По-високи наказания са безсмислени, ако не се лекуват причините за агресията

Случаите на тежко насилие в Пловдив и данните за връзки на част от задържаните с радикални среди поставят отново въпроса за агресията сред младите хора и тяхната податливост на крайни идеологии. Според политолога доц. Петър Чолаков от Института за изследване на обществата и знанието при БАН тревожните тенденции не могат да бъдат разглеждани изолирано от средата, в която израстват младите хора.

В интервю за Радио Пловдив той посочи, че представата за българското общество като толерантно не се потвърждава еднозначно.

Особено видима е дистанцията към т.нар. "нови малцинства" – хора, дошли от Северна Африка, Близкия и Далечния изток. По думите му може да се говори за "избирателна толерантност", като отношението към чужденци от по-близки културни и религиозни среди е различно от това към мигрантите.

Доц. Чолаков обърна специално внимание на нагласите сред младите.

Той цитира данни, според които 85% от пълнолетните българи заявяват, че не приемат езика на омразата, докато сред подрастващите този дял е 45%. По думите му и във възрастовата група между 18 и 30 години се наблюдава по-голяма социална дистанция спрямо малцинствата и чужденците. Именно подобна среда създава условия радикални групи и идеи да намират последователи.

Политологът постави акцент и върху ролята на социалните мрежи и дигиталната среда. Според цитираните от него изследвания физическата агресия сред младежите в Европа намалява спрямо 90-те години, но за сметка на това се увеличават проявите на кибертормоз.

Именно онлайн пространството се превръща и в един от основните канали, през които радикални идеи достигат до младите хора. Чолаков цитира и данни на УНИЦЕФ, според които 24% от 15-годишните момчета в България признават, че тормозят свои връстници – показател над средното за страните от Европейския съюз.

"Става дума за тревожни тенденции и обществото и институциите трябва да обърнат много сериозно внимание на това", подчерта политологът.

Във връзка с предложенията за промени в Наказателния кодекс след убийството на Георги Кузев и идеята за по-тежки наказания за непълнолетни извършители на особено тежки престъпления Чолаков заяви, че разбира общественото възмущение и желанието за по-сурови санкции.

Според него обаче остава въпросът доколко увеличаването на наказанията само по себе си може да има превантивен ефект.

Не знам какъв ще бъде реалният ефект от едни такива по-високи наказания, ако причините за агресията в обществото останат същите,

коментира той.

Политологът постави въпроса дали тийнейджърите, склонни към крайно насилие, действително биха били възпрени от перспективата за по-дълга присъда. Според него трябва да се търсят по-дълбоките причини за агресията и да се работи за превенцията ѝ, вместо обществото да реагира едва след извършването на тежко престъпление.

Сред факторите Чолаков открои и примерите за безнаказаност, които младите хора виждат в обществото, включително сред политическия елит, както и отслабения контрол в семейната среда.

Доц. Чолаков коментира и политическите реакции след случая, включително думите на премиера Румен Радев и последвалите остри реакции от опозицията.

Според него реакциите показват колко дълбоко разделено е българското общество, включително по външнополитическата си ориентация. Почти всяко събитие започва да се интерпретира през вече съществуващото противопоставяне – Европейски съюз и подкрепа за Украйна от едната страна, срещу консервативни и проруски нагласи от другата.

В резултат и случаите на радикализация и насилие се използват като аргумент в този политически сблъсък, вместо да се търсят общи решения на проблема.

"Лидерите го използват, за да нахъсват двата бряга в обществото още повече едни срещу други. Не мисля, че това ще доведе до някакви реални позитивни резултати. По никакъв начин няма да се реши проблемът. Само се задълбочава разделението в обществото", заключи доц. Петър Чолаков.