Нели Рангелова: Всичко е въпрос на усилия, желание и борба

Това, което ме зарежда най-много, е всяка среща с публиката, сподели пред БНР Нели Рангелова – един от най- запомнящите се гласове на българската музикална сцена.

Певицата има записани над 500 песни и множество награди у нас и в чужбина.

"Когато усетя тази любов, тази обич, тези аплодисменти, просто аз летя, прави ме много щастлива.

Общо взето, всички се развивахме заедно. И авторите, и ние изпълнителите. Едновременно ни вървяха нещата като популярност, като маниер на писане. Хората харесват и слушат нашите песни поради простия факт, че на тях са правили абитуриентски балове, влюбвали са се, разлюбвали са се. Слушали са ги по Националното радио. Нямаше друго. То ни правеше много популярни. Разковничето е, че освен хубавата музика, хубавата мелодия, доброто изпяване, текстовете бяха просто съвършени, бяха истински, човечни, бяха поезия. Майстори като Михаил Белчев, Ваньо Вълчев, Иван Тенев бяха друга вселена".

Но преди да се докосне до вселената на най-големите имена на музикалния небосклон у нас певицата извървява дълъг път. Когато е ученичка, баща й си представя, че тя ще има друга професия.

"Но в крайна сметка моето желание и непрекъснато пеене със самодейни състави и оркестри в Монтана надделя. Той мечтаеше едва ли не да стана счетоводителка. Съгласих се да уча в Икономическия техникум и поради факта, че там имаше много голям самодеен оркестър с много добри музиканти. Когато го завърших, аз си подадох документите за Естрадния отдел на Българската държавна консерватория. След като разбрах, че съм приета, той вече нямаше нищо против, но може би съмнението му е продължавало. Едва когато през 1982 година се явих и спечелих "Златният Орфей", той изведнъж се обърна и ми каза: "Нели, винаги съм знаел, че ще станеш голяма звезда".

В нашето семейство не е имало хора, които сериозно да са се занимавали с музика. Но фразата "пея от малка" при мен е абсолютно точно казана. Не че през годините не минах през желанието да ставам археолог, през това да харесвам балет, играх и баскетбол".

През 1978 г. Нели Рангелова започва да работи с оркестър "Бургас".

"В един момент татко вдигна ръце и започнах да пея към Бюро "Естрада" в ресторанта в Монтана към "Балкантурист". В града има страхотни музиканти. С тях пеех по-сложните песни, по-музикантските парчета. Докато една вечер оркестър "Бургас", заедно със Зоран Миливоевич, сръбският изпълнител, са имали концерт, вечеряли, чули ме. След няколко дни ми звъннаха по телефона. Поканиха ме да отида в Бургас на прослушване. Заминах, одобриха ме и започнах с тях. С едно момче и още едно момиче, освен че в началото бяхме подгряващи на Зоран, учехме много сложни песни. Пеехме на три гласа. Срещнах се и с други бургаски музиканти, започнах да работя с тях. Нещата се навързваха едно след друго".

През 1982 г. тя печели голямата награда за международни изпълнители на "Златният Орфей".

"В онези години "Златният Орфей" беше най-престижното нещо, което би трябвало да носи на човек много дивиденти. За съжаление, при мен нещата не бяха точно така.  Имах много предложения от чужбина за турнета, за концерти и за нови фестивали, но в същото време още нямах написана специално за мен песен".

Точно на "Златният Орфей" чуждестранен продуцент й предлага да замине зад граница.

"Каза, че моят глас е като нешлифован диамант и биха направили всичко, за да изградят стила и визията ми. Тогава беше времето на социализма. Никого не пускаха така. Казах му, че не мога да отида, защото тъкмо се бях омъжила.

Малко след  това с Васил Найденов бяхме в Куба. След това заминах за Америка, където спечелих и Гран При на фестивала "Нийуола". 

Кариерата ми тръгна с фестивали, много турнета в бившия Съветски съюз и т.н. до момента, в който и българските автори започнаха да пишат за мен. Не беше светкавичен този период, не бих казала, че случи веднага".

Първите си дуети Нели Рангелова прави с Орлин Горанов.

"После имам с Роси Кирилова, с Бисер Киров, с Жоро Христов. Един от най-интересните за мен е с Димо от "Пиф". Обичам да експериментирам, обичам да пея в дует. Пяла съм на мои концерти и с Мария Илиева, и с Графа и с Миро, с моите колеги от дует "Шик", с Искрен Пецов. Имам песен с Христо Кидиков. Дуетите са нещо много красиво.

Имам два албума на Красимир Гюлмезов, по стихове на Александър Петров. Не само че безумно ги харесвам и обичам всичките песни, но наистина те са правени специално за мен.

С Явор Кирин направихме много хубави неща, с Вальо Тонков, Мария Ганева".

Един изпълнител трябва непрекъснато да контактува с публиката, да прави нови неща и да бъде амбициозен, да изглежда добре, сподели философията си певицата.

"Всичко е въпрос на усилия, желание и борба. Да не се отказваш, да не униваш в определени моменти.

Много е важно как човек се усеща отвътре. Ако си един притиснат, натиснат от живота и без никакво самочувствие човек, то това ще ти личи на външния вид. Аз съм един невероятно позитивен, усмихнат, добър човек. Радвам се на всичко, което има около мен. Естествено е да се поддържам, естествено е да пазя диети. Естествено е да имам лична дерматоложка. Задължително е винаги да се явявам с перфектен грим, с перфектна коса, с нов тоалет. Но най-важното нещо е, че аз просто съм много фотогенична. И аз съм една жена, която не харесва всичко сутрин, когато се погледне в огледалото. Но човек трябва да се харесва във всяка възраст.

Имам много приятни хора, с които контактувам, приятели. Няколко семейства, с които си общуваме. Имам си и малък рай в Монтана - къщата на моите родители, в която обичам да си ходя често и да се зареждам. Радвам се на цветята си.

Намирам щастието и в обикновените неща, в семейството си, в моя мъж, в моя син".

През последните години певицата започва да се посвещава и на редица благотворителни инициативи.

"За рака на гърдата, "Концерти с кауза" или пък такива, които са свързани с подкрепа на определени хора. Имам един любим дом в Търговище, който е за дечица в неравностойно положение. Хората трябва да обръщат внимание и да подават ръка, защото никой не знае какво го чака утре. Аз не очаквам това да ми се върне, но ме прави щастлива".

Тази година се обърнах към едни песни, които болшинството от хората не знаят или са забравили, разказа още Нели Рангелова в предаването "КонтраЗвук". 

"Реших, че е по-добре да направя нови аранжименти на някои, които са ми любими, от 80-те години, вместо да рискувам да правя нещо ново. Ако то не се върти достатъчно, ще остане просто ей така, нечуто. Възстанових една песен "Ти и последният дъжд", която не е коя да е. През 1987 г. на фестивала в Нешвил от десет хиляди песни от цял свят ние влязохме в Топ 10 с нея. Направих и още един прочит на една много красива песен на Тончо Русиев - "Златен мой".

Миналата година записах чисто нова песен – лятна, хубава – "Vamos a bailar" или "Хайде да танцуваме".

Цялото интервю на Мария Сивкова-Илиева с Нели Рангелова може да чуете в звуковия файл.