Александър Величков: Моралният късмет променя представите за вина

Философът Александър Величков, преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и Нов български университет, гостува в рубриката "Часът на етиката" на предаването "Време за наука", където говори за философския проблем за моралния късмет и връзката му с моралната отговорност. Според него темата поставя въпроса "до каква степен моралната ни отговорност може да бъде повлияна от сили, които са извън нашия контрол".

Величков отбелязва, че понятието е трудно за разбиране без изясняване на моралната отговорност. По думите му философите "нямат еднозначен отговор" какво представлява тя, но повечето приемат, че човек не бива да носи отговорност за неща, които не зависят от него.

За да обясни проблема, той дава пример с двама еднакво пияни шофьори. Единият се прибира без произшествие, защото не среща пешеходци, а другият причинява смърт на човек. Според Величков философският въпрос е "дали са морално отговорни до различна степен", след като разликата в последиците се дължи на фактори извън техния контрол. Той припомня, че законът наказва двата случая различно, но и обществото морално се отнася различно към извършителите. По думите му именно този пример показва, че "късметът сякаш влияе".

Философът посочва, че това е само един от видовете морален късмет – този, който се проявява в последствията от действията. Друг вид е късметът в обстоятелствата, в които човек попада. Като пример той поставя хипотезата какво би се случило, ако Адолф Хитлер беше приет в Художествената академия или беше заминал да работи в Южна Америка. Според него подобни примери карат човек да се замисли "колко от нас биха действали различно, ако бяхме в други обстоятелства", както и доколко хората проявяват определени качества единствено защото имат възможност или изкушение да го направят.

Величков обръща внимание и на дебата между философията и невронауките. По думите му, много учени смятат, че гените, семейството, възпитанието и социалната среда оказват силно влияние върху характера и ценностите на човека. Той подчертава, че това не означава липса на възможност за промяна, но и самата промяна често е породена от външни фактори – среща с човек, книга или преживяване, които също могат да бъдат разглеждани като въпрос на късмет.

Според Величков изводът от подобни разсъждения не е, че морална отговорност няма. Той е категоричен, че обществото се нуждае от санкции за извършените престъпления и от признание за добрите постъпки. В същото време смята, че разбирането за моралния късмет показва, че "моралната отговорност и начинът, по който се отнасяме към нея, е много по-малко справедлив, отколкото си мислехме". По думите му това води до повече смирение, защото "този човек, който сега наказваме, който оплювам, който виня, може би можеше да съм аз, ако бях в различни обстоятелства, ако имах по-лош късмет".

В края на разговора Александър Величков отбелязва, че философията не предлага окончателен отговор по темата. "Това абсолютно не е финалната дума, това е моят вход към проблема", казва той, подчертавайки, че по въпроса съществуват различни философски позиции.

Чуйте разговора на Василена Мирчева с Александър Величков във "Време за наука".