Защо превенцията срещу онлайн радикализацията се провали?

Убийството на 37-годишния Георги Кузев, извършено на Младежкия хълм в Пловдив, посред бял ден, на 4 август, по особено жесток и мъчителен начин, потресе обществото ни, а подробностите, които излизат всеки ден от разследването, постоянно умножават въпросите, които си задават всички.

Преди дни от Национална мрежа за децата изпратиха официален сигнал до МВР, ДАНС, Прокуратурата, МОН, ДАЗД, Съвета за електронни медии, за незабавни действия срещу радикализацията и младежките наказателни отряди онлайн. В сигнала се отбелязва, че дейността на тези структури, като някаква нравствена полиция, всъщност проваля официалните разследвания срещу педофилията и пречи на събирането на годни доказателства.

"Наказателното производство отговаря на въпроса каква е индивидуалната им отговорност за вече настъпилата трагедия. Нашият сигнал поставя друг въпрос - как се стигна до там група непълнолетни да бъдат морална полиция, да възприемат саморазправата, като легитимна форма на правосъдие, да се организират, да се радикализират в дигитална среда и това да не бъде пресечено месеци наред преди да се стигне до подобно зверство и подобен седизъм.

Едни казват, че е било въпрос на време това да се случи, а държавата беше изненадана и следва в кратки срокове да установи защо системите за превенция, системата на образование, системата на закрила, на борба против обществените прояви и тази на онлайн безопасността, не са разпознали навреме този процес на радикализация, който е довел до тук, защото никое от тези непълнолетни деца не се е събудил от днес за утре садист. 
Това е бил постепенен процес на вербовка, на радикализация, на прегръщане, нормализиране на насилието, на това то да бъде разпознато като способ за себеутвърждаване, коментира в ефира на БНР - Радио София, юристът Георги Еленков, директор "Политики за децата" на Национална мрежа за децата.

Ние поставяме този проблем пред институциите активно още от 2022 година. Това не е първият ни подобен сигнал срещу хайките, срещу набедени за педофили лица във виртуална среда.

Още тогава от организацията предупреждават за сериозните рискове от героизирането на подобни групи, от представянето на саморазправата като допустим начин за търсене на справедливост, особено когато в такива действия са въвлечени деца. И още тогава реакцията е била минимална. Единствено от Министерство на вътрешните работи и от Държавната агенция за закрила на детето са изпратили бланкетни отговори за това, че действително проблемът е разпознат като такъв, но нищо не е последвало в следващите 4 години впоследствие.

Децата не бива да се превръщат в палачи и в екзекутори, когато някой бива преследван, тормозен, заплашван онлайн. Когато се осъществява така наречения груминг, т.е. опит на един сексуален похитител да установи доверителна връзка с едно дете онлайн, за да го експлоатира или насилие сексуално впоследствие. За всичко това трябва да се запази писмена следа, да се изпрати валиден сигнал до институциите, да се задействат компетентните органи незабавно. И ние го насърчаваме активно и опитваме да образоваме и деца, родители, учители, чрез дейността включително на Националния център за безопасен интернет, SafeNetBG, по тези теми, допълва той. 

Според него, ако се ограничи ползването на социални мрежи от непълнолетни, както стана в Австралия и Франция, и се въвведе учебна дисциплина "Религия и добродетели" това категорично няма да промени реалната картина. "Според нас това са половинчати популистки мерки. И аз съм така силно обезпокоен, както аз, така и колегите ми, и разочарован от думите на министър-председателя, който си даде дълго време след този изключително тежък случай на жестокост от страна на младежи и излезе с подобен популистки коментар, който категорично разединява и не предлага решение в дълбочина.

От Национална мрежа за децата призовават този случай да не се превърне в повод за подобна половинчата мярка - формална забрана на социалните мрежи или въвеждане на неясен предмет като "Добродетели и религии". Застъпничеството на институцията е за това в училище от най-ранна детска възраст до последния гимназиален клас активно да се преподава социално-емоционално учене на база образователни стандарти и методики, които се пилотират в цял свят и цяла Европа успешно.

Децата да се учат да са помирители, да решават морални дилеми, да се учат да разпознават и да говорят за своите емоции, да се учат, когато има конфликт в класната стая, да не бъдат странични наблюдатели, да не насъскват страните в конфликта, а да се намесят помирително.
За всичко това има разработили световни модели, като моделът КСЕО, който се прилага във Финландия, в Ирландия, в много държави и с огромен успех. Ние следва да ги приложим, разбира се, адаптирайки ги към нашия социокултурен контекст, а не да се ограничаваме до половинчати мерки. "Нашето застъпничество е за много активно преподаване на социално-емоционални компетентности", казва той.

Освен това е важно и да се изготви и нов Закон за детското правосъдие, защото сегашният е от 1958 година. "От години се застъпваме също така за реформа на системата на борба също против обществените прояви и уви отново се сблъскваме със стена. Системата е морално и функционално остаряла и има нужда от модернизиране. Системата на борба срещу противообществените прояви се характеризира основно с дейността на местните комисии за борба срещу противообществените прояви, които са към общините и за съжаление на много места в страната, общините силно формализират или неглижират тяхната дейност, с което не искам да кажа, че няма прекрасни местни комисии, но всички тези добри практики, които са изолирани понастоящем, трябва да се превърнат в система. Трябва много по-добре, мулти-дисциплинарно да си сътрудничат местни комисии, обществени възпитатели, отделите за Закрила на детето, както и да има много по-ефективна индивидуална работа с децата правонарушители.

Чуйте целия разговор на Гергана Пейкова в звуковия файл.