Явор Колев: Най-опасна е загубата на границата между виртуално и физическо

Децата вече могат да бъдат в контакт с радикални групи 24 часа в денонощието чрез телефоните си.

Това каза пред БНР експертът по киберсигурност Явор Колев в коментар по темата за онлайн радикализацията, провокирана от жестокото убийство на Младежкия хълм в Пловдив:

"Радикализацията в днешно време не изисква физическа организация, лидер, помещение или някакъв непосредствен контакт, както беше в миналото".

Той подчерта, че трябва да се прави разграничение, защото принадлежност към субкултура не е престъпление:

"Младежите винаги са търсили групова идентичност чрез музика, облекло, спорт, политически идеи. Проблемът възниква, когато се търси принадлежност към групи, които са свързани с омраза и друго недопустимо поведение".

Интернет предлага т.нар. алгоритмично усилване, каза експертът и обясни:

"Интернет рядко създава агресия от нула, но може да я открие, организира и усили. Когато дете попадне на някакво крайно съдържание, нацистко или насилие, алгоритмите започват да му предлагат такива клипове, то попада в един информационен тунел или балон и започва да смята, че това е нещо нормално. Следващата фаза е навлизане в общността на тези хора, то получава одобрение и харесване, пише статуси, които получават лайкове. Най-опасният момент е когато се размие границата между виртуалното и физическото присъствие".

По думите на Колев със забрани не може да се реши проблемът с опасното съдържание в интернет:

"Ако се забрани една платформа, тя ще се премести в друга. Това е игра на котка и мишка. Службите и полицията трябва да имат специализирани звена, които да наблюдават публичното интернет пространство и да идентифицират тенденции - в ГДБОП има такъв сектор в дирекция "Киберпрестъпност". Не става дума за наблюдение заради политическите възгледи на гражданите, а когато има данни за престъпление, към подбуждане на насилие, към заплахи, към организиране на нападение. Да има превенция, а не след като вече имаме подобни на този случай в Пловдив крайни резултати".

Големите платформи трябва да имат отговорност да следят за незаконно съдържание и да вземат мерки, подчерта още той.

"Третото ниво е училището. Учителите и педагогическите съветници трябва да могат да разпознават промените като внезапна агресивност, обсебване от определени идеологии, символиката на омразата, заплахи. Това са все неща, които се случват в училище".

Изключително важна е ролята на семейството, категоричен беше Явор Колев, който е лице на кампанията "Пази детето в интернет":

"Родителят трябва да знае, че в 21 век възпитанието на детето трябва да включва и неговия дигитален живот. Не само да знаят с кого дружи и излиза вечер детето, но и да знае с кого прекарва часове в интернет и в какви групи членува".

Родителите, държавата и институциите са изостанали дигитално, защото вече не са в 20 век, заключи експертът и препоръча да има родителски контрол в интернет - съвместно сърфиране.

Според него в МОН трябва да има единен център, който да координира усилията за повишаване на безопасността на децата в интернет пространството.

"Ако родителите не мога да се справят, когато децата им са попаднали в радикални групи, трябва да се намесят институциите. Всички знаят кои са тези деца - и в училищата, в класа, в полицията. Всички трябва да насочим вниманието си към т.нар. трудни деца", уточни той.

Интервюто на Добринка Добрева с Явор Колев в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.