Българските "Ловци на затъмнения" се завърнаха от Испания с магични кадри

Да си "Ловец на затъмнения" е призвание, за което са необходими не само сериозни познания по астрономия и голяма техническа грамотност, но и силна любов към самото астрономическо явление. "Буквално го гонихме! Над 250 километра шофирахме, за да намерим чисто небе!", обяснява за лова на затъмнения Ганчо Ганчев, професионален астроном и ръководител на българската експедицията, която заснема последния небесен спектакъл. В неговия екип, който тази година е само от трима българи, взимат участие Христо Илиев, който работи в сферата на банковото дело, но от дете се занимава с астрономия, а от 1999г. до днес обикаля света, за да улови всяко следващо слънчево затъмнение, както и 29-годишният Цветослав Николов – софтуерен инженер, за когото слънчевите затъмнения са "единственото нещо, което го провокира да изпитва пълната палитра от емоции", на които човек е способен: 

"Изведнъж става пълен мрак и те обзема чувство на несигурност. Не знаеш къде си попаднал и дали това, което наблюдаваш е реално. Това обяснява защо древните хора са ги възприемали като знак от боговете и знамение за предстоящо събитие. Разбираемо е, защото това явление е изключително рядко, а когато човек живее на едно място, обикновено може да има щастието да го наблюдава само веднъж в живота си."  

За заснемането на пълното слънчево затъмнение на 12 август тримата българи се отправят към Испания. "Търсихме локация в централната част на страната", споделя Ганчо Ганчев и допълва:  

"Бяхме избрали около 5 или 6 резервни места, но мястото от което снимахме беше средновековен замък от 13. век, разположен на връх, откъдето се виждаше идеално на 360 градуса. И, разбира се, не бяхме единствените! Повечето фотографи бяха дошли с един статив и фотоапарат, а останалите бяха любители с по едно столче и очила, които се наслаждаваха на момента."

За разлика от повечето фотографи "Ловците на затъмнения"  използват висок клас професионални фотоапарати,  обективи, телескоп и  компютри, но относно изкуствения интелект Ганчо Ганчев е все още скептичен. Казва, че"като асистент за самото планиране на процеса изкуственият интелект е добър". Прави паралел с кадрите, които се използват в киното – изглеждат красиво, но са далеч от реалността, а това е много важен компонент за тях. Това е и причината астрофотографиите на "Ловците на затъмнения" да са като тези, които се публикуват в научните списания и в официалните платформи на НАСА. Ганчев допълва, че всеки кадър е уникален и неповторим, защото: 

"Това затъмнение беше ниско над хоризонта, а друг път ще е рано сутринта или високо горе в небето. Самата корона на слънцето се променя в зависимост от цикъла му и неговата активност. Изригванията, така наречените протоберанси, не са еднакви и се променят всяка минута. Дори и  гледката около небето и самата сянка винаги са напълно различни, така че всяко пълно затъмнение е коренно различно от другото и то е визуално, не само на снимки!" 

За българските "Ловци на затъмнения" обаче една от причините да заснемат всяко следващо слънчево затъмнение е и в самото изживяване. Най-младият член на групата Цветослав Николов възкликва: "По време на събитието аз, честно казано, изключвам и не мисля за това какво се случва с фотографиите, защото явлението е толкова уникално, че дори когато свърши започваш да мислиш за следващото и нямаш търпение да го изживееш отново". Христо Илиев пък обяснява природните аномалии, които го съпътстват и причините за тяхната поява:

"Реакциите на животните са много подобни при всяко слънчево затъмнение. Те се държат доста странно, защото на едно и също място затъмненията са средно на около 200 години и в ДНК-то им това явление не е програмирано. Те не знаят как да се държат – виждат, че притъмнява и лягат да спят, след 2 минути обаче отново слънцето изгрява и те изпадат в нещо като паника. В един от клиповете на сегашното затъмнение се виждат огромни ята от птици, които преминават над главите на хората. Освен това температурата рязко спада, плътността на въздуха също рязко се променя и това е причината и за вятъра, който се появява всеки път. Името му е "еклипс уинд" (eclipse wind) – няма термин на български, тъй като при нас тези явления са редки. Когато обаче има разкъсана облачност, точно този вятър ги разнася, така че да успеем да видим поне пълната фаза на затъмнението. Цветовете около нас също много се променят – тревата не е с обичайния си цвят, светлината е приглушена, но не толкова червена както при залез, а по-скоро в жълто и металик, което променя окраските на всичко наоколо. А когато настъпи пълната фаза, изведнъж все едно някой е дръпнал завесата – става нощ, изгряват звездите, планетите започват да се виждат и съзвездието, в което се случва затъмнението всеки път е различно. А на 360 градуса се вижда един оранжев залез, като че ли слънцето е залязло едновременно навсякъде!"

И тъй като следващото пълно слънчево затъмнение, което ще може да се наблюдава от територията на България, ще бъде едва на 3 септември 2081г., това което ни остава на тези от нас, които не планираме екскурзиите си според това астрономическо явление, е да се насладим на астрофотграфиите  на специалистите, които "буквално го гонят", за да го уловят в кадър – самите "Ловци на затъмнения".