Д-р Виткова: Отлагането на кадровия проблем ще е катастрофа за здравната система

В управленската програма на правителството липсва политика за това как да се реши кадровият проблем в здравната система, който е огромен.

Това заяви пред БНР бившият здравен министър д-р Мими Виткова.

"Отлагането на решението на този проблем ще бъде катастрофа за здравната система. Аз не виждам мерки, които да се въведат", категорична бе тя.

Според нея на програмата ѝ липсва доста голяма доза конкретика, както и съгласуваност с работещите в системата:

"Тези мерки, които са набелязани в програмата, изтекоха като някакъв доклад за промени, които трябва да бъдат направени преди всичко с цел намаляване на административните разходи. Това, което прави впечатление, е, че те като че ли не са съгласувани вътреведомствено, не са съгласувани с лицата, които даже носят отговорност за конкретните сектори. Аз към днешна дата нямам отговор на въпроса - защо точно в този сублимен момент, когато се прави публично достояние на програмата за управление, напуска един от водещите заместник-министри".

По думите ѝ е възможно това да е причината за оставката на д-р Петко Салчев. Д-р Виткова изтъкна, че той не е единственият, който макар и мълчаливо, изглежда, че изразява несъгласие.

"На практика някои добри намерения не са подплатени с достатъчно експертиза и анализ - какви ще са ползите и какви ще са минусите от тях", изказа мнението си специалистът.

"Ние вече имаме натворени доста болнични заведения в страната. Аз съм оставила системата 1997 година със 144 болници, които бяха справедливо разпределени териториално в страната и с доста по-голям брой болнични легла от средноевропейските. Ние не сме имали дефицит от болнични легла. Настроихме обаче толкова много болници, концентрирани в няколко големи града в страната, и по този начин кадрите от останалите региони изтекоха към тези големи градове, оголихме мрежата в страната и сега въпросът е - да, щял да се затегне контролът при откриването на нови лечебни заведения. Какво ще правим с тези, които сме ги натворили и които имат запълване на капацитета с 50%? На практика този голям брой лечебни заведения стимулира работещите в тях да приемат все повече и повече болни, т.е. неща, които могат да се решат в извънболничната помощ, умишлено се хоспитализират пациентите, защото това е начинът болницата да си докара приходи и работещите да получават възнаграждения", коментира тя.

Д-р Виткова отбеляза още, че не е видяла предложение какво ще се прави със съществуващите болници:

"Ако идеята е да ликвидираме общественото здравеопазване, обществената болнична помощ на ниво държавни болници и на ниво общински болници, може би това ще е пътят, но никаква конкретика".

Друг амбициозен приоритет е намаляване на доплащанията. Нищо конкретно няма и по този въпрос, подчерта още тя и допълни:

"Най-голямото доплащане правят най-бедните граждани на Европейския съюз - българите - около 40% от общите разходи за здравеопазване са от джоба на болния. Този процент в Европа е под 15. Абсолютно никаква конкретика няма и не бих казала, че единственият начин да се намали доплащането е като се увеличи вноската. Трябва да се увеличи на първо място контролът върху дейността на лечебните заведения".

Цялото интервю на Снежана Иванова с д-р Мими Виткова в предаването "12+4" чуйте в звуковия файл.