Село Преславци събра за втори път алианската общност

„Където песента среща танца, там е домът на душата“ – под това мото тутраканското село Преславци събра за втори път алианската общност от Североизточна България. Гости пристигнаха от Ябланово, Сливенско, както и фолклорни групи от Силистренския регион, за да покажат автентични носии, мистичния танц нефес и традиции, съхранени повече от век. 

Има празници, които не се измерват с броя на посетителите, а с паметта, която успяват да съхранят. Такъв е съборът на алианите в Преславци – малко добруджанско село, в което традицията продължава да живее не зад музейни витрини, а в песента, танца и домашната кухня. 

Идеята за събора се ражда преди година. Организаторите искат да покажат не просто фолклор, а онова, което отличава алианската общност – нейните обичаи, философия и начин на живот. Алиани, алевити и казълбаши са различни наименования на една и съща религиозно-културна общност, съхранила свои традиции в Добруджа и Лудогорието, разказа председателят на читалището в селото Наргюл Мехмедова. 

 „Искахме да представим нещо уникално – не само храни и танци, а това, което нас ни прави различни. Това е, че сме алияни и че нашите традиции и обичаи са малко по-различни.“ 

Етнологът Йордан Касабов допълва, че най-голямата ценност е автентичността, която днес все по-трудно се съхранява. 

„Алев означава поклонник на светлината, на огъня и на сиянието. Те пазят традиции, които са много по-дълбоки от представата за ориенталска култура.“ 

В изложбата посетителите видяха над стогодишни носии, а шевиците по тях удивително напомнят българските. 

„Автентичната везба е от един корен с българската. Няма разлика.“ 

Жените от Ябланово показаха и носии, тъкани на домашен стан, които и днес се пазят като семейни реликви. 

Атидже Гюдюлова живее в Германия, но пази  своята носия. Тя беше гост на празника заедно с четиригодишната си внучка Елиф. 

Носиите на Ябланово днес са такива, каквито са били и през 1480 година, разказа Сузан Баджак. 

„Носиите са запазени от стотици години. Днес вече почти няма кой да ги изработва, затова пазим останалите като съкровище.“ 

Празникът обаче не беше само за очите. Цялото село приготви традиционната трапеза – кешкек, пилешка супа с прясно мляко, сърми с лапад и сирене, ашуре и десетки домашни ястия, които гостите опитаха безплатно. 

Сред най-вълнуващите моменти беше изпълнението на нефес – свещения танц на алианите. Кръговите движения символизират връзката между човека, земята и космоса. 

„Всички движения са свързани с космоса. Едната ръка е към небето, другата към земята – това е поклонение и хармония.“ 

Днес в Силистренска област алианската общност е съхранена най-вече в селата Преславци и Брадвари. А съборът доказва, че когато една традиция се предава с песен, танц и споделена трапеза, тя не остава само спомен, а продължава да живее.