НГ "Квадрат 500" показва най-ранните и големи шедьоври на Франсиско Гоя

Испанецът Франсиско Гоя (1746–1828) е сред най-забележителните и влиятелни творчески личности в световната култура. Създава над 1 000 живописни произведения и графичните серии "Капричос", "Бедствията на войната", "Тавромахия" и "Диспаратес".

Стилистичният и философският му диапазон оказват силно влияние върху последвалия динамичен развой на изкуството, определят го като последния представител на класическите школи и предшественик на модерното изкуство. Всеобхватното му дело – живопис, графики и рисунки – се превръща във водещ естетически принцип за много от художествените направленията през XIX и XX век, включително импресионизма, експресионизма и сюрреализма.

Преди дни, Националната галерия откри експозицията "Франсиско Гоя. Сънища на будния разум " с 21 графики, проследяващи развитието на един от най-влиятелните художници в световната култура, от най-ранните му офорти, повлияни от стила на Диего Веласкес до върховните му постижения като остър социален тълкувател.

В галерията се съхраняват седем творби от серията "Капричос" (1799 г.). Осмиването на институционалните опори на властта, църквата, инквизицията, паразитизма на феодалното благородничество, моралния разпад сред социалните класи, е повод серията да бъде забранена за показване.

Серията "Бедствията на войната", която Гоя започва около 1810 г. и се връща към нея около 1820 г., не е била публикувана от художника приживе. Една от творбите е наименувана "Затворник". Задържането е толкова варварско, колкото и престъплението. Считана е за уникална, тъй като рядко се среща в други музейни и частни колекции от света.

Серията "Тавромахия", създадена вероятно между 1815 и 1816 г., отразява интереса на художника към бикоборството. Графиките съчетават крещящата жестокост на коридата с възхищението от умението и вълнуващото действие на игрите. От общо тридесет и трите гравюри от серията Националната галерия притежава пет.

По същото време, когато художникът все още работи върху "Тавромахия", вероятно е започнал и серията, озаглавена "Диспаратес" (глупост или безумие). Фантастичните композиции са криптирани алегории, чиято внушителна дълбочина е очаровала творци като Бодлер, Юго, Дьолакроа. В колекцията на Националната галерия се намират четири от тях, две от които - "Глупостта на младите бикове" и "Начин на летене" – са емблематични за гения на художника.

Националната галерията притежава и офорта "Слепият певец", емоционално определен от Николай Райнов в неговата "История на пластичните изкуства" от 1939 г. като "пръв“ сред "любопитните и важни" графични произведения на Гоя.

В изложбата е включена и една творба на испанския художник-сюрреалист Салвадор Дали (1904–1989), посветена на Гоя и неговите "Капричос".

Пред БНР-Радио София за "Франсиско Гоя. Сънища на будния разум" разказа изкуствоведът и куратор Калин Николов, който разкри, че галерията разполага с много добър чуждестранен отдел, а испанската колекция е прецизно подбирана.

"Дотолкова, че дори имаме една рисунка на Габриел Гарсия Лорка и на Салвадор Дали, и на Пикасо. Но Гоя е един от най-колосалните творци на всички времена. Той е определян като последния велик класик и първия модерен художник, който предефинира речника на изкуството от началото на XIX век нататък.

Изложбата е събирана още от 50-те и края на 70-те години на XX век, с особеното участие на тогавашния директор на галерията Владимир Гоев, който е работил в насока Испания и установява контакти с редица от най-видните испански художници. Част от работите дори са дарения и преотстъпвани, което е позволило други от тях да бъдат финансирани, за да се откупят. Ние притежаваме 22 работи на Гоя, а изложените са 21, защото една от тях се повтаря", посочи кураторът.

• Как тези 21 графики проследяват еволюцията на художника от най-ранните му творби, до късните му шедьоври и какво ги отличава?

"Тези графики наистина го проследяват. Като млад, когато отива в Мадрид, Карлос III се сеща, че в неговите дворци има много творби от различни векове и му хрумва идеята, че трябва да станат в някаква степен достояние и на аристокрацията в чужбина. И поканва художници да ги копират.

Копират ги, чрез офортната техника, в която лесно се разпространява и Гоя попада в картините на Веласкес.

Великият му предходник му въздейства много с реализма си, с това, че рисува хора от улицата, хора в "пълния екзистенц"  и чрез това опознава реализма, вниква в изкуството на Веласкес, а след това, отново в графична техника създава прочутите си "Капричос", които 48 часа след изкарването им пред публика са забранени. Ние имаме няколко. Това са страхотни сатири срещу обществото, властта… При Карлос IV, той вече е кралски художник, след това прави няколко цикли, но ситуацията е такава, че не е могъл да показва, но ги рисува – ужасите на войната "Десперадос" посветена на човешката глупост, безсмислието и агресивността. За Гоя войната не е между французи и испанци, а злобата и жестокостта, които отключват конфликта и от двете страни", коментира Калин Николов.

Изкуствоведът се спря и върху мотото на експозицията "Сънища на будния разум" – какво ни казват днес тези графики?

Каква е ролята на двете графични техники съчетани от художника за постигане на логическо въздействие върху публиката?

Чуйте подробности в разговора на Гергана Пейкова в звуковия файл.