Красимира Близнакова: Свободният човек носи свободата в себе си

Тази неделя гост в рубриката „Горещи сърца“ е театралният критик и дългогодишен редактор на списание „Септември“ Красимира Близнакова.

Разговорът с нея ни връща към един важен период от историята на българската художествена интелигенция – времето на социализма, когато литературата, театърът и културата заемат особено място в обществения живот.

Като човек, прекарал дълги години в литературната и театралната среда, Красимира Близнакова говори откровено за живота на творците тогава и за промените, които настъпват в културния живот днес. В разговора се срещат личните спомени и професионалният поглед към едно време, в което думите и изкуството често са носели смисъл отвъд непосредственото си съдържание.

Сред темите са силата на литературата и театъра, ролята на художествената интелигенция и различните представи за свободата – тогава и сега.

Списание „Септември“, на което Красимира Близнакова е дългогодишен редактор, е сред значимите литературни издания в България през социалистическия период. Именно през неговите страници преминават част от важните литературни и културни разговори на времето.

Красимира Близнакова е доктор по изкуствознание и театрален и литературен критик от Ленинградския институт за театър, музика и балет. Учебното заведение е едно от най-старите в Русия, което съществува и до днес. Там се обучават едни от най-видните творци в страната.

Красимира Близнакова е работила дълги години като редактор в списание „Септември“ и вестник „Литературен фронт“. 

В рубриката „Горещи сърца“ на предаването „Рано в неделя“ тя споделя, че не държи на титлата „доктор“, като с хумор цитира реплика от пиесата „Римска баня“. Впечатленията ѝ от руската интелигенция по онова време са за изключително образовани и толерантни личности, които уважават чуждите идеи и умеят да поддържат конструктивен научен диалог, независимо дали споделят или не мнението на събеседника си.  

В интервюто с Виктория Тодорова Близнакова прави паралел с българската интелигенция, която според нея е била по-раздробена. Въпреки това, тя си спомня как в дом им на ул. „Раковски“ са се събирали интелектуалци от различни поколения и с различни възгледи, като Тончо Жечев, Чавдар Добрев и Иван Границки.

Макар поводът за срещите им често да е бил игра на карти, те са водели сериозни спорове и са осмисляли културните процеси. Красимира Близнакова отбелязва със съжаление, че в днешно време хората са твърде атомизирани и подобно общуване е почти невъзможно. 

Детството ѝ преминава в сърцето на София, на улица „Струмица“. Тя описва времето, в което е израснала. Във всеки апартамент от жилищните сгради, разположени на малката улица е имало деца, с които са играели по цел ден. Всяка жилищна сграда е разполагала с голям двор, а на улиците е имало само две коли. Близнакова си спомня за обучението си в шесто училище „Граф Игнатиев“, където класовете са били от по 40 души. И въпреки големия брой на учениците в клас, те са били непрекъснатото изпитвани и благодарение на това всички са се научили да се изразяват правилно.

Днес обаче, макар тенденцията да е към сформиране на по-малки класове в училище, според Близнакова е много притеснително, че съвременните млади хора не умеят да говорят добре. Това се наблюдава и сред актьорите, журналистите, хората на словото, които формират и възпитават аудиторията.  

Разговорът с Красимира Близнакова продължава с влечението ѝ към литературата. То започва от семейството ѝ. Макар че като дете не е била от най-прилежните ученици, майка ѝ много е държала на четенето. Първоначално Красимира е имала желание да учи право, но баща ѝ я е разубедил с аргумента, че съдебната система е зависима. Това я насочва към Театралната академия, като сериозните разговори в семейството ѝ изиграват ключова роля за професионалното ѝ развитие. 

Как се променя разбирането за свободата? Какво е мястото на интелектуалеца в обществото? И каква е силата на литературата и театъра да съхраняват паметта и да провокират мисленето?

Отговорите – звуковия файл.