Теодор Димокенчев: В България мисленето е ориенталско

През първата си сесия 52-рото Народно събрание е приело 28 закона и 89 решения. За периода 30 април - 31 юли парламентът е провел 39 пленарни заседания. В този период са внесени 163 законопроекта, като 114 от тях са от народни представители. Постъпили са още 137 проекта на решения, от които 98 са внесени от депутати, както и два проекта за обръщения и декларации.

Сред най-важните решения на Народното събрание през първата сесия е приемането на Закона за държавния бюджет, както и бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и Държавното обществено осигуряване. Депутатите приеха още Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности, както и изменения в Изборния кодекс, Закона за съдебната власт, Наказателно-процесуалния кодекс, Закона за държавния дълг, Закона за защита на конкуренцията и допълнения в Закона за защита на потребителите.

Какви са перспективите пред страната и каква ще бъде политическата есен?

Първата сесия на законодателната власт дискутираме с Теодор Димокенчев, заместник-председател на партия "България може".

Радио ВИДИН: Три месеца вече имаме нова власт - историческа, самостоятелна, посрещната с голяма еуфория. Да признаем, че по някакъв начин това управление дава усещането за онази старата власт, срещу която всички уж толкова негодуваха. Как виждате Прогресивна България?

"Това, което Прогресивна България постигна, наистина е невиждано от доста време в нашата страна. Това беше един празен чек от гласоподавателите за правенето на истински реформи. Когато имаш пълно мнозинство, когато можеш да правиш каквото пожелаеш, ти имаш отговорност да го правиш. В България се натрупаха сериозни проблеми в последните 5-6 години. Ние, разбира се, винаги сме имали много сериозни проблеми, но това безвластие, тези Сглобки, подобни конфигурации, които упражняваха властта през тези години от COVID-19 насам, те докараха страната до просешка тояга, до натрупване на сериозни дефицити, до сериозно неупотребяване на властта за подобряване живота на хората. Единствено беше ползвана тази власт за хранене на политическите агитки. Това, което аз дълбоко съжалявам, че не виждам, е воля за сериозни реформи. Можем да направим просто сравнение с реформите, които Хавиер Милей направи в Аржентина. Не говорим за политически разбирания, той се заявява като краен либертарианец, че е свръхкапиталист... но това са подробности. Не говоря конкретно за такива реформи. Говоря за решителност. Решителност, каквато очевидно ген. Радев няма. Милей обаче има, затова ще напомня, че когато беше избран, далеч нямаше такова предимство, каквото Радев има".

Радио ВИДИН: Основните лайтмотиви в образа на Радев, като темата за олигархията... да признаем, че вече 3-4 месеца отсъстват дори като думи в пространството. Съгласен съм, че решителност и воля сякаш категорично няма.

"Това, което според мен българите виждаха в Радев, беше човек от войската, от военновъздушните сили, научен на дисциплина, на вършене на работа и на чест. Това са определено неща, които липсват в българската политика и най-вече в управлението на държавата. Това, което е проблемът с хората, идващи от българската армия, тук не искам никого да обидя, но нека да си говорим просто с факти: никой участвал в българската армия реално не е виждал бойни действия, освен момчетата, пращани на мисии в чужбина. Така че да величаем някой, понеже бил генерал и едва ли не имал някакви много велики постижения... не. В България генералите са хора, които изкачват една бюрократична стълбица, разходват бюджети, които са зависими изцяло от това колко им дава държавата, а не са зависими от резултатите, или са в общи линии директори на водопад. Това не значи, че човек, който идва от армията, не би се справил задължително добре с упражняване на властта, с управление - може да се справи, може да не се справи, но това, което виждаме в момента, е че тази решителност на военен, която се очакваше от Радев, просто не я виждаме. Това може да се види най-добре с управлението на държавния дефицит. Това, което виждаме, е че няма воля дефицитът да бъде овладян. А имаше време! Не е вярно, че нямаше. Не е вярно, че наследството е толкова лошо, че едва ли не не може да се направи нищо. Напротив, наследството не е такова, каквото Иван Костов е наследил с хиперинфлацията. Напротив, наследството беше възможно да бъде подобрено. Беше възможно да се овладее дефицитът или поне да бъде по-малък, сравнено с предните години. Нямаше воля да се режат разходи там, откъдето може да се реже. Може да се реже от много места обаче. Тази воля да се режат разходи и да се правят истински реформи, да си го кажем, да се съкращава общественият сектор, да се свие, че да не е толкова раздут, това е защото Прогресивна България иска да овладее същия този обществен сектор. Те да са силата, която дава парите за обществения сектор. Съответно по този начин да контролират политиката, да контролират част от гласоподавателите... това са схеми за упражняване на властта, които са стари като света".

