Мароко използва мигрантите, за да отправя послания!

Близо 50 000 мигранти от Мароко влязоха само за 24 часа в испанския отвъдморски анклав в Сеута в четвъртък. Вълната от хора изненада както местните власти, така и правителството в Мадрид, което побърза да изпрати армията в автономния град. Само ден по-късно 90% от новодошлите се върнаха обратно след като разбраха, че няма да бъдат настанени в Приемния център в Сеута, нито ще получат възможност да останат на испанска територия. Случаят предизвика остра реакция от страна на част от европейските държави, които призоваха премиера Педро Санчес бързо да овладее ситуацията. Италия дори прекрати временно Шенгенското споразумение по отношение на Испания и започна случайни проверки на пътници, пристигащи от Иберийския полуостров.

Какви са причините за нахлуването на десетките хиляди мигранти, защо това се случи точно сега и има ли трайно решение на проблема в Сеута.

По тези и още теми разговорът е с Хайзам Амира Фернандес – изпълнителен директор на Центъра за съвременни арабски изследвания в Мадрид. 

Миналата седмица станахме свидетели на невиждан натиск, като десетки хиляди мигранти влязоха в Сеута. На какво се дължи това и защо точно сега, според Вас? 

Причината да се случи това е, че границата престана да съществува като разделение между суверенни държави. Някой отвори границата и имаше много хора, готови да преминат от една държава в друга по незаконен и хаотичен начин. 

Въпросът е защо точно в този момент се отваря границата и преминават толкова много хора от едната страна в другата. Няма категорични данни, но има прецеденти и модели на поведение. В миналото Мароко е използвало миграционния натиск като начин за изпращане на послания, в този случай до Испания. 

Видяхме го през 2021 г., тогава контекстът беше на влошени отношения между правителствата по политически причини, поради неизпълнени очаквания, които имаха мароканските лидери. И тогава те изразиха яда си и недоволството си чрез маньовър, който бе отварянето на границата между мароканската територия и испанския автономен град Сеута. В онзи момент, през 2021 г., влязоха близо 10 000 или 11 000 души. 

По данни на властите в Сеута в момента цифрата е над 5 пъти по-голяма от случилото се през 2021 г. Говори се за над 50 000, дори чух за 60 000 души в град, който има 84 000 жители. Тук говорим за над 70% допълнително население спрямо това на града. 

Ако човек се замисли за която и да е друга страна от Европейския съюз, която има граница със страна извън ЕС, и там има населено място, село или град, и изведнъж пристигнат 70% повече хора и влязат там по незаконен начин, би трябвало да се очаква реакция от страна на всички останали европейски страни, че това не се прави така. Когато това се случи от страна на Беларус спрямо Полша или на други места, то се осъжда като нещо недопустимо между съседни суверенни държави.  

В този смисъл как оценявате отговора на правителството в Мадрид?  

Това, което изглежда сигурно е, че през 2021 г. натискът от Мароко, който даде резултат.  

А това е чувствителна тема във вътрешната политика - този натиск, упражнен от Мароко през 2021 г., имаше за последица промяна в позицията на испанското правителство и конкретно на министър-председателя по отношение на конфликта в Западна Сахара. Той скъса, без предварителни консултации, без обществен или политически консенсус, с неутралитета. А това беше позиция на неутралитет, поддържана от Испания в продължение на повече от 40 години. Тя означаваше, че Испания няма предпочитано решение и ще подкрепи решението, постановено от страните по взаимно съгласие. Това, което Педро Санчес направи през 2022 г., ако не се лъжа, бе да заяви, че Испания има предпочитано решение, а именно марокански суверенитет над Сахара с автономия за територията. Въпросът е: ако се е очаквало тази отстъпка да проработи, за да се избегнат последващи епизоди като този от 2021 г., проработи ли тя? Предвид това, което се случи тези дни, отговорът е, че не е проработила, защото се повтори отново и то в мащаб, умножен по пет. 

И сега какъв вид сигнал е това от страна на властите Мароко? 

Тук винаги има двусмислие защо се правят нещата и защо се избира даден момент. 

Това е част и от този стил на водене на външна политика чрез силови действия. Мароко го използва доста често. Не само с Испания, но дори и с Франция. Използвало го е с Германия, както и със съседните морски държави. 

Някои наричат този стил упорит или дързък. Към момента липсва информация, липсва и перспектива. С времето ще разберем малко по-добре избрания момент. Има няколко елемента, случили се наскоро, които не са без значение за Мароко. 

Посещението на Педро Санчес в Алжир. Логиката, която съществува в момента в Северна Африка, в Магреб, е логика на "игра с нулев резултат". Ако се сближиш с единия, това е срещу интересите на другия, и обратното. От друга страна е и законът, който се внесе за разглеждане в испанския Конгрес относно предоставянето на испанско гражданство на някои сахрави, т.е. потомци от бившата испанска колония, Испанска Сахара. 

Това не оставя мароканските лидери безучастни. Там има отхвърляне на този закон. Имаше и някои малки ситуации, които в Мароко предизвикаха недоволство. 

Освен това има и друг, по-широк контекст – геополитическият. През 2020 година Доналд Тръмп в едно от последните си решения през първия си мандат, призна мароканския суверенитет над Западна Сахара, което е оспорвана територия, в замяна на това Мароко да нормализира отношенията си с държавата Израел. Беше сделка, тоест беше съвсем очевидно, Тръмп го написа в туитовете си по онова време. И това генерира много дисбаланси и напрежение в Магреб и Западното Средиземноморие. 

