лекаря именно лекарският асистент е този, който може самостоятелно да води екип на спешна помощ. Носим отговорност за диагнозата и лечението на пациента, но получаваме възнаграждение като специалисти със съвсем различни функции."

Той посочи още, че работещите в спешната помощ продължават да бъдат трета категория труд, докато служителите на полицията и пожарната са първа категория, въпреки че трите служби работят рамо до рамо при тежки инциденти.

Законови промени и повече възможности

Сред предложенията на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите са:

* ясно регламентиране на професията;
* отпадане на ограниченията лекарските асистенти да работят само в определени структури;
* възможност да работят пълноценно и в болничната помощ;
* възможност да разкриват самостоятелни практики, които да бъдат финансирани от Националната здравноосигурителна каса;
* въвеждане на справедлив модел за минимално възнаграждение.

Според Захариева подобни промени биха подобрили достъпа до медицинска помощ, особено в малките населени места.

Интерес към професията има

Въпреки трудностите кандидатите за обучение не липсват.

По думите на Галина Захариева през последните две години организацията е съдействала за разкриването на нови възможности за обучение в университети, а интересът надхвърля броя на обявените места.

"Професията е интересна, защото е изключително многофункционална. Навсякъде, където има лекар, може да има и лекарски асистент."

"Оценете ни навреме"

В края на разговора Христо Иванов отправи апел към институциите.

"По време на COVID-19 всички имаха нужда от нас и ни благодариха. След пандемията отново бяхме забравени. Нека държавата ни оцени сега, за да можем и занапред да бъдем до пациентите."

Галина Захариева обобщи:

"Професията има над 150-годишна история. Всеки път, когато здравната система изпада в криза, се оказва, че лекарските асистенти и фелдшерите са част от решението. Надяваме се диалогът с Министерството на здравеопазването да продължи и този път да доведе до реални промени".

Още в интервюто на Гергана Хрисчева с Галина Захариева, Христо Иванов и Радослав Дудев в рубриката на БНР "Вдъхновяващи".