Ниското ниво на Дунав разкри вероятно пристанище край римската крепост Димум

Лятото на 2026-а година вероятно ще остане в историята на археологията с уникалните находки, които станаха достояние за човечеството благодарение на ниското ниво на река Дунав, незапомнено ниско от десетилетия.

Едно от тези открития е в близост до град Белене и е свързано с крепостта Димум. Античният кастел Димум е една от най-важните римски крепости.

Това, което видяха археолозите на дъното на река Дунав преди дни, е на път да превърне този регион в привлекателно място за туристите и изследователите на древността. 

Археолози откриха каменно съоръжение и фрагменти от амфори край Белене. Проучванията на крепостта Димум продължават за 20-а поредна година.

"Ако се потвърди нашата хипотеза, че това е пристанището на Димум, откритието ще е с много голямо значение, тъй като към момента ние нямаме проучени пристанища по Долен Дунав", каза пред БНР главният асистент доктор Владислав Живков, археолог, който продължава проучванията край крепостта.

Съоръжението се намира северно от крепостта, в канала между нея и остров Персин. При огледа археолозите са установили продълговат градеж от камъни, както и множество фрагменти от амфори.

"Най-вероятно става дума за пристанище - съоръжение, място, където са акостирали кораби. При огледа му открихме много фрагменти от амфори, което дава повече тежест на хипотезата, че става дума за пристанище", обясни Живков.

Амфорите са били използвани като транспортни съдове за вино, зехтин, риба и други стоки. Именно наличието на техни фрагменти подсказва на археолозите, че на мястото вероятно са били разтоварвани стоки, предназначени за снабдяването на крепостта.

Археолозите засега не са извършвали разкопки в самото съоръжение. То е само наблюдавано и описано, тъй като не попада в настоящите граници на археологическия обект, за който е издадено разрешение за проучване.

"Идеята е в бъдеще, при други падания на реката, вече и на място да ги проучваме, за да научим повече за тях", каза археологът.

Възможно е да има и второ пристанище

Освен предполагаемото пристанище край крепостта, археолозите са забелязали камъни, излезли в реката и на друго място около Белене. Те допускат, че може да става дума за второ пристанищно съоръжение.

Засега и този обект е само описан, без да бъде разкриван. Археолозите планират бъдещи проучвания, когато условията на реката позволят.

Откритата керамика датира от периода между II и VI век - времето на Римската империя и ранновизантийската епоха.

"Това е класическата римска и късноантична епоха, тоест времето на Римската империя и ранновизантийския период, преди основаването на българската държава", обясни Владислав Живков.

Новите наблюдения дават възможност на археолозите да допълнят картината за ролята на Дунав в развитието на античния Димум.

Крепостта се намира в северната част на днешно Белене. Според археологическите проучвания тя е създадена през I век, когато Римската империя достига Дунав и изгражда първите си укрепления по реката.

Тази година проучванията на Димум отбелязват 20 години редовни археологически разкопки.

В момента археолозите работят по две основни направления. В близост до южната крепостна стена се проучва масивна сграда, датирана в VI век - последния период от функционирането на крепостта преди разрушаването ѝ при варварските нападения.

Стените на сградата са с дебелина над 80 сантиметра, а зидарията е запазена сравнително добре.

"За VI век конкретно към момента това е най-представителната сграда, която не е известна от територията на укреплението", каза Живков.

На други две места археолозите работят в дълбочина с цел да достигнат най-ранните пластове на крепостта. Над първоначалното римско обитаване има близо три метра по-късни напластявания.

"Имаме надежда, че тази година ще достигнем и ще разкриваме част от вътрешността на най-ранния римски лагер, който е бил изграден при днешния град Белене", посочи археологът.

Община Белене финансира разкопките

През последните две години археологическите проучвания на Димум се финансират изцяло от Община Белене.

Кметът Милен Дулев подчерта значението на археологическото наследство за развитието на туризма в района. Белене е част от международна колективна номинация за включване на Дунавския лимес в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

В инициативата участват България, Австрия, Словакия, Унгария и Румъния, като в българската част е включена и крепостта Димум.

Очакванията са процесът по номинацията да продължи през следващите години.

А междувременно археолозите ще продължат да използват редките моменти, в които Дунав се отдръпва достатъчно, за да разкрие следи от живота по бреговете си преди близо две хилядолетия.

Още чуйте в звуковия файл.