Това засяга и Испания. И в момента Мароко се чувства много подкрепено от Белия дом на Тръмп, а също и от израелското правителство, с което сближи връзките си на много нива. И мисля, че преди броени дни президентът Тръмп обяви, че Мароко изгражда магистрала към Западна Сахара и ще я кръсти на името на Доналд Тръмп. 

И разбира се, в микса от всички тези фактори, Испания поддържаше много твърди позиции относно действията на държавата Израел в Газа, отхвърляйки ги и вземайки мерки, които изглеждаха в разрез със западния консенсус. Но някои от тези мерки впоследствие бяха предприети и от други западни страни - критики срещу прекомерното насилие, срещу евентуални престъпления срещу човечеството. Признаването на палестинската държава - Испания го направи първа заедно с много малко други страни, но след това го направиха Франция, Обединеното кралство, Канада, Австралия. 

Освен това настоящото испанско правителство заемаше много остри позиции срещу войната, предприета от САЩ и Израел срещу Иран, забранявайки използването на съвместните военни бази и осъждайки тази война. Това обаче бе повторено и от други европейски правителства след това, включително италианското на Джорджа Мелони (относно базите), както и германското. Така че напрежението с израелското правителство е много голямо, позициите на правителството в Мадрид са много твърди и съответстват на мнозинството от испанското обществено мнение. А това е важно. Както добре знаете, в страната има поляризирана ситуация с много сблъсъци между политическите лагери, но абсолютното мнозинство от испанското население осъжда това, което Израел прави в Газа. Това са проучвания на общественото мнение, данните са ясни - абсолютното мнозинство от испанското обществено мнение е против войната срещу Иран. Така че Педро Санчес в случая се движи в съответствие с испанското обществено мнение, макар и не в съзвучие с останалите партии и най-вече с основната опозиционна партия, която има по-двусмислена позиция. 

В такъв случай Вие не смятате, че решението на Върховния съд в Испания е една от основните причини за случилото се в Сеута, така ли? 

Този аргумент се използва, възможно е да е повлиял частично, но изглежда, че не всички хора, влезли в Сеута, са знаели новината за решението на Върховния съд в Испания. 

Освен това, това решение трябва да се разгледа внимателно, защото то се отнася до хората, влизащи по море. И това не означава, че те имат право да останат, а че е необходима процедура с гаранции. Което е различно, а освен това, мисля, че мнозинството от хората са влезли по суша, нали?  

Съществува ли трайно решение на този проблем или ситуацията е прекалено сложна?  

Що се отнася до Сеута и Мелийя, този въпрос има няколко линии, бих казал няколко реалности. На първо място има историческа реалност. Мелийя принадлежи на испанската корона от 1497 г., а Сеута - от 1580 г. Вярно е, че след това са били португалците, после през 1600 и някоя година в крайна сметка става изцяло част от испанската корона. 

Векове преди да съществува мароканската държава, мароканското кралство. Преди да съществуват Съединените щати, например. И това е историческа реалност, а международното право признава тези територии като суверенна част от испанската държава. 

Има географска реалност - те са в Северна Африка и са заобиколени от Мароко и морето. Има демографска и социологическа реалност - абсолютното мнозинство от населението на Сеута и Мелийя, от всички съжителстващи там религии и произходи, предпочита да бъде част от Испания и да са граждани на Испания и Европейския съюз. И има политическа реалност -  претенция от страна на Мароко за суверенитета върху тези територии, които те смятат за колонизирани и които изискват процес на деколонизация. При положение, че са колонизирани отпреди повече от пет века е малко трудно да се поддържа като теза, но в официалното говорене в Мароко това се повтаря ежедневно. Виждаме, че тези дни се провежда много широка кампания от международни сектори, критични към правителството в Мадрид, подкрепящи това мароканско искане за деколонизация на Сеута и Мелийя. Казаха го висши представители на Израел, казаха го от администрацията на Тръмп, както и партии от европейската крайна десница, които обясняват какво прави Испания, окупирайки територия на Мароко. 

Мислите ли, че е това изобщо е възможно във времената, в които живеем?  

Като начало е малко трудно да се каже, че това е колонизация. Ако си там от 1497 г., т.е. пет години след пристигането на Христофор Колумб в Новия свят, това е малко дълга  колонизация, нали? Това, че се намира в Африка не прави ситуацията уникална. Има и други страни - Франция има територии в Африка, в Северна и Южна Америка; Нидерландия също. Въпросът е, че има сложна ситуация, която освен това е свързана с едни изключително интензивни отношения между Испания и Мароко, пълни с множество досиета, някои от тях сложни и трудни: хуманитарни, за сигурност, икономически. И един много важен елемент - съвсем различни политически системи от гледна точка на това как са структурирани, как се вземат решенията, както и кой ги взема. А в Мароко патриотичният елемент се използва много често като начин за мобилизиране или за защита на националните каузи. 

В смисъл на "Тази земя е наша", така ли? 

Да, точно така. Много по-очевидно е със Западна Сахара, но се използва и по отношение на Сеута, Мелийя и островите по северното крайбрежие на Мароко, за които се казва, че Испания има документ за собственост. Понякога има марокански националистически сектори, които включват и Канарските острови като част от тази териториална претенция, защото казват, че са в Африка, което географски е така, както и части от западен Алжир, Мавритания и чак до река Сенегал. Това е проект, който в Мароко бе защитаван от един от политическите лидери на независимостта, основателя на партията "Истиклал" - проектът за "Велико Мароко". Така че има и един допълнителен елемент - той служи за легитимация на монархията, тоест защитата на мароканския характер на Сахара е легитимиращ елемент за монархията. Идеята за "освобождаване" на Сеута и Мелийя също се разглежда като начин да се каже "връщаме си нещо, което е наше". Оттам идва и цялата сложност на въпроса.