Автор:
Гергана Хрисчева
Интервю
Д-р Симеон Узунов: Уртикарията не е просто кожен обрив - тя може сериозно да влоши качеството на живот
Биологичното лечение - нова надежда за пациентите с тежка уртикария
Водещ алерголог е гост в този епизод на подкаста на БНР "Кожа и здраве" по темата - "Уртикария и биологично лечение - кога ще се поеме от НЗОК"
Интервю с Д-р Симеон Узунов
вторник 18 август 2026 07:00
вторник, 18 август 2026, 07:00
Д-р Симеон Узунов
СНИМКА: Александровска болница
Размер на шрифта
"Кожа и здраве" представя епизода "Уртикария и биологично лечение"Гост по темата е:
"Уртикарията често се възприема като временен кожен обрив, който преминава от само себе си. В действителност обаче тя може да се превърне в хронично заболяване, което продължава с месеци или години и оказва сериозно влияние върху ежедневието на пациентите.Това каза за подкаста на БНР "Кожа и здраве" д-р Симеон Узунов, алерголог в Клиниката по алергология на УМБАЛ "Александровска" и председател на Българското дружество по алергология.
Лечението започва с антихистамини
Първата терапевтична стъпка според международните препоръки са антихистамините от втора генерация.
При необходимост дозата може да бъде увеличена до четири пъти под лекарски контрол.
Целта е пациентът да постигне продължителен контрол върху симптомите и ремисия, а не просто временно потискане на отделните пристъпи.
Очакване за реимбурсация от НЗОК
В момента Българското дружество по алергология и Българското дерматологично дружество работят съвместно за въвеждането на критерии, които да позволят биологичната терапия да бъде заплащана от Националната здравноосигурителна каса и за лечението на всички видове уртикария.
"Ние не правим някои неща не защото не ги знаем, а защото не можем да ги направим."
По думите на д-р Узунов предложенията вече са внесени и се очаква те да бъдат разгледани при следващите нормативни промени.
Защо биологичната терапия е следващата стъпка
Когато максималната антихистаминова терапия не дава резултат, се преминава към биологично лечение.
"Това е таргетна терапия, насочена към причината за заболяването."
Според специалиста биологичните медикаменти имат редица предимства: прилагат се веднъж месечно, имат по-малко странични ефекти, позволяват по-добър контрол на заболяването, намаляват необходимостта от кортикостероиди.
Колко пациенти биха имали полза?
Според специалиста около една четвърт от хората преживяват поне един епизод на уртикария през живота си.
Най-тежките хронични форми обаче засягат приблизително 2000 души в България - именно те са потенциалните кандидати за биологично лечение.
Съвременното лечение позволява при повечето пациенти да бъде постигната дълготрайна ремисия и значително по-добро качество на живот. Очакваното въвеждане на реимбурсирана биологична терапия би разширило възможностите за лечение на хората с най-тежките форми на хронична уртикария.
Д-р Симеон Узунов
СНИМКА: Гергана Хрисчева
Уртикарията - обриви, отоци и силен сърбеж
По думите на д-р Узунов уртикарията се характеризира с два основни симптома - обриви и отоци, които могат да се проявят поотделно или едновременно.
"Уртикарията е едно състояние, което се характеризира с две неща - обрив, оток или двете заедно."
Типичните уртикариални обриви са зачервени, надигнати над кожата, силно сърбящи и приличат на изгаряне от коприва. Именно от латинската дума urtica (коприва) произлиза и наименованието на заболяването.
Една от най-характерните особености е, че всяка отделна лезия изчезва без да оставя следи.
"Това е много типично за уртикарията - обривите отминават и след като изчезнат, кожата остава напълно здрава, все едно нищо не е имало."
Именно това често обърква пациентите, които посещават специалист, когато вече нямат никакви видими симптоми.
