Не е важно дългът спрямо БВП, а може ли да се подсигурят плащанията по него

Малко е  странно да намаляваш дефицита като го повишаваш в сегашния етап. Това, което се вижда е, че на всеки 100 евро приходи около 115 евро ще са разходите, каза в интервю пред БНР доц. Димитър Златинов от Института за икономически изследвания на БАН и зам.-декан на Стопанския факултет в Софийския университет.

"Това, което се вижда е, че мерките за повишаването на приходите не са толкова категорични, както това е направено от страна на разходите. Още преди няколко години от Института на БАН предупреждавахме, че ще се стигне до такава ситуация, при която не можеш да намаляваш пенсии и социални разходи, но това няма да е подкрепено с необходимия ръст на приходите, така че да си позволиш нарастването им. Механизмът за социалните разходи е прост. Когато си започнал да повишаваш преди години е трябвало да помислиш, как дългосрочно могат да се плащат, защото в дългосрочен план е проблемът и сега се проявява. Когато нямаш достатъчно стабилни приходи не предприемаш едно сериозно повишаване в разходите. И това, което се вижда от този бюджет е, че много се държи на се наруши дефицитът от 3%, защото за няколко месеца не е оправдано да се повишават много капиталовите разходи и в някои направления, защото няма как да се реализират", посочи доц. Златинов.

Според него Бюджет 2026  показва, че картината е тежка и превантивно да се взимат мерки, които  не са популярни:

"Лесно е да се провери в Закона за публичните финанси, който 2014 г. беше приет и ясно е записано до 40% разходи, ако го следим е до 2 % дефицит. И покрай пандемията започнаха да се нарушават разпоредбите там и  се стигна до оправдания – "да, но те разходите националните са под 40% и добавяме полученото финансиране от ЕС". Проблемът със Закона е, че там няма санкции, ако се нарушават в Глава II правилата за бюджета, това не води до някакви санкции. И от там на практика този Закон и от предишни правителства не се спазваше."

Доц. Златинов посочи какви са рисковете за публичните ресурси при държавен дълг над 10 млрд евро:

"Не можем да кажем, че България е в дългова спирала или, че  дългът придобива застрашителни размери. Само че в бюджета се вижда с около 60% се повишават разходите за лихви по този  дълг, което показва, че репутационо, че пазарите нямат толкова доверие в нас. А това е лошо, защото може да доведе до все по-високи разходи за покриването на дълга и необходимост от тегленето на нов дълг. Важно е, че възприетото 60%, като позволен таван, много зависи и от капацитета на икономиката, която го плаща. Защото знаем, че страни като САЩ, Япония и др. имат много над 100% дълг, но това не води до притеснения за кредитния им рейтинг. Не е важно само колко ще е дългът като проценти спрямо БВП, а плащанията по него, в каква степен ние можем да подсигурим."

Той посочи, че притеснителното в бюджета е "премахването на списъка с проектите, който минаваше през НС и се проследяваше къде отиват парите":

"Сега се премахва списъкът и това допълнително създава напрежение относно бюджета."

Цялото интервю с доц. Димитър Златинов чуйте от звуковия файл.