Юлияна Попова: Там, където парченцата плат получават "втори живот"

От парченца плат до мечта, която вече има свой адрес - историята на една "Фантазия" в Силистра. 
Как една детска игра с отпадъчни парченца плат се превръща в любов към пачуърка, а след това - в магазин, в който всяка вещ е единствена? За свободата да създаваш без шаблони, за хората, които все повече ценят ръчния труд, и за удоволствието от това да дадеш живот на една идея - разказът на Юлияна Попова.

Понякога една мечта започва много преди да има име, адрес и табела на вратата. 

За Юлияна Попова тя започва още в детството - сред парченца плат, останали от кроячния цех на ТПК „Добруджанка“, където работела баба ѝ. От тези малки парчета плат малкото момиче започва да прави първите си неща. 

Години по-късно, когато остава без работа, Юлияна решава да не чака следващата възможност. Прави си своята. Нарича я "Фантазия". 

"Фантазия" беше мечта. Определено беше мечта. Работех на друго място, когато мечтаех да имам местенце, където хората ще идват, ще харесват нещо, което не са знаели, че искат, обаче ще го поискат, защото аз ще изработя неща. Изработвах ги много преди да имам магазин „Фантазия“ и когато останах без работа, вместо да се чудя какво да правя, просто направих „Фантазия“. Сбъднах я. Скочих дълбоко. "

Две години преди това тя вече била описала как си представя мястото. Днес мнозина биха го нарекли манифестиране. Юлияна има друго обяснение - малко упоритост, малко вяра и... може би Вселената също е чула. 

"И точно там бях написала две години преди да се сбъдне „Фантазия“ как си представям мястото. Сега чета, че са някакви манифести, че съм манифестирала, че като го запишеш, особено, нали, Вселената чува. Не знам. По-скоро беше моята упоритост, мисля, ама и Вселената е чула."

А какво може да се намери във „Фантазия“? 

По-лесно е да попитаме какво не може да бъде направено там. Бебешки завивки, шалте за големи легла, комплекти с чаршафи и калъфки, играчки, кукли, чанти, престилки, цветя... А понякога и неща, които звучат като шега - халба бира или китара от плат, които изглеждат почти като истински. 

Но зад всичко това има една постоянна съставка - парченцата плат. 

"Парченца плат, която любов тръгна от ТПК „Добруджанка“, където моята баба беше гладачка и аз пораснах там, защото се намираше срещу къщата ни. И в кроячния цех беше най-хубавото място за мен, защото имаше отпадъци. И от тези парченца плат аз правех неща. Бях едва на пет и половина . шест и до днес." 

И може би точно затова няма две еднакви неща във „Фантазия“. Юлияна не работи с готови шаблони. Не обича мерките и теглилките. И не иска клиентът да получи второ копие на нещо, което вече е направила. 

"Приличат си, ако са от един десен, и винаги, абсолютно винаги са различни, защото нямам кройки, нямам шаблони. Не обичам тези мерки и теглилки. Това ме задушава. Поставя ми огромна отговорност. Аз поне така го усещам – отнема ми свободата. Ако трябва да направя точно същото нещо... Постоянно казвам на клиентите си: не мога и не искам да правя същото. Не се чувствам свободна по този начин."

А клиентите? Те невинаги успяват да обяснят какво точно искат. Тогава идва интуицията. 

"Много рядко успяват да обяснят какво искат. Обаче аз, видимо като една зодия Риби с някаква много развита интуиция, често получавам отзиви, че съм направила точно това, което са искали, че даже е и по-хубаво, отколкото са си го представяли. Само вчера получих отново такава обратна връзка за една чанта. Момичето ми написа: "Искам да я направите, както на вас ви харесва." Нямаше никакви претенции. Аз просто погледнах плата, избрах два десена, направих чантата. Тя я хареса на снимки, но когато я получи, ми написа: "Това ми е най-любимото зелено. Не знам откъде го знаете." И аз не знам откъде го зная, но... да."

Днес социалните мрежи са другият вход към „Фантазия“. Юлияна започва да показва работата си с видео почти случайно. Оказва се, че зад камерата има още един начин да се срещне с хората. 