Не всеки оток е безобиден
При част от пациентите се наблюдава само оток без обрив. Макар това да е сравнително рядко, подобна клинична картина изисква внимателна преценка.
"Когато имаме само една оточна форма на уртикария, вече трябва да направим диференциална диагноза с наследствения ангиоедем."
Според специалиста именно продължителността на отока и реакцията към лечението са ключови.
При уртикарията:
- отокът обикновено преминава до около 36 часа;
- повлиява се от антихистамини и кортикостероиди.
При наследствения ангиоедем:
- може да продължи няколко дни;
- не се повлиява от стандартното лечение;
- може да бъде животозастрашаващ.
Кога уртикарията става хронична?
Основната граница между острата и хроничната форма е времето.
"Ако симптомите продължат повече от шест седмици, вече говорим за хронична уртикария."
Хроничната уртикария протича с пристъпи. Обривите могат да изчезнат за ден, но след това да се появят на друго място по тялото.
Затова и изчезването на симптомите не означава, че лечението трябва да бъде прекратено.
Автоимунните заболявания могат да бъдат причина
При част от пациентите хроничната уртикария се оказва свързана с автоимунни заболявания.
Сред тях са:автоимунен тиреоидит, ревматоиден артрит, системен лупус, склеродермия, псориазис.
"Имаме пациенти, при които именно уртикарията ни насочва към диагнозата автоимунен тиреоидит. Те изобщо не са знаели, че страдат от такова заболяване."
Затова при определени случаи алерголозите назначават допълнителни изследвания, за да открият евентуално подлежащо автоимунно заболяване.
Не само спонтанна - има и индуцируема уртикария
Освен спонтанната форма съществува и т.нар. индуцируема уртикария. Тя може да бъде провокирана от: студ, слънчева светлина, натиск върху кожата, физическо натоварване, загряване на организма, дермографизъм.
При тези пациенти симптомите възникват след конкретен външен стимул и впоследствие отзвучават.
лечение
СНИМКА: ФБ/Български Пациентски Форум
Как се поставя диагнозата?
Според д-р Узунов диагнозата най-често започва с подробен разговор с пациента.
"За един добре подготвен алерголог диагностиката не е много трудна. Самите симптоми и историята, която разказва пациентът, често ни ориентират към заболяването."
При необходимост се назначават лабораторни изследвания, но те не са първата стъпка.
Самолечението често води до ненужни разходи
Една от най-честите грешки е пациентите сами да започват изследвания, диети или алтернативни терапии.
"Пускат се изследвания за стотици левове, правят се различни диети, но това обикновено не води до никакъв положителен резултат."
Лекарят предупреждава, че хроничната уртикария рядко е хранителна алергия и строгите хранителни режими в повечето случаи не решават проблема.
Какво провокира пристъпите?
Сред най-честите отключващи фактори са: вирусни инфекции, нестероидни противовъзпалителни лекарства, някои храни при предразположени пациенти, физическо натоварване, стрес, студ, слънце, повишаване на телесната температура.
Уртикарията рядко застрашава живота, но силно влошава качеството му
Макар заболяването рядко да е животозастрашаващо, отражението му върху психиката и ежедневието е огромно.
"Качеството на живот на пациентите с хронична уртикария е сравнимо с това на хората с тежка коронарна болест. Несигурността кога ще настъпи следващият пристъп, постоянният сърбеж, нарушеният сън и видимите отоци често водят до тревожност и социална изолация.
Затова при поява на подобни обриви първо се консултирайте с лекар. Не започвайте сами диети, изследвания или самолечение. Правилната диагноза е първата и най-важна стъпка към успешния контрол на заболяването, каза в заключение д-р Симеон Узунов.
Още в интервюто на Гергана Хрисчева с д-р Симеон Узунов в този епизод на подкаста на БНР "Кожа и здраве".
д-р Симеон Узунов и Гергана Хрисчева
СНИМКА: БНР
По публикацията работи: Гергана Хрисчева
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!