Има ли бъдеще за Долината на прасковите?

Всяка година производителите на праскови искат една цена, която на тях им се струва справедлива, преработвателите дават друга, която според техния аршин също е справедлива. И тази година началната изкупна цена е 37 евроцента на компотната праскова, прасковите за консумация в този репортаж производителят нарича "за фреш маркет" и е с по-висока цена. Изкупната на компотната праскова  стана повод производителите отново да поискат да им се даде думата пред медиите, защото твърдят, че само за разходи и берачи предлаганата сума на килограм ги оставя под нулата.

В Сливенско е Долината на прасковите, където са най-големите масиви.

Влизам в една от големите овощни градини в региона рано сутринта, където берачите вече са на линия, но не берат праскови, защото все още зреят, а берат сини сливи. Те обаче не са обект на този репортаж и отиваме към масива, от който се очакват около 3 тона на декар, когато започне активното зреение след няколко дни. На място се срещам със собственика Апостол Евтимов и негови колеги, сред които и Коста Петров от сдружение "Българска праскова".

Първите думи на Апостол са за ликвидиране на градината:

"Ще я изкореня, защото разходите са ми повече от приходите. Миналата година имаше измръзване, тази година разходите скочиха между 25% и 30% – горива, препарати, надници, такси".

Цената тази година на прасковата е по-ниска от миналата година. Говорим за компотната праскова и за изходните цени. От преработвателното предприятие казват, че миналата година е била 37 цента, тази година – 37 цента.

"37 цента миналата година... Преработвателното предприятие не ни е виновно. То също работи с пазарни условия. То се конкурира с гръцките преработвателни предприятия, които са много повече и са много по-силни. Но миналата година цената, като е била 37 цента, оттогава досега дизелът, цената му е с 20–25–30% повече. На препаратите е с 20–25% повече. На торовете е с 30% повече. Надниците са с 30% повече.

- Преди кампанията имахте ли договорка? Търсихте ли преработвателите?

- Ние се срещаме с преработвателите, разговаряме, но преди кампанията не може да кажеш някаква цена, защото не се знае какъв е добивът. Цената за индустриалната праскова се формира от Гърция. Те оценяват, че конкурентът е голям производител. Ние, ако правим 8–9 хиляди [тона] за преработка, говорим индустриална праскова, те правят около 400–420 хиляди тона. И техните кооперативи се събират и с фабриките договарят някаква цена. Затова казах, че вече очаквам, тъй като 37 цента също не устройва техния производител и много от техните производители са с ниски добиви и също не ги устройват. И най-вероятно събират се да вдигнат цената малко. Очакваме да вдигнат цена.

- Какъв е механизмът за влияние на кооперативите върху фабриките, особено гръцките?

- При тях е много по-добре организирано. Аз, както казах, там са много организирани производители, много по-добре структурирани. Това им дава възможност, че си успяха да изградят собствени бази със сортиращи, преработващи, пакетиращи, охлаждащи бази, които им дават възможност да изнасят, дава възможност да влияят в магазинните мрежи. Тази организираност дава възможност за предвидимост. Те знаят какво очакват като кооператив, какво ще очакват да произведе, оттам да търси пазари.

- А тук защо няма такива кооперативи?

- Това е държавна политика. Аз много пъти се опитвам да кажа, че да, вярно е, че имаме балкански манталитет за индивидуалност, но е и държавна политика. Там е имало държавна политика, която е била проучена много години и се е провеждала. Затова тези кооперативи в Италия, Испания и Гърция са създадени. Защото е имало държавна политика. Цената, цената винаги е нещо плаващо. Цената – тя се формира от пазара, формира се от производството. След като са преценили, ако наистина това е вярно, в Гърция, че техните кооперативи са взели решение да вдигнат цената на 42 [цента], на 42 ще падне. Ние не можем да играем.

Дотук разбрахме, че изкупната цена се диктува от гръцките кооперативи, а българските производители се нагаждат според ситуацията. Нека да чуем и какво казва един от собствениците на преработвателното предприятие в Сливен – Димитър Алексиев, за изкупната цена:

"Цената е определена от гръцките преработватели и производители. Тя е 37 цента за килограм праскови, доставени във фабриката. Тя е такава и за гръцките фабрики, както и за нас. Само че за разлика от гръцките фабрики, няма допълнителни разходи тук върху тези 37 цента. Подготвил съм таблици, в които показвам години назад, че гръцките земеделци получават по-малко, отколкото българският земеделски производител всяка година, с всички наши цени, които ние сме давали досега. Тук въпросът е, че ние обявяваме една цена от начало докрай и изкупуваме всички плодове на нашите основни доставчици, стига те да са качествени. Би трябвало земеделецът в България да бъде съсредоточен върху това да произведе максимално качествена продукция и максимално много, голямо количество на декар. На всеки един от тях, който произвежда по 3 до 4 тона на декар праскови, сметката излиза превъзходно и с добра печалба".

Отново се връщаме в градината на Апостол, където неговите колеги обясняват, че очакват и помощ от държавата като компенсация за високите цени на торовете и горивата.

"Много са големи разходите и трудно вървят нещата при нас. Вече не знам по какъв начин ще го измислят, но трябва да се направи нещо по въпроса. Тези пари ми трябват сега, а те ще дойдат може би след няколко месеца. Въпросът е да дойдат... въпросът е да дойдат".

- Добре, няма ли нещо по-оптимистично?

- Да ги изкореним. Надеждата е най-лошото нещо в света. Надежда, че следващата година ще бъде по-добра; надежда, че продължаваме пак да наливаме нови пари в земята; надежда, че годината ще бъде и последващата по-добра... Айде, това е най-лошото. Имам приятел, който си събаряше 75 декара праскови и 90 декара череши събаряше тази година.

- Вие колко предстои да махнете?

- Аз съм махнал 7, ама всичките са към 150, значи имам доста да махам още.

- То няма бъдеще, така ли?

- Трудно е с бъдеще. Аз казах, че няма бъдеще, но политиката, която се провежда в момента и подкрепата, която получаваме от държавата, водят ги на малката площ. Но тя не е само и там. Освен всичко друго, имаме и вредители. Има сега един вредител – черната златка.

Когато започне кампанията, идва ред и на редовните дневни надници на работниците:

- 30 евро.

- Без осигуровки?

- Без осигуровки. Това е пари на ръка. Той си ги иска на момента. Той не ги иска утре.

- Тоест трябва да са и готови тези пари?

- Разбира се, че трябва. Иначе няма кой да работи. Утре пари никой не иска. Веднага си ги иска.

Излиза ли обаче сметката след всичко казано дотук?

- Ами от декар излизат около 2–3 тона компотна праскова. От другата, която е за фреш маркета – тон, тон и половина.

- Това добре ли е? Удовлетворява ли ви?

- Да, добре е, ако и цената е добра.

- 42 евроцента? Това ще бъде добре?

- Да, да, но ако е на 42 евроцента.

- А ако не е?

- Догодина пак ще си говорим за същото и дори може да повторим същия репортаж. Защото нищо няма да се е променило. Освен ако родните производители не си изкоренят насажденията, както нееднократно казаха. И се наложи да говорим за прасковите в минало време. За тази година добрата новина е, че ги има в изобилие.