"Започнах миналата година по Великден, което ще рече вече година и половина. Преди това имах някакви бегли опити, но не с цел да си увелича...Просто така ми е. Аз съм много импулсивен човек. За мен това беше импулс. Миналата година по Великден нямах особено много продажби. Направих видео, за да покажа на личните си неща, които има в момента. Аз съм много естествен човек, аз не умея да съм притворна. Казах си, че да, имам нужда, нали, те си харесаха нещата, си ги изкупиха. Пък и хората харесаха видеата ми и до ден днешен страницата ми дава обратна връзка, че видеата ми имат не знам колко стотици процента повече гледания от снимките. И някак ми се получава, без да искам да правя анализи. Разбрах, че да, това работи и затова продължавам да го правя."

А в неделя „Фантазия“ има и друга роля - масите, които Юлияна подрежда и показва в социалните мрежи. Красиви вещи, цветове, десени, идеи. 

"Винаги съм го обичала. Винаги съм обичала красиви вещи. Като казвам красиви, няма предвид скъпи, просто красиви. Аз имам и тази даденост да мога да намирам красивото в много евтини, скромни неща, да ги превърна в нещо...Просто ми е дадено, за което съм наистина благодарна. С никого не се състезавам. Нямам този състезателен дух в себе си. Искам да съм добра, да давам всичко от себе си, каквото аз мога, и си ги редя - понякога за удоволствие, понякога за гости..." 

Ако има десен, който може да бъде запазен знак на „Фантазия“, това са точките. 

"Любимите десени са точките. Ето, и днес съм облечена с точки. Бях трети клас, когато на една съученичка татко ѝ работеше в бившия тогава СССР и ѝ донесе една оранжева рокля на бели точки. И аз цял месец ходих по дирята да ми я подари. Тя наистина ми я подари. Аз просто съм влюбена в десена на точки и ги използвам непрекъснато. Десените на точки могат да играят ролята на дюс десен – просто се съчетават с абсолютно всичко: с каре, с райе, с дюс, с цветя, с каквото се сетиш, и внасят нотка такава закачлива. В същото време не натоварват. И да - това е любимият десен. Другото са цветята.

Разбира се, има и такива коментари: „Ау, много скъпо, ама тя златна!“ Но това са хора, които просто няма да си поръчат, които не ценят. Дори имам клиенти, които ми изпращат подаръци, които ми изпращат повече пари, отколкото струва нещото. Нали, все повече и повече хората оценяват. Знам, хората искат сякаш да се върнат към натуралното, към земята, към първичното."

Към простичките неща, казва Юлияна. Към онези, които не са лъскави, но носят усещане за нещо лично. 

И може би точно затова все по-често я питат и за дрехи. 

"За роклите да - искат различното, искат нестандартното. Една жена ми написа за една от престилките колко е хубаво да не мирише на закупено по интернет, нали? Защото излъчването е едно, а излъчването на ръчно направеното е... Обаче имам ужасно много запитвания, понеже правя тези престилки тип рокля, които са наистина много красиви. Аз самата, като ги държа в ръцете си, като са готови, си ги оприличавам на едно бижу.

Една жена ми каза: „Ще ви изпратя мои рокли, искам...“ Казвам: „Не умея да шия дрехи. Това е различна материя, това не е моето нещо. Там си има строги правила, които аз не зная, не мога.“ Но много често искат да им шия дрехи, което за мен означава, че хората просто искат това- да са различни."

И ако трябва да избере една вещ, която да остане като нейна лична гордост, Юлияна не се колебае. 

Едно огромно пачуърк шалте - 200 на 220 сантиметра, направено на обикновена машина, в малка гарсониера, където дори не е имало място да бъде разгънато. 

Но Юлияна Попова не пази старите си идеи като шаблони. Напротив - иска да продължи да измисля. 

Защото за нея най-важното не е готовата вещ, а онзи момент, в който от две парченца плат, от цвят или от някакъв случаен десен се ражда нещо ново. 

А най-силно го усеща по Коледа, когато прави своите малки ангелчета и играчки. 

"Не знам, за там не мога да кажа. Просто си идват. Не мога да кажа някак... Не знам. О, да, обожавам да правя коледни играчки. Това ми е най-най-най-любимото от всичко. Там всяко едно го правя така и като тръгна да слагам усмихчицата на устичката и оживява. И аз всеки път съм усмихната, сякаш че там създадох нещо живо. Наслаждавам се на процеса по сътворяването. Даже много често, когато приключа, вече не ми е интересно това. Като една изживяна любов, нали – дал си там каквото си имал и тя е приключила. Но процесът на създаването ми доставя удоволствие."

Може би точно това е „Фантазия“ - не просто магазин за ръчно изработени вещи, а място, в което парченцата плат получават втори живот, а една идея няма нужда от шаблон, за да се превърне в нещо красиво.

Още чуйте в звуковия файл.