Радио ВИДИН: Ако мога да обобщя Вашите думи, нека е така: ген. Радев е функция на това, че нашето общество има тази огромна слабост към хора в униформи. Струва ми се, че тези три месеца, дори да приемем, че не са достатъчни за крайна оценка, но не дават основания да се твърди, че държава мърда напред.

"Единственото, което поне медийно се вижда и е интересно като развитие, някаква раздвиженост в положителна посока, това е борбата срещу престъпността. Не съм правил анализ дали повече престъпници са хванати, повече престъпления са прекратени, но в борбата с наркотрафика вчера (б.р вторник) имаше новина, че е разбита голяма лаборатория за фентанил. Постоянно излизат новини за борбата срещу организираната престъпност. Поне с по-сериозните видове престъпност. Аз се надявам това да не е само за пред медиите... Това, че толкова бързо след взимането на властта започнаха тези неща да се случват означава, че буквално са спели предните управляващи или по-лошо- направили са чадър за организираната престъпност. Но във всички други отношения, по отношение на енергетиката, на икономиката, на реформите в администрацията, виждаме пълна нула. Българите достатъчно чакаха, даваха шансове на предната власт и накрая избраха с такова мнозинство ПБ точно защото не им се чака вече. Точно защото искат да се случат тези промени... Да чакаме и да вярваме на обещанието, мисля точно Гълъб Донев каза, че този бюджет е за тази година, а догодина ще се правят истинските вече реформи... ами аз лично не им вярвам".

Радио ВИДИН: Можем ли да кажем, че Радев прилича на Борисов от гледна точка на специфичните речници, които ползват пред различните части на обществото? Убедено посланията на Радев са изключително разнопосочни спрямо групата, пред която говори.

"Добре подготвени са от PR гледна точка. Това означава, че ние няма да чуем от тях трудните истини, които трябва да се повтарят всеки ден на българина, за да можем ние да вървим напред. С един различен стил обаче, защото стилово са различни наистина. Просто ще слушаме замазване на очите. Борисов народнееше много повече. Макар че ако си пуснете ранни интервюта от времето, когато беше кмет на София, когато се кандидатира вече за изпълнителната и законодателната власт, той също говори подобно на Радев. Просто с годините започна да народнее, започна да си позволява вицове и разни шегички. Докато Радев ще си остане с този образ. Това не е добро или лошо, просто коментирам. Когато си твърде шлифован от PR-ите, няма да чуе народът истините, които трябва да чуе, за да излезе от този ступор, в който живее и да приеме, че ако не се променят много сериозно нещата в нашата държава, тя си отива".

Радио ВИДИН: Да погледнем към външната политика. Посланията бяха едни, но в момента виждаме един опит за баланс. 

