Горещините убиват концентрацията и увеличават трудовите злополуки

Климатичните промени превръщат високите температури в сериозно предизвикателство за работещите на открито. Все по-честите горещи вълни увеличават риска от инциденти, топлинно изтощение и дори животозастрашаващи състояния. Как работодателите и служителите могат да се предпазят? По темата потърсихме мнението на специалиста инж. Владислава Кирова, стратегически консултант по безопасност, човешки капитал и организационна устойчивост, която има 25 години опит като експерт по безопасност и здраве при работа.

Климатичните промени създават нови рискове

Според инж. Кирова човешкият организъм е приспособен към определени температурни диапазони, характерни за нашите географски ширини.

„През топлите месеци естествените температури са между 25 и 33 градуса. През последните две десетилетия обаче климатичните промени доведоха до формирането на така наречените горещи вълни, при които температурите достигат между 35 и 43 градуса. Именно тогава започват сериозните рискове за здравето“, обяснява експертът.

По думите ѝ именно продължителното излагане на подобни екстремни температури поставя организма под огромно натоварване и може да доведе до опасни последици.

От топлинни крампи до топлинен удар

Една от най-честите последици от работата в жега е загубата на течности и соли, което нарушава естествените механизми на организма за охлаждане.

„Когато загубата на соли бъде подценена, се нарушават терморегулаторните процеси. Вътрешната температура на тялото се повишава, а това води до така нареченото топлинно изтощение“, посочва инж. Кирова.

Тя обяснява, че тялото преминава през три основни етапа на натрупване на топлина.

Първият предупредителен сигнал са топлинните крампи – болезнени схващания в прасците, бедрата или коремната област. Те показват, че организмът е загубил значително количество соли.

Следващият етап е топлинното изтощение, което се проявява с главоболие, гадене, силен световъртеж, студена и лепкава кожа, ускорен пулс, отпадналост и спад на кръвното налягане.

„Тогава работата трябва незабавно да бъде спряна. Необходимо е разхлаждане, прием на течности и задължително възстановяване на изгубените соли“, подчертава специалистът.

Най-опасното състояние е топлинният удар, който представлява спешен медицински случай.

„Кожата става суха, човекът спира да се поти, вътрешната температура може да достигне 40 градуса. Възможни са обърканост, заекване, халюцинации и загуба на съзнание“, предупреждава Кирова.

Няма фиксирана граница, но опасността започва след 30 градуса

В България няма нормативно определена температура, при която работата на открито задължително трябва да бъде преустановена.

„Всеки организъм е различен. Възрастта, здравословното състояние и дори полът оказват влияние върху способността на човек да понася топлината“, казва експертът.

Въпреки това тя е категорична, че още при температури над 30 градуса работодателите трябва да започнат да прилагат превантивни мерки.

По данни, цитирани от нея, рискът от трудови злополуки нараства пряко с покачването на температурите. При излагане на температури между 30 и 33 градуса рискът от инциденти се увеличава с между 5 и 7 процента, а при температури от 33 до 38 градуса достига между 10 и 15 процента.

Причините са добре известни: дехидратация, умора, замайване, забавени реакции и понижена способност за вземане на решения.

По-ранен старт на работния ден набира популярност

Сред най-ефективните мерки за справяне с жегите е изместването на работното време към по-хладните часове на деня.

„Все повече работодатели започват работния ден в 6:00 или 7:00 часа сутринта. Ако преди четири години подобна практика изглеждаше немислима, днес около една трета от работодателите вече предприемат такива стъпки“, отбелязва Кирова.

Според нея обаче най-важната мярка остава подготовката и обучението на хората.

„Необходимо е както мениджърите, така и самите работещи да бъдат обучени да разпознават риска и да знаят кога е по-добре да прекратят работата временно, вместо да рискуват здравето си“, казва тя.

Какво е длъжен да осигури работодателят?

Защитното облекло и предпазните средства също са важна част от превенцията.

В редица европейски държави широко приложение намират шапки, защитни кърпи за врата и охлаждащи елементи за работещите на открито. За сезонните работници особено значение има защитата от слънчевата радиация.

„Слънчевата радиация е доказан канцероген. Затова работодателите трябва да осигуряват слънцезащитни продукти с фактор 50, както и адекватна защита на главата“, подчертава експертът.

Според нея сред задължителните мерки е и осигуряването на достатъчно течности, които да съдържат соли за възстановяване на електролитния баланс в организма.

Кой следи за спазването на мерките?

Контролът върху условията на труд се осъществява от Главната инспекция по труда чрез нейните регионални структури.

„Отговорност имат също експертите по безопасност в предприятията и службите по трудова медицина, които трябва да следят за оценката на риска и прилагането на необходимите мерки“, посочва инж. Владислава Кирова.

С все по-честите периоди на екстремни горещини темата за безопасността на работното място става все по-актуална. Експертите са единодушни, че навременната превенция, информираността и добрата организация на труда остават най-силното средство за защита на работещите.