Първият брадат лешояд от 40г. в България беше отровен часове след завръщането си

Седем достигна броят на мъртвите лешояда, отровени вчера в Национален парк „Централен Балкан“. Четири черни, два белоглави и много редкият брадат лешояд са жертвите. Сред птиците е и Боев – първият брадат лешояд, освободен в България от повече от 40 години. Днес специалисти от Спасителния център за диви животни на „Зелени Балкани“ в Стара Загора ще извършат аутопсии. 

Часове преди да намери смъртта си високо в Стара планина брадатият лешояд Боев се завръща у нас след година, в която прелита през осем европейски държави, изминавайки хиляди километри. Миналата година той е освободен в природата като част от дългогодишните усилия за възстановяване на вида у нас. Вместо просто да остане в района, където е пусната на свобода, птицата е предприела впечатляващо пътуване из Европа, преминавайки през осем държави.

Пробите от аутопсиите ще бъдат изпратени на водещи европейски лаборатории, разкри д-р Христина Клисурова от Спасителния център в Стара Загора. Тя определи случая като поредния тежък удар върху дългогодишните усилия за възстановяване на редките видове у нас. По думите й всички доказателства водят към отравяне. 

Първоначално беше съобщено за пет жертви, но броят им впоследствие достига седем. Д-р Адриана Джамалова е сред специалистите, които отиват на място, след като става ясно, че един от лешоядите все още е жив. Птицата е намерена в изключително тежко състояние. В планината ветеринарен лекар вече е оказал първа помощ, а след транспортирането ѝ до Калофер екипът на Спасителния център е подготвен с необходимия противоотровен комплект. Правят промивка, поставят антидоти и започват борба за живота на птицата. Без успех. На път към Спасителния център лешоядът умира, сподели д-р Джамалова. „Състоянието на птицата беше много тежко. Отровата най-вероятно е била много силна", коменира специалистът. 

Лешоядите вероятно не са били търсената цел. Специалистите не изключват възможността приците да са станали жертва на т.нар. вторично отравяне. При подобни случаи целта обикновено не са самите лешояди, а хищници, които убиват пасящите в района селскостопански животни. "По-вероятният сценарий е отровата да е била поставена като примамка за наземни хищници", коментира д-р Джамалова. В района на Централен Балкан има значителна популация от мечки.

Разследването трябва да установи кой и защото с действията си е довел до загубата на лешоядите. В него са ангажирани различни институции – екипите на Национален парк „Централен Балкан“, Министерството на околната среда и водите, звеното за противодействие на престъпленията срещу природата към МВР, Областната дирекция по безопасност на храните и други компетентни структури. На място са работили и специалисти от Българското дружество за защита на птиците. Те са използвали специално обучено куче за откриване на отрови.

Поредният случай – близо 20 лешояда са загинали от началото на 2026г.

Настоящият инцидент далеч не е изолиран случай. През януари край Котел бяха открити отровени седем лешояда – шест черни и един белоглав. Последва и друг случай на отравяне, а сега новата трагедия в Централен Балкан добавя още седем жертви. Така само за сравнително кратък период броят на загиналите лешояди при подобни случаи вече се доближава до 20 птици. За природозащитниците това е знак, че проблемът не просто съществува – той се задълбочава. Според д-р Христина Клисурова ситуацията ескалира и хвърля сериозна сянка върху авторитета на България и нейните институции. Специалистът беше категоричен, че загубата на тези животни, конкретно на брадатия лешояд Боев, не може да бъде измерена и сама по себе си представлява удар за позицията на страната ни.

„Ние губим много сериозни позиции в областта на природозащитата и в областта на дейностите по такива природозащитни инициативи пред Европейската комисия, защото с тези актове показваме, че не сме добри стопани“, посочи д-р Клисурова. 

Отравянето на такъв тип редки животински видове се случва и в други европейски страни. Разликата с България обаче е, че там извършителите се установяват и наказват. Именно затова случаят с поредните отровени лешояди поставя въпроса – способна ли е страната ни и нейните институции да опазят обратно в природата видовете, за чието завръщане са положени десетилетия усилия?