"Аз виждам външната политика точно като баланс, който трябва да се търси. Аз съм краен суверенист. Мисля, че ние трябва да търгуваме с всички, да сме в добри отношения с всички - както близките, така и с далечните. Румен Радев това, което прави, е това, което се очакваше да прави. Едно особено нещо от предизборната кампания и от периода преди това е, че Радев за пореден път показа, че крайните русофили в България са също толкова наивни, колкото са и крайните либерали. Също толкова лесно ги лъжат. А са също и толкова умопомрачени хора. Защото, ако си спомняте в кампанията имаше един момент с руски знамена, с по-смели послания по отношение на Русия. Беше само един момент, не цялата кампания. И това мога да го върна към нещо, което и Вие казахте: че има послания за всички. Когато вече Радев е премиер, ние виждаме, че се потвърждава това, което се знаеше така или иначе: този човек, освен в Русия, е завършил и във Вашингтон. Никога няма да бъде позволено, поне докато геополитиката е такава, български премиер, който е военен и е завършил във Вашингтон, наистина да е русофил и да иска да сменя геополитическата ориентация. Това просто няма да се случи. Това, което се знаеше, беше че Радев е проамерикански. Той дори не е проевропейски, той е проамерикански. Фактът е, че е такъв, вижда се и от действията му в последните три месеца. Тези послания към русофилите бяха една пълна лъжа за тях, за да могат да им се вземат гласовете, да се вземат и тези гласове и от русофилските партии... Тези гласове след още известно време ще се преориентират към други политически субекти".

Радио ВИДИН: Не отричаме ли често истината, че България категорично не може да бъде самостоятелна в решенията си? Твърде сме малки.

"И Сингапур е малък, но през 50те години от едно блато, от едно малко пристанище, за 20-30 години Ли Куан Ю го превръща в световен център на индустрия, търговия и логистика. Това е невероятна промяна. А Сингапур е малък остров, град-държава, по-малко население от България. Даже почти половината население на Сингапур са чужденци. Дейността е извършена дори не от местното население. Ако обърнем часовника назад, преди 200 години, когато е основан Сингапур, там има село от 100 човека. Целият остров е с население от 1000 човека. Ако можем да видим как Сингапур се е развил за 200 години, как са се развили други малки държави - Швейцария, Норвегия, ние можем да си дадем сметка за възможностите на България. Да, България не може да е Северна Корея, но дори Северна Корея си има съюзници. Тя винаги е била подкрепяна от Китай и Русия. Когато казвам, че съм краен суверенист, говоря за максимално вземане на решения в интерес на държавата. Създаване на условия така че индустрията ни да върви напред, така че българското общество да се развива. Има един много прост критерий дали едно общество се развива: дали се подобрява качеството на хората в него, дали расте като бройка хората, които са родени... Какво трябва да причините на едно животно, какъв тормоз, за да не иска да се размножава, знаете ли? Това се случва в България! Българинът, с малки изключения, не иска да се размножава. Подложен е на такъв начин на живот, който е антитеза на продължаването на биологичното ни съществуване, което е най-фундаметалното нещо за нас като организъм".

Радио ВИДИН: Когато говорим за българска политика, за някоя от формация, основният акцент винаги е външнополитически. Но състоянието на една страна зависи от вътрешната политика - това, което при нас липсва. Това е нещото, което аз не виждам от ПБ. Малките проблеми, изобщо водещите теми на ежедневието, там трябва да се пипа.

