"Алфа Рисърч": Управляващите разполагат с електорална преднина

Правителството влиза в първите си 100 дни с положителен баланс в обществените оценки, но и с висока степен на поляризация. Това показва национално представително проучване на "Алфа Рисърч", проведено между 17 и 23 юли сред 1000 пълнолетни граждани. Данните бяха представени от социолога Боряна Димитрова.

Според изследването 42% от анкетираните дават положителна оценка за работата на кабинета, а 33% – отрицателна. В същото време министър-председателят се ползва с по-високо лично доверие – 48% срещу 31% недоверие.

По думите на Димитрова именно високият личен рейтинг на премиера към момента компенсира част от критиките към работата на кабинета.

"След първите 100 дни хората все повече ще оценяват управлението по конкретните резултати", обясни тя в ефира на bTV.

Изследването показва, че най-сериозните тревоги на хората остават ръстът на цените, корупцията, здравеопазването и пътната безопасност.

Според социолога именно при тези теми има най-голямо разминаване между значимостта на проблемите и обществената оценка за ефективността на предприетите мерки.

"Ахилесовата пета на правителството са конкретните политики за решаване на ежедневните проблеми на хората", коментира Димитрова.

Висок рейтинг за президента

Проучването отчита и високо доверие към президента Илияна Йотова.

Според данните тя получава 50% одобрение срещу 29% неодобрение и към момента е политикът с най-висок рейтинг в страната.

Социологът уточни, че изследването е приключило ден преди Йотова официално да обяви кандидатурата си за президент, поради което резултатите отразяват оценката към нея като действащ държавен глава, а не като кандидат в предстоящата кампания.

Според Боряна Димитрова настоящият рейтинг на президента Илияна Йотова отразява обществената оценка за работата ѝ като държавен глава, а не като кандидат в предстоящите президентски избори. След официалното ѝ влизане в надпреварата политическата динамика ще бъде различна и подкрепата ѝ ще зависи от няколко ключови фактора.

Първият е взаимодействието с изпълнителната власт. По думите на социолога президентът и правителството вече се възприемат като част от едно политическо управление, което означава, че евентуално нарастване на критиките към кабинета може да се отрази и върху доверието към държавния глава.

Друг важен фактор е изборът на дата за президентския вот. Според Димитрова насрочването на изборите за 25 октомври вероятно цели кампанията да приключи преди зимния период, когато традиционно се засилва общественото напрежение, свързано с цените, енергийните разходи и бюджета.

Управляващите запазват преднина

При евентуални парламентарни избори управляващите запазват значителна електорална преднина.

По думите на Димитрова това се дължи както на все още високия кредит на доверие към кабинета, така и на липсата на консолидирана опозиция.

"Властта не е политически уязвима, но е уязвима по отношение на резултатите. Ако хората не видят реални решения на проблемите, кредитът на доверие постепенно ще започне да се изчерпва", предупреди тя.

Доверие в партийни лидери и електорална подкрепа

Три месеца след предсрочния парламентарен вот от 19-ти април, картината на електоралните предпочитания запазва основните си параметри: водеща позиция за ПБ със значима дистанция пред опонентите ѝ; фрагментация на опозиционните партии, умножена и от разделянето на "Продължаваме промяната" и "Демократична България" в два парламентарни субекта; общ дефицит на доверие към значителна част от партийното лидерство.

"Прогресивна България" концентрира значителна част от обществената подкрепа - 41.6%, докато останалите партии са разположени в сравнително тесен диапазон. А с 47.8% одобрение и 31.3% неодобрение, Румен Радев е единственият партиен лидер с положителен рейтинг и основен рейтингов актив както на правителството, така и на партията си.

Втората позиция, но на значима дистанция, е за ГЕРБ с аналогична на изборния им резултат подкрепа от 13.1%. Лидерът Б. Борисов е с малко по-високо доверие от партията - 16.3% и недоверие от 64.2%.

След разделянето си на две парламентарни групи "Продължаваме промяната" (6.6%) и "Демократична България" (6.1%) получават сходна обществена подкрепа. На този етап няма индикации нито за сериозен ръст, нито за спад на общия им електорален потенциал. По-сериозното предизвикателство пред тях ще бъде не кой ще вземе относителна преднина, а дали ще излязат от твърдите си ядра и ще се разширят към нови социални слоеве. Близко е и доверието в техните лидери: Асен Василев (14.1% доверие срещу 68.2% недоверие), Ивайло Мирчев (13.8% доверие и 57.4% недоверие), Божидар Божанов (11.2% доверие и 54.3% недоверие) и избраният отново за лидер на ДСБ Радан Кънев (10.3% доверие и 52.9% недоверие).

ДПС получава обичайните за неизборна ситуация 5.2% подкрепа, а Делян Пеевски единствен от партийните лидери се ползва с по-ниско одобрение от партията – 3.6% срещу 85.2% неодобрение. Личността му поляризира силно и собствените симпатизанти на Движението.

"Възраждане" се задържа на 4%-та граница, а лидерът ѝ Костадин Костадинов има доверието на 14% от пълнолетните българи срещу 67.2% недоверие.

Основният извод от проучването на обществените нагласи малко преди правителството да навърши 100 дни е, че управляващите разполагат с електорална преднина и сравнително благоприятни институционални и персонални оценки. Обществената подкрепа обаче може да бъде определена като "дадена под условие", тъй като не е подплатена от убеждението, че се предлагат адекватни политики за решаване на ключовите проблеми на страната. Фрагментираността на опозицията ѝ пречи да получи по-голяма видимост и обществена тежест, което за момента улеснява управляващите. Политическото предизвикателство за отношенията по оста „управляващи – опозиция“ ще бъде президентският вот.

 Национално представителното проучване на "Алфа Рисърч" е проведено между 17 и 23 юли сред 1000 пълнолетни граждани.