Съдът и неговите литературни двойници

Разговор за монографията на Стоян Ставру "Наказателният процес в романите на Фьодор Достоевски". Стоян Ставру разказва за литературно-изследвателския си опит, който върви по границата между правото и литературата и показва, че тя не е толкова ясна и категорична, колкото литературоведи и юристи често са склонни да мислят.

Наказателният процес е вълнувал, вълнува и най-вероятно ще продължава да вълнува въображението на хората. Въпреки опитите на наказателнопроцесуалната теория да опише с правилата на формалната логика механизмите, чрез които интуицията на съдията въздейства върху неговото крайно решение по въпросите за престъплението и виновността, естеството на това въздействие не може да бъде разбрано и прието, без да се използва отново самата интуиция като начин за постигане на собственото си саморазбиране.

Според Стоян Ставру подобна задача може да бъде възложена на една "литературна" теория на наказателния процес. Макар и във фокуса на монографията да са романите на Фьодор Достоевски, в хода на техния "юридически" прочит са направени множество позовавания и паралелни анализи и на редица други художествени произведения, чиито автори са Лев Толстой ("Кройцерова соната" и "Възкресение"), Франц Кафка ("В наказателната колония" и "Процесът"), Владимир Набоков ("Покана за екзекуция", "Лолита" и "Виж арлекините!") и Албер Камю ("Пропадане"). Книгата се обръща към всички юристи, които обичат да четат литература, към всички читатели на литература, които се интересуват от право, както и към всеки, който е любопитен да разбере как литературата въздейства върху теорията и практиките на наказателния процес.

Целия разговор на Надежда Московска със Стоян Ставру можете да чуете в звуковия файл.