"В България много искаме да сме като Запада. Аз също искам това. Мисля, че Западът е най-великата цивилизация, по-скоро беше старият западен етос... но за да станем като Запада, ние трябва да имаме етос като западняци. Да мислим и да живеем като западняци. Да живеем по-рационално и с някаква планомерност на ежедневието и на стопанството, с ниво на абстрактно и дългосрочно мислене. В България мисленето е по-скоро ориенталско. Това си е продукт на нашата география, не защото сме били под османско владичество. Ние сме част от Източното Средиземноморие в някаква степен. Не може с ориенталско мислене ти да имаш западни резултати. Когато не искаш да си вършиш добре работата, когато професионализмът за теб не е част от това ти да почиташ Бога, ако щете, защото това е протестантката етика, макар че западното мислене не е само протестантството, не можеш да имаш резултатите, които има на Запад. Не може да изпиваш парите и да ги даваш за дискотека и да очакваш, че ще построиш велика индустрия. Да, всичко зависи от вътрешната политика, а тя си зависи изцяло от нас. Няма значение дали сме с Турция, с Русия, с Америка или който и да е... те не са виновни, че не са оправени тротоарите в София, не са виновни, че в София не се събира боклука, не са виновни, че пътищата са надупчени... Не са виновни, че няма места в детските градини или че училищата произвеждат функционално неграмотни тийнейджъри. За да започнем да решаваме тези проблеми, трябват действия. Не само да си ги говорим, а реално мерки да се предлагат и после да се случват. Да завърша по темата за озападняването на българина: в стремежа си ние да станем като Запада, ние взехме най-лошите аспекти на западната демокрация, но без хубавите. Защо не взехме хубавите? Защото хубавите изискват гражданско мислене, бюргерство. Изискват ти да се държиш в ежедневието си, в семейството, с околните по начин, по който се осъществява на Запад. Ние се държим ориенталски, мислим ориенталски, привнесли сме наготово демократичните структури, а те затова произвеждат толкова лош резултат. Защото няма етос, който да ги компенсира и да се възползва от тях. Затова виждаме как България се опитва все да избере новия, който да оправи нещата, но не е това проблемът. Проблемът е как хората действат ежедневно. Да се върнем към това, което Вие казахте: българинът търси военното лице, милитаризма, точно защото там има ред, който самото ни общество не може да възпроизведе в гражданския си аспект".

Радио ВИДИН: Най-актуалната световна тема, която като че ли се подминава у нас, е миграцията. Не можем да отречем, че тази миграция даде негативни резултати в страни като Франция и Англия. Виждаме какво се случва между Испания и Мароко.

"Проблемът с мигрантската инвазия в Сеута беше, че се тестват водите доколко бившият цивилизационен свят е готов да се защитава. Очевидно не е готов. Да, Сеута е особено място, бидейки ексклав на Испания, който е на африканския бряг. Сравнително малко градче с 80 хиляди човека. Когато се пращат тези групи, защото са организирани, се тества доколко е способна Испания да защити своите територии. Очевидно не е. Има и предистория с едни съдебни решения в Испания за легализиране на бежанци и мигранти, за това че е забранено да ги връщаш, ако идват по вода поради хуманитарни причини, за да не се удави някой... по-важното тук е волята на една цивилизация да защитава начина си на живот. Това, което видяхме още преди 10 години с "елате всичките" на Меркел, беше че Европа страда от една самоубийствена емпатия - термин, който се върти в последните 5-10 години. Самоубийствена емпатия, която показва, че ние сме в упадък, защото само една застаряваща вече слаба цивилизация не може да се защитава. Най-основният инстинкт на един човек е да защитава своя дом, своята територия, своя имот. На обществено ниво това се проявява в защита на държавните граници, за да може начинът, по който ние живеем като общество, да бъде защитен. Когато ти не можеш да защитиш тези граници, нещо в твоето общество е много болно. Когато има едно кресливо малцинство, на което постоянно се дава трибуна, което постоянно повтаря, че всички трябва да дойдат, че границата не трябва да се пази, че едва ли не е расизъм и мизантропия ти да си защитаваш границата и да спираш нелегалните мигранти, то това затвърждава тезата, че обществото е болно. Това е кресливо малцинство, но неговото мнение бива раздуто из медиите, които са контролирани от режима. Режимът на либералите е такъв, че тези мнения се раздуват, докато мнозинството иска защитена граница. Мнозинството, както знаем, няма никакво значение. Политиката се движи от организираните малцинства".

Радио ВИДИН: Предстоят президентските избори. Обикновено голямата тема е кандидатът на Дясното. Йотова се кандидатира. Гюров продължава да бъде публична тайна.

"Този вот ще е предимно всичко измерване на температурата, виждане колко реална подкрепа все още има Радев. Твърде скоро ще са изборите след избирането му, за да има сериозна промяна. Ако станат големи проблеми с управлението, ако успее да се направи широка коалиция, която да застане зад т.нар. десен кандидат, макар че нито ПБ са съвсем леви, нито градската криворазбрано наречена десница е дясна... ще се види просто какво е съотношението на силите. Има ли заявка за предсрочни избори, в които една коалиция да спечели повече от Румен Радев".