Атанас Сугарев: Изкуственият интелект няма нюанса на преводача

Преводачът от френски Атанас Сугарев говори за литературата, превода и човешкото общуване по повод първото българско издание на "Позиции 2020" от Мишел Уелбек. Сугарев е превел част от текстовете в сборника, сред които "Опера Бианка".

Според него четенето е "един великолепен процес", който изисква да различаваме стойностното от имитацията. Той вижда разлика между начина, по който са чели предишните поколения, и отношението към книгата днес. "Докато четенето предполага едни по-нормални, по-човешки взаимоотношения между хората", казва преводачът.

Книгата дава възможност да се превъплътим в даден образ или герой и да почувстваме отношението му към хората и света. Според Сугарев вътрешният конфликт, който литературата предизвиква, може да помогне на човек да намери път към отношенията с другите.

Преводът на поезия според него е сред най-трудните видове превод. Освен смисъла трябва да бъдат запазени формата, размерът и римата. "Когато превеждаш поезия, не да превеждаш дума по дума, а да четеш зад думите и да предаваш внушението и силата на това внушение на български език", обяснява Сугарев.

За "Опера Бианка" той посочва, че текстът преплита няколко изкуства - слово, музика и сценични елементи, както и проза и поезия. В творбата според него се смесват желанието да се избяга от самотата и усещането, че човек може да се чувства добре в нея.

Сугарев коментира и използването на изкуствен интелект при превода. По думите му, при текстове, преведени по този начин, липсват нюансът и синонимията. За поезията той е още по-категоричен: "Не мине ли през сърцето ти, през мозъка ти, през твои спомени, чувства и настроение - безсмислено е."

На въпроса какво може да върне способността ни да опознаваме другия, Сугарев отговаря: "Именно общуването. Не телефоните, а човешкото общуване."

Чуйте разговора на Велизара Сърчаджиева с Атанас Сугарев в "Нашият ден".