Премиера на “Тоска“ в Телавивската опера

Фотосесия в църква. Художник, без да се налага да прави ескизи, “запечатва“ образа на своя модел за икона. Той не знае, че и улицата, и църквата се наблюдават от полицейски камери и всяка негова стъпка се документира. Когато негов приятел бунтовник, избягал от затвора, се обръща за помощ, броени минути след като художникът му е осигурил дрехи и храна, в църквата нахлуват агенти и без особено да търсят, изземат всякакви доказателства за случилото се и го отвеждат. В кабинета на главния полицейски комисар цялата стена е в монитори. Изкуствен интелект селекционира и показва “оперативно интересните детайли“. Целият град е “като на длан“ пред комисаря. Само едно стъкло отделя кабинета му от залата за мъчене на заподозрените в противодържавна дейност. Агенти се редуват да измъчват художника, а през почивката се “тъпчат“ с пици и вино.

Докато трае разпитът, комисарят наблюдава на мониторите и протестен митинг под формата на молитвено шествие. На него пее любимата на художника. Това вбесява комисаря и той счупва бутилката с вино. Подчинените му хвърлят парчетата в кошчето. В това време облечената като златен ангел приятелка на художника пристига да моли за милост за любимия си. Комисарят й се подиграва и я пита на какво е способна, за да го освободи. Предлага й да изкара нощта с него, докато през стъклото и двамата гледат как измъчват художника, а и той вижда как комисарят прегръща любимата му и това го травмира още повече. Комисарят се прави, че пише заповед за фиктивно изпълнение на смъртното наказание. Докато певицата се съблича, той запечатва ставащото на мобилния телефон. Но преди да го изпрати в мрежата, певицата измъква от боклука счупената бутилка и с нея прерязва гърлото на комисаря. Грабва “заповедта“ и хуква да освободи любимия си.

В килията смазаният от мъченията художник бълнува. Сънищата му се “превъплъщават“ в компютърна графика на целия екран. Той вижда своята любима като модел на иконата, която рисува, но изведнъж тя придобива образа на улично момиче и се отдалечава. В този момент в килията влиза “в плът и кръв“ любимата му. Тя му носи вестта, че разстрелът ще бъде фиктивен, но не му казва,че е убила комисаря. Всъщност разстрелът, на който сама става свидетел, е съвсем истински. Агентите, открили трупа на комисаря, нахлуват да я арестуват. Тя притичва до ръба на крепостната стена. Гръмотевици осветяват застиналото й преди скок оттам тяло. Стоп кадър.

Това не е сюжет на криминале или филм на ужасите. Така е видял прочутата опера “Тоска“ израелският режисьор Идо Риклин в тандем с немския сценограф Фалко Херолд. В израелската постановка са се освободили от конкретиката. Пренесен в нашето съвремие, сюжетът засилва драматизма си, а невероятната музика на Пучини прави действието още по-трагично. Затова изборът на артисти, които да са и добри певци, и актьори със завладяващо сценично присъствие, беше изключително важен.

Стройният слаб испанец Едуардо Аладрен, който не отговаря на обичайната представа за тенор, още в първо действие прикова вниманието към себе си с абсолютната лекота, с която взема високите тонове, и с актьорското си майсторство. Кулминацията беше дуетът от трето действие “O dolci mani“, където певецът достига невероятна свобода. На практика предсмъртният дует на Каварадоси и Тоска в изпълнение на Аладрен и Михайленко /Тоска/ беше венецът на израелската постановка.

Елена Михайленко – драматично сопрано с плътен и богат на тембър, в първо действие беше сякаш засенчена от тенора, но в драматичните сцени във второ действие /разпитът и убийството на Скарпия/, без усилие проряза плътния оркестър на Пучини и звучеше толкова убедително, сякаш не пее, а изиграва невероятната омраза и саможертвата. Певицата доказа, че с лекота може да предаде най-сложната гама от емоции: от светска капризност до екзистенциален ужас. Гласът ѝ на места преминаваше от тъмни, почти мецосопранови ниски тонове /в сцените със Скарпия/ към ярък горен регистър /в сцените с Каварадоси/.

Изненада беше, че ролята на барон Скарпия беше поверена на полския баритон Миколай Заласински. Обикновено тя се изпълнява от тъмен, драматичен баритон. Заласински има много по-висок регистър, така че вместо злодеят да е с мрачен, масивен глас, той не повишава тон, но това увеличава чувството за опасност. Заплахата се ражда в перфектно изградения речитатив, в интонацията, която предава почти естетическата му наслада от страха на другите.

И не на последно място – оркестърът! Обикновено маестро Даниел Орен докато дирижира, пее задно с певците /в детството си е бил дете чудо, на което са предсказвали блестящо бъдеще на певец/. Оказва се, че и сегашният диригент на оркестъра на Телавивската опера маестро Дан Етингер припява с певците. В неговата интерпретация на Тоска няма следа от мелодраматизъм. Акцент бяха медните духови инструменти, създаващи апокалиптично измерение и засилващи шока от тази интерпретация на операта на Пучини. Беше изпълнена цялата партитура, без съкащения и в леко забавено темпо, но не чак като шокиращата интерпретация на Караян от 1960 г., когато е “удължил“ операта с около четвърт час.