За децата е важно да развитят критично мислене и емоционална грамотност

Убийството на Георги Кузев от Кричим предизвика силна обществена реакция, но извади на повърхността и натрупана агресия, която все по-ясно се вижда както на протестите, така и в социалните мрежи. Зад тежките прояви на насилие обаче стоят дълго пренебрегвани сигнали, а превенцията трябва да започне много преди да се стигне до престъпление. Това коментира пред Радио Пловдив психологът Биляна Караджова, която има дългогодишен опит в работата при кризисни ситуации.

По думите ѝ жестокото убийство закономерно е предизвикало шок в обществото, но подобна крайна проява на насилие не възниква внезапно.

За да се стигне до проява на такава жестокост, граничеща със садизъм, зад това стои верига от множество невидени, незачетени и пренебрегнати моменти и ситуации.

Караджова подчерта, че причините трябва да се търсят първо на най-близкото до детето ниво – в семейството и отношенията със значимите за него хора. След това идват детската градина, училището, приятелският кръг и все по-силната с възрастта потребност от принадлежност към определена група. Едва след тях е по-широката обществена и институционална среда.

Според психолога често в забързаното ежедневие родителите се концентрират върху материалните потребности на детето – да има храна, дрехи, учебници и всичко необходимо за училище, но могат да останат незабелязани неговите базови емоционални нужди.

Трябва да има знак: виждам те, щастлив съм, че си тук, радвам се да виждам как се развиваш, искам да знам какви са твоите нужди. Без това започват пропуските.

Негативното и деструктивно поведение при децата често е начин да привлекат вниманието към себе си, обясни Караджова. Когато едно дете дълго време не получава необходимото внимание, то намира свои начини да го потърси – включително чрез разрушително или социално неприемливо поведение.

То си изфабрикува начини, по които да привлече вниманието – да чупи, да разваля, да крещи или да прави неприемливи неща. Тогава няма как да не му бъде обърнато внимание. Дори такова внимание е за предпочитане пред абсолютната липса на внимание.

На този фон психологът коментира и обществената реакция след убийството – протестите, исканията за по-тежки наказания за непълнолетни и крайните призиви, които се чуват на улицата и се разпространяват в социалните мрежи.

Според нея агресията има способността много бързо да се разпространява в групата, особено когато общественото напрежение вече е високо. В подобни моменти съществува риск желанието за справедливост да бъде заменено от желание за наказание и отмъщение.

Обществото има нужда да има наказани, да се случва някаква вендета и в тази нагласа изведнъж изчезва критичното мислене.

Караджова постави и въпроса доколко самите възрастни умеят да разпознават собствените си емоции и да ги управляват. По думите ѝ насочването на напрежението навън често е по-лесно, отколкото човек да погледне към собствените си преживявания и причините за тях.

"Агресията е по-бързият начин, по-бързо даващият резултат начин. Тогава не се занимаваш със себе си и със своите преживявания. Фокусът не си ти, фокусът е този, който е отсреща", посочи психологът.

Въпреки тревожните прояви в обществото Биляна Караджова е категорична, че не е късно за промяна. Тя обаче не може да бъде постигната с едно решение или единствено чрез по-тежки санкции.

Винаги има изход. Той е в малките и обикновени стъпчици, не в грандиозното решение, от което очакваме изведнъж обществото ни да придобие идеален образ.

Тези стъпки отново започват от семейството и задоволяването на емоционалните потребности на детето, преминават през детската градина и училището и включват способността на възрастните навреме да забелязват тревожните сигнали.

Особено важно според психолога е децата и младите хора да бъдат учени на критично мислене и емоционална грамотност – да могат да проверяват моделите, които им се представят като престижни и привлекателни, и да разпознават собствените си чувства и последствията от тях.

Това става още по-важно в среда, в която значителна част от живота на подрастващите преминава в социалните мрежи. Там те получават готови модели за популярност, авторитет и поведение, без винаги да разполагат с достатъчно изградени критерии, за да ги оценят.

Човек не се ражда агресивен. Детската престъпност и агресията не се появяват от само себе си. Те се случват стъпка по стъпка.

Затова превенцията на насилието, според Караджова, не започва след престъплението и не се изчерпва с наказанието. Тя започва много по-рано – с вниманието към детето, с умението да бъдат разпознати неговите потребности и сигнали и със създаването на среда, в която младият човек се учи да мисли критично, да разбира емоциите си и да носи отговорност за поведението си.